56 български шипки ще бъдат засадени около киното на открито в канадския град Шипка, Онтарио. Инициативата е на генералния ни консул в Торонто Велислава Панова и кмета на Хюрън Каунти – Джордж Финч и е по случай 56 години дипломатически отношения между двете държави. Идеята е подкрепена и от местните жители след обществено обсъждане.
Ако българската Шипка се е сгушила в Подбалкана, близо до Казанлък, то братовчедка й, канадската Шипка е само на няколко километра от известния в района курорт Grand Bend. В канадското градче Шипка има и улица, която носи същото име.
Преди няколко месеца Велислава Панова се свърза с кмета, за да научи каква е връзката на нашата държава с канадското градче. Тя се оказа много интересна, защото то не е основано от българи, както би могло да се очаква, а е получило името си от един германец.
„Започнах да се ровя в архивите и установих, че градът носи името от далечната 1833 г., създадено е от англичани и германци, които били дървосекачи. Историята гласи, че през 1877 там се открива Пощенска служба, а неин началник става германецът Фридрих Хайнцман. Той редовно четял вестниците „Дейли нюз“ и „Ню Йорк хералд“, в които регулярно имало кореспонденции на американския журналист Джанюариъс Алойшиъс Макгахан за хода на Освободителната война в България. През 1878 година местният пощальон прочел във вестника статия на Макгахан за битката при Шипка и толкова се впечатлил от историята ни, че решил, че населеното място, което обитава, трябва да се казва Шипка“, разказва българският генерален консул в Торонто.
Това не е първият случай на град с българско име от тази страна на Океана. Преди време BG VOICE писа за град София, в щата Ню Мексико, основан от български емигрант, избягал от беднотията в България в началото на 20 век.
Той се е казвал Георги Белчев (1885-1980) и преди повече от век стъпил на брега на остров Елис в Нюйоркския залив. Пристигнал от Попово край Търговище, без да знае и дума на английски, съвсем сам, със завършен едва трети клас и само с 4 долара в джоба. Няколко години по-късно той вече имал над сто акра земя и къща в селището София, където предложил и на други българи да се заселят. За съжаление след Втората световна война селището запада и днес от него е останала само табелата и няколко изоставени постройки.
