Открийте ни и в

Българи в Америка

109 дни – един българин по Апалачката пътека на САЩ

Петър Ванев от Русе изминава 3500-те километра само с един чифт обувки
bgvoice

публикувано

на

Силна вяра в себе си, усмивка на лицето и здрави обувки са нужни на човек, за да измине дълъг и опасен преход, какъвто е 3500-километровата Апалачка пътека в САЩ. Това казва 32-годишният Петър Ванев от Русе.

Младият мъж изминал разстоянието за 109 дни – от края на май до средата на септември тази година, и то с един чифт обувки.

“Апалачката пътека е планински преход и преминава през 14 щата по Източното крайбрежие на САЩ – началото е в Джорджия, а краят в Мейн”, обяснява Ванев. По пътя младият мъж покорил 92 високи върха.

“Това е едно от предизвикателствата – постоянното изкачване и слизане, теренът е много каменист, хлъзгав и с оголени корени. Въпреки това изминах прехода с един чифт обувки. Средностатистическите пътешественици ползват между четири и пет чифта обувки, но аз си поставих моя лична кауза и с упоритост успях да измина тези 3500 километра”, обяснява Ванев, който е възпитаник на математическата гимназия “Баба Тонка” в Русе.

Пътешественикът разказва, че атмосферните условия допълнително усложнявали прехода – влажността на въздуха през повечето време била между 80 и 90 процента. Валяло често, като влагата стигала и до 100 процента. През източните щати преминавали и тропически бури.

“Предизвикателство за психиката е да вървиш четири-пет дни напълно подгизнал и без нито една суха дреха на гърба си. Физиката до някаква степен би издържала, но психически е трудно”, казва Ванев.

Монотонността било другото предизвикателство, с което той трябвало да се справи. “В един момент пътеката се превръща в зелен тунел. Върви се само в гориста местност, което също влияе много на психиката”, допълна той пред „Дарик“.

Българинът поел по Апалачката пътека извън сезона – повечето пътешественици започвали прехода през март и април, но Ванев закъснял и поел по маршрута на 31 май. Така през първата половина от пътя бил предимно сам и рядко срещал хора. Тези, с които разговарял, пък го подвеждали неумишлено за препятствията, които можел да срещне в дадения щат.

“Всеки изказваше своето мнение – казваха ми, че определен район е равен, а той се оказва със сериозни изкачвания. По едно време спрях да се вслушвам”, казва Ванев.

По думите му тропическите бури и урагани били голямо изпитание. “Например в щата Пенсилвания бе обявено бедствено положение. Имах късмета да изляза навреме – преди да се изсипят дъждовете, от едно от градчетата, в които бях отседнал. Бурите затвориха за около седмица достъпа до пътеката за много от пътешествениците”, разказва Ванев.

По пътя имало и хубави моменти, а също и немалко красиви гледки. На такива младият мъж се любувал в Белите планини, намиращи се в щата Ню Хемпшир. Районът бил и един от най-трудните за преминаване – много стръмни изкачвания, влагата правела терена хлъзгав, трябвало да се бори и с товара от 10-15 кг в раницата на гърба, който го бутал надолу при слизане.

“Там са едни от най-високите върхове. Президентският Траверс е комбинация от няколко върха с изключителни пейзажи. Първенецът на Белите планини е връх Уошингтън, на който са отчетени и едни от най-силните ветрове през зимата със скорост 234 мили в час. Пътеката минава през самия връх, но когато бях там, почти нямаше вятър”, казва Ванев.

Той обяснява, че в този участък имало и осем хижи, които били единствените по протежението на цялата Апалачка пътека. Всичко останало било заслони – тристенни постройки с покрив.

“Като пътешественици имаме възможност да си заработим нощувката и храната в нея. Броят на местата обаче е ограничен. Така преминаването през пътеката трябва да е добре планирано, за да стигнеш до хижата, преди някой друг да те изпревари. В един момент се получава и леко състезание – кой ще стигне пръв, за да заеме свободното място за работа, с което да си подсигури безплатна храна и подслон”, казва Ванев и допълва, че своеволното къмпингуване в района на Белите планини било забранено.

Русенецът обяснява, че близките и хората, които го подкрепяли в България, били тази сила, която го крепяла и бутала до следващата точка за почивка.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Българи в Америка

От Пловдив до шериф в Америка – сбъднатата мечта на Георги Андреев

bgvoice

публикувано

на

от

„Америка наистина е страна на неограничените възможности, сам се убедих в това. Тук сбъднах своите три детски мечти – станах полицай, пожарникар и професионален шофьор. Постигнах всичко с много труд и упоритост”, споделя 54-годишният пловдивчанин Георги Андреев. Той е първият български шериф в щата Вирджиния.

В Америка пристигнал през 1998 г. със съпругата си Таня и 10-годишната им дъщеря Люба. Младото семейство кацнало на летището само с 6 куфара, като

Георги не знаел нито дума английски

Тогава той е на 33 г. и след завършване на полицейската школа в България и 4 години работа като надзирател в затвора в Пловдив, току-що е получил предложение за издигането му в командир на отделение. Съдбата обаче му отрежда друго – да започне от нулата и сбъдне детската си мечта, но не в България, а зад Океана.

„След като жена ми спечели зелена карта, тя бе усмихната и щастлива, а аз – нещастен! Не знаех нито дума английски, нито къде отивам, а и една от мечтите, за които се борех с години – да стана полицай в България, трябваше да изоставя”, разказва Георги.

Днес живее във Вирджиния бийч и работи в Норфолк.

Георги със съпругата си, сн.; фейсбук

За началото си спомня, че било малко стресиращо. Със съпругата си започнали да градят всичко от нулата на американска земя. Посрещнали ги приятели на летището и помогнали на Георги да си намери първата работа. Започнал като мияч на автомобили в автосалон, но с усърдието си бързо спечелил доверието на работодателя си.

За негов късмет се оказало, че в автосалона работят пенсионирани детективи, и Георги споделил с тях, че иска да стане полицай в Америка. Още повече че имал известен опит от България. Помогнали му с лични контакти и добра препоръка. Макар че тогава е вече на 35 г., бившата млада надежда в леката атлетика от Спортното училище в Пловдив с лекота покрива физическите тестове и издържа писмения изпит. Така през 2000 г. Георги започва работа като

Полицай към шерифа в Норфолк

С упорит труд израства бързо в кариерата и скоро става част от бойно ядро, на което поверяват охраната на арестанти и потушаването на безредици зад решетките.

Георги Андреев (вляво), сн. Фейсбук

Тук Георги преживява и първата си рискова акция. В затвора избухва сбиване между две гангстерски групи. Той и още 16 негови колеги, екипирани с шлемове, противогази и въоръжени с газови пушки, трябва да се изправят срещу 40 разгневени затворници, като рискуват да се превърнат в техни заложници. Когато акцията по потушаването на конфликта започва, Георги и останалата част от бойното ядро успяват в последния момент да издърпат свой колега, за да не се превърне в заложник.

Първият сблъсък на Георги с американското правосъдие

се оказва пак покрай работата. Принуден е да дава обяснения защо при приемането на мъж в ареста е извадил ръката му от рамото. За да сломи съпротивата на нарушителя, шерифът бил принуден да приложи хватка, с която да обезвреди мъжа. По-късно съдията се произнася, че Георги е действал в рамките на правомощията си и не е нарушил правата на задържания.

„Оказва се, че тук при всеки настъпил екшън отиваш на съд и трябва да обясниш защо и какво си направил. Това е нещото, което ме възмути”, разказва Георги. И допълва, че да си надзирател в Америка, е по-рисковано, отколкото в България. Причината е, че в затворите и арестите зад Океана нападенията са по-чести, а затворниците – с повече права.

Както в американските филми, професията надзирател не е безопасна в САЩ. Георги обяснява, че като си вършиш работата професионално, нямаш проблеми, но никога не си застрахован. Не крие обаче, че е получавал заплаха от затворник. Един от тях се заканил, че ще открие къде живее и на улицата униформата няма да го спаси.

След 6 г. в шерифството Георги решава, че е дошло време да постигне следващата си детска мечта – да стане пожарникар. След като издържа тестовете, се оказва в пожарната на Норфолк, където огнеборците гасят пожари, ала в същото време са и парамедици, оказващи първа медицинска помощ при постъпване на сигнал на тел. 911. До днес работи там. Харесва работата си, но обяснява, че това, с което не се свиква, е

Да се изправяш лице в лице със смъртта

Досега не може да забрави дежурство, при което е повикан да окаже помощ на 25-годишно момиче, скутерът  се оказва пометен от кола, която е минала през кръста на момичето. „През цялото време ме питаше дали ще оживее. Обещах й , че ще живее, и с колегата направихме всичко необходимо по обездвижването. Закарахме я до близката болница, ала по-късно разбрахме, че е починала. Почувствах се зле, бях  дал надежда, а после разбирах, че не е могла да се пребори”, разказва той.

Екип на пожарната в Норфолк в действие

 

Разбира се, не липсват и комични ситуации по време на работа. При едно от дежурствата Георги и колегите му са изпратени на адрес, където дъщеря открила майка си „припаднала”. Когато пристигнали на място, се оказало, че жената просто спи дълбоко. Щом чула суетенето около себе си, пенсионерката се събудила и учудена попитала какво прави екипът на 911 в дома. След това ги помолила да подадат чаша вода, и без това са дошли на крака.

За да си пожарникар в Америка и на ниво, ти се налага да учиш и работиш непрекъснато. Всяка година огнеборците покриват физически тестове, които са решаващи за оставането им на работа. Така през цялата година са принудени да поддържат добра физическа форма. За целта във всяка служба има силов кът за тренировки.

При въвеждането на ново оборудване или екипировка пък всеки служител се запознава с нея първо теоретично, след това на живо, минава през тестове за работа с нея, покрива сертификати, които са важни за оставането му в професията.

Засега Георги не мисли да се връща в България, казва, че това може да стане като се пенсионира.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Българи в Америка

Стоичков зарадва фенове часове преди премиерата на “Историята” в Чикаго (СНИМКИ)

Галина Петрова

публикувано

на

С много внимание и желание Христо Стоичков подписа снимки, картички и тениски на своите фенове в Чикаго. Футболната легенда е в града за премиерата на биографичната си книга “Христо Стоичков – Историята”. Генерален спонсор на посещението на Христо Стоичков в Чикаго е транспортната компания “Amerifreight Systems”

Деца от Малко Българско Училище бяха подготвили плакати

В събота преди обед Камата се срещна с деца и гости на Малко Българско Училище в Елк Гроув Вилидж, които пък го поканиха да присъства на манифестацията им за 24 май. От сцената той разказа на учениците за новото си амплоа на спортен журналист за телевизия “Юнивижън”. Феновете пък му задаваха въпроси за живота му, кариерата и за приятелите и близките му. Присъстващите успяха да видят и милионера Шевкет Чападжиев, който също разказа за пътя на успеха си.

стоичков МБУ
стоичков мбу 2
стоичков валда 1
стоичков мбу 3

Стотици малчугани с тениски на барселона, народни носии и огромни усмивки “нападнаха” Стоичков, за да се докоснат до  истинска футболна легенда.

Всички имаха възможност да се докоснат до “Златната топка”, и да си купят от копие на книгата, която тежи почти 1 килограм.

 

След като прекара часове на снимки и раздаде автографи Христо Стоичков отиде и в шоурума на “Valda USA” където го очакваха още фенове.

Официалната премиера на биографичната книга “Историята” отвъд Океана на 4 май в банкетната зала Hanging Gardens. Сред специалните гости са Божидар Искренов- Гибона, Благой Иванов-Багата, Цветан Йончев, Димитър Попов и Шефкет Чападжиев.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Българи в Америка

Модерното звучене на българката народна музика (ВИДЕО+СНИМКИ)

Галина Петрова

публикувано

на

Българският електронен Ди-джей Иван Шопов и момичетата от дует „Авигея” посетиха Северна Америка, за да представят общия си проект “Канатица” през българите от тази страна на Океана. В Чикаго тримата дойдоха по покана на център “Българика”, а участието им се овенча с огромен интерес. Няколко поколение българи се хванаха на дълги хора и се насладиха на народна музика миксирана с модерно електронно звучене.

Иван Шопов и “Авигея” на гости в Чикаго

„Фактът, че сме тук, че самият албум отвори невероятни врати пред нас говори, че тази музика се приема много добре. Особено от младите хора”, казва Сибина Раденкова от “Авигея”. Мисията на триото е да привлекът все повече хора към красотата на българския фолклор. „Нашата музика е точно това. Тя дава на младите хора възможност да се запознаят с корените си. Някои от тях споделят през сълзи, че са открили нов свят, който не са подозирали, че съществува”, казва Иван Шопов.

Иван Шопов и “Авигея” по време на фестивала КУКЕР в Сан Диего

Иван Шопор и Авигея преставиха “Канатица” през българите в Торонто, Чикаго, Лос Анжелис и взеха участие в големия български фестивал на западното крайбрежие “Кукер”

На сцената на фестивала КУКЕР в Сан ДиегоНа 18 май тримата музиканти ще представят в България и нов вариант на албума “Канатица” с ремикси направени от чуждестранни ди-джей.

 

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada