Според официални данни японската икономика се е свила през трите месеца до септември поради високите разходи за внос и слабото частно потребление въпреки края на ограниченията на COVID-19. Това се случва след три последователни тримесечия на растеж, след като първоначалните отрицателни данни за първото тримесечие бяха коригирани. През периода корпоративните инвестиции нараснаха, но частните жилищни инвестиции намаляха, докато увеличението на разходите за внос потисна увеличението на износа, съобщи кабинетът.

Третата по големина икономика в света се сви с 0,3% на тримесечна база, което не отговаря на пазарните очаквания за ръст от 0,3%, сочат данните. Анализаторите прогнозираха ръст на потреблението, но преди публикуването на данните признаха, че Япония е изправена пред препятствия, свързани с търговската ситуация, поради високите цени на суровини като петрола, които повишават разходите за внос. По-бавната световна икономика, която "вероятно ще бъде повлечена надолу от затягането на паричната политика, политиката на нулеви ставки в Китай и геополитическата несигурност", също е негативен фактор за Япония, заявиха икономистите на UBS Масамичи Адачи и Го Курихара. "В допълнение към тези фактори не може да се пренебрегва влиянието на намаляването и застаряването на населението и ниските очаквания за растеж в средносрочен и дългосрочен план", допълват те. Миналия месец японският министър-председател Фумио Кишида обяви пакет от мерки за стимулиране на икономиката на стойност 260 млрд. долара, за да смекчи въздействието на инфлацията и слабата йена. Японската валута се срина от около 115 спрямо долара преди нахлуването на Русия в Украйна до около 140, въпреки че отстъпи от неотдавнашните многогодишни дъна от по-малко от 151 йени.