Силна вяра в себе си, усмивка на лицето и здрави обувки са нужни на човек, за да измине дълъг и опасен преход, какъвто е 3500-километровата Апалачка пътека в САЩ. Това казва 32-годишният Петър Ванев от Русе. Младият мъж изминал разстоянието за 109 дни – от края на май до средата на септември тази година, и то с един чифт обувки. "Апалачката пътека е планински преход и преминава през 14 щата по Източното крайбрежие на САЩ – началото е в Джорджия, а краят в Мейн", обяснява Ванев. По пътя младият мъж покорил 92 високи върха. "Това е едно от предизвикателствата – постоянното изкачване и слизане, теренът е много каменист, хлъзгав и с оголени корени. Въпреки това изминах прехода с един чифт обувки. Средностатистическите пътешественици ползват между четири и пет чифта обувки, но аз си поставих моя лична кауза и с упоритост успях да измина тези 3500 километра", обяснява Ванев, който е възпитаник на математическата гимназия "Баба Тонка" в Русе. Пътешественикът разказва, че атмосферните условия допълнително усложнявали прехода – влажността на въздуха през повечето време била между 80 и 90 процента. Валяло често, като влагата стигала и до 100 процента. През източните щати преминавали и тропически бури. "Предизвикателство за психиката е да вървиш четири-пет дни напълно подгизнал и без нито една суха дреха на гърба си. Физиката до някаква степен би издържала, но психически е трудно", казва Ванев. Монотонността било другото предизвикателство, с което той трябвало да се справи. "В един момент пътеката се превръща в зелен тунел. Върви се само в гориста местност, което също влияе много на психиката", допълна той пред „Дарик“. Българинът поел по Апалачката пътека извън сезона – повечето пътешественици започвали прехода през март и април, но Ванев закъснял и поел по маршрута на 31 май. Така през първата половина от пътя бил предимно сам и рядко срещал хора. Тези, с които разговарял, пък го подвеждали неумишлено за препятствията, които можел да срещне в дадения щат. "Всеки изказваше своето мнение – казваха ми, че определен район е равен, а той се оказва със сериозни изкачвания. По едно време спрях да се вслушвам", казва Ванев. По думите му тропическите бури и урагани били голямо изпитание. "Например в щата Пенсилвания бе обявено бедствено положение. Имах късмета да изляза навреме – преди да се изсипят дъждовете, от едно от градчетата, в които бях отседнал. Бурите затвориха за около седмица достъпа до пътеката за много от пътешествениците", разказва Ванев. По пътя имало и хубави моменти, а също и немалко красиви гледки. На такива младият мъж се любувал в Белите планини, намиращи се в щата Ню Хемпшир. Районът бил и един от най-трудните за преминаване – много стръмни изкачвания, влагата правела терена хлъзгав, трябвало да се бори и с товара от 10-15 кг в раницата на гърба, който го бутал надолу при слизане. "Там са едни от най-високите върхове. Президентският Траверс е комбинация от няколко върха с изключителни пейзажи. Първенецът на Белите планини е връх Уошингтън, на който са отчетени и едни от най-силните ветрове през зимата със скорост 234 мили в час. Пътеката минава през самия връх, но когато бях там, почти нямаше вятър", казва Ванев. Той обяснява, че в този участък имало и осем хижи, които били единствените по протежението на цялата Апалачка пътека. Всичко останало било заслони – тристенни постройки с покрив. "Като пътешественици имаме възможност да си заработим нощувката и храната в нея. Броят на местата обаче е ограничен. Така преминаването през пътеката трябва да е добре планирано, за да стигнеш до хижата, преди някой друг да те изпревари. В един момент се получава и леко състезание – кой ще стигне пръв, за да заеме свободното място за работа, с което да си подсигури безплатна храна и подслон", казва Ванев и допълва, че своеволното къмпингуване в района на Белите планини било забранено. Русенецът обяснява, че близките и хората, които го подкрепяли в България, били тази сила, която го крепяла и бутала до следващата точка за почивка.