След възхода на движението Black lives matter и все по-острото поставяне на темата за расизма в обществото на САЩ, включително от новоизбрания президент Байдън, изглежда се появява и възможност за остойностяване на страданието на робите от миналото под формата на компенсации към техните наследници. Те обаче може да излязат доста солено на днешните данъкоплатци.
Възможността за проучване, което да установи дали трябва да се изплатят такива компенсацииq е дискусионна и не е от вчера, но изглежда ще получи подкрепата на на президента Байдън, който на предизборната кампания не бе категоричен по въпроса. Вицепрезидентът Камала Харис обаче е заявявала, че това си заслужава да се разгледа обстойно и по всичко личи, че има шанс да се тръгне по пътя към компенсациите за робството.
Законопроект за това вече има и той е внесен в Конгреса през януари тази година от Шийла Джаксън Лий. Практически това е старият законопроект H.R.40 на демократа Джон Кониърс, който се бореше за компенсациите и правата на малцинствата от десетилетия, преди да напусне Конгреса в края на 2017 година, скоро след като името му бе замесено в секс скандал.
Абревиатурата H.R.40 е препратка към неизпълненото обещание на генерала от армията на Съюза, У. Шърман, който през 1865 година обещал на всеки от 4-те милиона освободени роби 40 акра земя и едно муле.
Цената
Основният проблем пред едно решение за компенсации е високата цена, която изглежда невъзможна за понасяне. Проучване от миналата година дава при 3% лихва обща стойност на компенсациите между 13 трилиона /сума, близка до БВП на Китай/ и 35 трилиона долара /сума над 1,5 пъти повече от БВП на САЩ/ с капитализирана лихва, а при 6% лихва сумата се измерва в квадрилиони долари и разговорът за изплащането й става практически безсмислен.
Поддръжниците на идеята се аргументират, че такъв тип компенсации вече се изплащани на американците от японски произход заради интернирането и дискриминирането им по време на Втората световна война. Това отношение към японците по онова време се е оправдавало с нуждата да се изолират евентуални японски шпиони, инфилтрирани в тази общност.
Противниците на идеята за компенсации със задна дата провеждат аргумента, че потомците не са виновни за грешките на родителите си и че няма да е лесно да се установи кои афроамериканци са преки потомци на тормозени роби. Тази позиция е разпространена в средите на републиканците.
Какво следва
Законопроектът има вече над 150 привърженици в Камарата на представителите, но въпреки това се очаква борбата за прокарването му да бъде трудна, а преди да бъде гласуван, H.R.40 трябва да мине и през правната комисия на Конгреса. Все пак привържениците му се надяват на подкрепата на президента Байдън, който в платформата си широко се опира на анти расизма и зачитането на човешките права.
Ако мине, H.R.40 не означава автоматично решение за компенсации. Законът нарежда експертна федерална комисия да проучи наследството на робството в САЩ и съвременните вреди от него и да изготви предложения за реформи и възстановяване на щети, включително чрез репарации.
