Открийте ни и в

СВЯТ

1 г. по-късно: Промени ли нещо убийството на Кашоги?

Все още много критици на властта в Рияд са по затвори и тайни арести
bgvoice

публикувано

на

Една година след жестокото убийство на журналиста Джамал Кашоги в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул въпросите остават повече от отговорите. Промени ли се нещо през тези 12 месеца и какви бяха реалните последствия от разкритията около жестокото му отстраняване.

Когато преди точно една година той влиза в консулството, Кашоги вече е прекарал известно време в самоналожено изгнание от родината си заради критиките, които отправя към властта там и в частност към престолонаследника принц Мохамед бин Салман.

За тази една година, в която Кашоги живее извън кралството и пише за задълбочаващите се проблеми, там нещата видимо се променяха с бързи темпове.

Икономиката започна да се отваря към света, бяха внесени законови промени, даващи повече свобода на жените, бяха позволени отново киносалоните, а принцът, който е де факто управляващият в момента, видимо се беше заел да модернизира държавата, вземайки власт от духовенството (и давайки я на себе си).

И макар мрачни гласове като този на Кашоги да обясняваха за негативните ефекти от желязната хватка на Мохамед бин Салман, за по-голямата част от света нещата там изглеждаха по-скоро положително, припомня webcafe.

Въпреки всичките си критични статии той дори сам подцени опасността от отмъстителните действия на саудитското кралство, които на първо място го бяха подтикнали да напусне страната,

влизайки сам в капана на смъртта,

заложен в дипломатическата мисия.

Убийството му в консулството, прикрито след това по най-брутален начин чрез разчленяване на трупа му (който и до днес не е открит), обърна нещата за Саудитска Арабия и по отношение на нейния престолонаследник.

То промени образа на принца за пред света – от реформатор (макар и радикален и с тъмни страни, които обаче сме склонни да пренебрегнем) в тиранин, който не прощава критиките срещу него.

Цената на тази промяна е един човешки живот. Тя обаче донесе остри критики към отношението спрямо човешките права в Саудитска Арабия, спрени (поне временно) договори за оръжейни доставки за кралството, което е най-големият купувач на оръжие в световен мащаб, изтегляне на инвестиции и цялостно мрачно петно върху реномето на страната, което няма да избледнее така лесно.

Според експерти този акт и избухването на толкова голям международен скандал са успели да разклатят позициите на принц Мохамед бин Салман. Макар след разследване и след доста отправени критики от кралството потвърдиха, че те стоят зад отстраняването на Кашоги, и до днес оттам отричат принцът да има каквато и да е връзка с поръчването или изпълнението на убийството.

Наскоро той самият „пое отговорност“ в свое интервю, което приличаше по-скоро на акт на куртоазия, отколкото на действително разкаяние, че подобно нещо се е случило, докато той е трябвало да съблюдава действията на администрацията.

„Случи се под моя надзор.

Поемам цялата отговорност,

защото се случи под моя надзор“, е заявил принц Мохамед пред Мартин Смит от PBS. Запитан как е възможно да не е знаел за подготвяния капан срещу Кашоги, при все че той държи под контрол голямата част от саудитския държавен апарат, принцът отговаря, че причината за това са големите размери на държавната администрация.

„Имаме 20 милиона души. Имаме 3 милиона държавни служители“, коментира принцът. Това съвсем не променя факта, че обявеният за отговорен за даването на заповедта е човек от най-близкия кръг на престолонаследника – Сауд ал Кахтани, човек, който има ключова роля в стремежите на младия принц към осигуряването на кралския трон.

Ал Кахтани беше отстранен веднага от съветническия си пост. Съдбата му обаче остава неясна. Прокуратурата в страната е повдигнала обвинения срещу 11 души за убийството, но техните имена така и не бяха оповестени, нито беше съобщено в какво се изразяват конкретно обвиненията срещу тях. Знае се само, че се искат смъртни присъди. Съответно и съществуват съмнения в справедливостта на процеса, започнал през януари при закрити врата.

Кралството отхвърли неколкократните призиви за международно разследване на случая и за публичен процес, зачерквайки едностранно възможността за разкриване на истината.

„Ние заявяваме, че суверенитетът на кралството и юрисдикцията на неговата правосъдна система относно това дело не могат да бъдат предмет на компромис“, каза саудитският държавен министър за външните работи Адел ал Джубейр през юни. Досега не е изтекла никаква информация за процеса.

Така че колкото и отговорност да поема принц Мохамед, по нищо не личи нещо в кралството да се е подобрило за журналистите и отношението към тях или към който и да е от критиците на кралското семейство. Все още много активисти и критици на властта са по затвори и тайни арести, където продължават

да бъдат подлагани на мъчения

според ред доклади на групи за защита на човешките права.

Година след убийството много въпроси остават без отговор. Но известните подробности оставиха света в шок и възмущение. Знаем защо властите на Саудитска Арабия искаха той да замълчи. Знаем и че той далеч не е единственият дисидент, които е отвлечен, докато е на територията на чужда държава, и принуден да се върне в кралството.

И въпреки всичко това, положението изглежда се нормализира, а търговията полека-лека се възстановява.

Президентът Доналд Тръмп на няколко пъти вече демонстрира за тази една изминала година, че убийството на журналист от агенти на саудитската държава не го притеснява (особено след като отхвърли доклада на ЦРУ, показващ връзки между убийството и принца).

Ако веднага след убийството този случай изглеждаше като повратен момент за света в отношението към свободата на словото, насилието над журналисти и цялостната позиция към диктаторските режими, днес нещата влизат в доброто старо русло.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

СВЯТ

Гръцката полиция спря прожекции на „Жокера“, извежда от салоните непълнолетни

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. АП/БТА

Полиция спря прожекцията на филма „Жокера“ в два киносалона в Атина и изведе всички непълнолетни лица през уикенда, след сигнал на двама служители на гръцкото министерство на културата.

По решение на компетентните комисии на министерството филмът е определен като неподходящ за лица под 18 години. При първия случай в полицейския участък са били отведени седем непълнолетни и управителят на киното. Срещу него е заведена преписка, а родителите на децата са уведомени да си ги вземат от участъка. При втория случай са установени десет непълнолетни, двама от които придружавани от родителите си, които са били поканени да излязат. В салона е имало и „тайни агенти“ на министерството, които са посочили на полицаите къде са непълнолетните в салона.

Случаят доби и политически оттенък, след като лидерът на опозиционната партия СИРИЗА Алексис Ципрас написа във Фейсбук: „Редът, който не успяха да наложат органите в Готъм Сити, беше възстановен в събота вечер в кино „Аело“ от г-н Хрисохоидис (вътрешния министър). Не си поплюваме…“

Хрисохоидис и министърът на културата Лина Мендони се разграничиха от начина, по който е бил решен проблемът.

Синдикатът на служителите в министерството на културата призова да не бъде нарочван персоналът на министерството, а да бъде осъвременена нормативната база, като например законът от 1937 г. за непълнолетните в киносалоните.

В същото време  се очаква филмът, който вече е събрал над 450 хиляди зрители в Гърция, след споровете а привлече и публика, която иначе не би отишла да го гледа, съобщава „Катимерини“.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

СВЯТ

Над 2000 овце дефилираха по мадридските улици

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Близо 2000 овце замениха колите по улиците на испанската столица Мадрид. Всяка година пастири прекарват животните си през града, за да се отправят към по-южни пасища.

Подобно нещо се случва всяка година приблизително по едно и също време, когато испански пастири използват традиционните пътища за преместване на стадата от Северна Испания към по-южни пасища с приближаването на зимата.

Преди векове пътищата за миграция са минавали през полето, но заради разрастващия се Мадрид те са били отрязани. Сега пастирите прекарват животните си през централния булевард „Гран Вия” и през централния площад „Пуерта дел Сол”.

Освен овцете имаше и нас 100 кози.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

СВЯТ

Американски затворник стана шеф на Истанбулската фондова борса

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. АП/БТА

Новият главен изпълнителен директор на Истанбулската фондова борса е банкер, който има присъда в САЩ. Назначаването на Мехмет Хакан Атила, бивш заместник генерален директор на „Халкбанк“, идва почти седмица, след като американските федерални прокурори повдигнаха наказателни обвинения срещу турската държавна банка.

„Халкбанк“ е обвинена за участие в многомилиардна схема за избягване на икономически санкции срещу Иран. Атила беше признат за виновен от съд в Ню Йорк през януари 2018 г. за заговор за подпомагане на Техеран да избегне американските санкции върху иранските петролни постъпления. Той беше освободен от затвора през юли 2019 г.

„След завръщането си в семейството и страната си след неговата погрешна присъда периодът на отдих на Хакан Атила приключи“, каза финансовият министър Берат Албайрак, който е и зет на президента Реджеп Тайип Ердоган.

„Той ще започне работа като нов управляващ директор на Истанбулската фондова борса. Пожелавам му успех и на борсата“, добави Албайрак.

„Мехмет Хакан Атила беше избран за изпълнителен директор на заседанието на борда на Истанбулската фондова борса. От 21 октомври 2019 г. Атила ще изпълнява функциите на изпълнителен директор и член на борда“, се казва в съобщение на борсата.

Решението да се даде такава важна роля на Атила изглежда е замислено като предизвикателно послание до американските власти в момент на остро напрежение между Анкара и Вашингтон.

Отношенията между Турция и САЩ бяха особено обтегнати, след като този месец Анкара започна трансгранична офанзива срещу подкрепяната от САЩ сирийска кюрдска милиция, разглеждана от политиците в Анкара като „терористи“.

Но има и други източници на напрежение между съюзниците в НАТО, включително нежеланието на Вашингтон да екстрадира мюсюлманския проповедник Фетулах Гюлен, обвинен за неуспешния преврат в Турция през 2016 г., и американската военна подкрепа за сирийската кюрдска милиция.

Атила смени на поста Мурат Четинкая, който през август стана вицегуверньор на централната банка

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada