Швейцарските гласоподаватели одобриха на референдум в края на миналата седмица нова система за "отказ" за даряване на органи. Според нея хората, които не желаят да станат донор на органи след смъртта си, трябва изрично да обявят това, съобщи "Дневник". Така се прави опит за справяне с непрекъснатия недостиг на органи за присаждане. Законовата промяна, одобрена от 60 процента от избирателите, бележи драматична промяна от сегашната система, посочва агенция "Франс прес". Одобрението е категорично във френски говорещите кантони, докато четирите кантона, където се говори предимно немски език, гласуваха предимно против. Съгласно съществуващите закони трансплантациите са възможни само ако починалото лице се е съгласило приживе. Но често волята на починалия е неизвестна. В такива случаи решението се оставя на роднини - които в повечето случаи отказват даряване на органи и се оказва, че мнозина от нуждаещите се от трансплантация напразно да очакват орган. В края на 2021 г. в страната с около 8.6 млн. души население повече от 1400 пациенти са били в такава ситуация. Миналата година 166 починали са дарили органите си в Швейцария и са трансплантирани общо 484 органа от починали донори. Но 72 души не дочакаха това през 2021 г., сочи организацията Swisstransplant. "Обществеността показа, че е готова да даде шанс на хората, които са в списъка на чакащите", каза директорът на Swisstranspant Франц Имер. В опит да намалят разликата правителството и парламентът предложиха да се промени законът с модел на "предполагаемо съгласие", нещо, което вече е прието в редица други европейски държави. Според тази система хората, които не са изразили ясно желанията си, са "за" това органите им да се използват. Все пак роднините ще имат думата и правилата ще важат само за лица на 16 и повече години.
Медицинските условия за донорство остават същите: само хора, които умират в болнично интензивно отделение, могат да дарят органите си, а двама лекари трябва да потвърдят смъртта. Съгласно промяната роднините могат да откажат, ако знаят или подозират, че засегнатото лице е избрало да не дарява орган. В случаите, когато не може да се осъществи контакт с роднини, не може да се отстраняват органи. "Това не е революция, а еволюция", каза здравният министър Ален Берсе след резултата. Не всички бяха съгласни с предложенията на правителството. Група, оглавявана от акушерка и лекар, с подкрепата на някои теолози и юристи, както и от популистката и религиозна десница, събра достатъчно подписи, за да изпрати въпроса на референдум. Според тях е етично съмнително да се предположи, че някой, който не е изразил ясно желанията си, ще се съгласи да дари орган. Те настояваха за необходимостта пациентите да предоставят изрично, информирано съгласие преди всякакви медицински процедури. Искащите референдум предупредиха, че промяната ще създаде по-голямо напрежение за роднините на починалия, които може да не посмеят да откажат от страх, че ще бъдат възприемани като егоисти. Промяната не влиза веднага в сила. Първо трябва правителството да информира всички 6 милиона пълнолетни граждани за техните права и задължения, както и да са наясно, че става дума за ситуация с току що починал човек, който все още е на изкуствено обдишване. Нужно е и създаването на национален регистър, в който всеки може да запише, че се отказва от донорство. При това той трябва да е достатъчно добре защитен от изтичане на лични данни. Според федералната служба за обществено здравеопазване системата за новия модел вероятно ще е готова най-рано през 2024 г.
