Юпитер ще се доближи до Земята в неделя, 25 септември, отколкото когато и да било за 59 години (от 1963 г.), на разстояние от почти 591,2 милиона километра, според американската космическа агенция НАСА. Така че желаещите ще имат уникалната възможност да наблюдават в следващите вечери, тъй като вече е най-яркият обект в небето след Слънцето и Луната. Всъщност в понеделник Слънцето, Земята и Юпитер ще бъдат почти идеално подравнени, в събитие, което се случва на всеки 13 месеца и се нарича опозиция на Юпитер. След това Юпитер постепенно ще се отдалечи от нашата планета и ще изглежда все по-слаб и по-слаб. Юпитер има диаметър почти 11 пъти по-голям от този на Земята, достигайки 142 984 км, докато са му необходими почти 12 години за пълна революция около Слънцето (това е продължителността на неговата година). От друга страна, едно завъртане около себе си (продължителността на деня) отнема само десет часа, впечатляваща скорост за толкова голяма планета. Освен всичко друго, Юпитер има слаба пръстеновидна система от безброй прахови частици и - подобно на Земята - магнитно поле, огромен пояс с форма на поничка от електрически заредени частици, който обикаля планетата. От неговите приблизително 80 спътника с различни размери четирите най-големи и най-известни, открити от Галилей преди 412 години, са Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Неочаквана "гореща вълна" с температура 700 градуса по Целзий, която е дълга 130 000 километра - почти десет пъти диаметъра на Земята - учените откриха в атмосферата на Юпитер, най-голямата планета в нашата слънчева система. Свързано съобщение на "Europlanet Science Congress" в Гранада, Испания, беше направено от Джеймс О'Донохю от японската космическа агенция JAXA. Атмосферата на Юпитер, известна със своите отличителни цветни бури, също е изненадващо гореща, стотици градуси по-гореща, отколкото прогнозират теоретичните модели. Гигантската газова планета е на стотици милиони километри от Слънцето и получава само 4% от слънчевата радиация в сравнение със Земята. Така че на теория горната му атмосфера трябва да е минус 70 градуса по Целзий, но облаците в горната му част са измерени на над 400 градуса по неясни причини. Подобно на Земята, Юпитер има полярно сияние на полюсите си поради слънчевия вятър. Но докато на Земята полярното сияние е временно и се появява само когато има интензивна слънчева активност, на Юпитер полярното сияние на неговите полюси е постоянно и с различна интензивност. Учените смятат, че полярното сияние е вероятният механизъм, който обяснява високите температури в атмосферата около полюсите на Юпитер. След това силните ветрове се намесват, за да разпространят тази гореща температура около планетата. Наблюденията на учените показват, че въпросната грандиозна "гореща вълна" се движи със скорост от хиляди километри в час около Юпитер.