Както всички знаем, в края на XIX в. София въобще не прилича на другите европейски градове. Тя има ориенталски вид, с множество джамии и прихлупени къщурки. Скоро обаче столичната управа наваксва и в началото на XX в. София се нарежда сред големите европейски градове, които първи въвеждат електричеството по улиците, а оттам и трамваите. Преди да заговорим за трамваите обаче, е редно да отделим място на едно друго превозно средство – конския омнибус. Кола, дърпана от конски впряг. Така изглеждал омнибусът. С него софиянци се придвижвали до селцата в подножието на Витоша – Княжево, Банкя, Горна баня. Княжево влиза в рамките на града едва през 1938 г. Едно от основните задължения на кочияшите било „да са трезвени и да знаят да управляват конете“ и заедно с кондукторите „да се отнасят с публиката предупредително и вежливо“. Конските омнибуси са средно за 12-15 души. Трябвало да бъдат почистени и остъклени, а пътниците имали право да отбелязват неизправностите в „жалобна книга“. Но никой не можел „да иска по-бързо ходене на омнибуса“ – ограничението за скоростта било 8 километра в час. Тогава нямало определени спирки и впряговете спирали по желание на клиента. Първият омнибус бил на софиянеца Димитър Шишков. Той спирал точно на Гурковския площад – площад „Света Неделя“, в непосредствена близост до Съдебната палата. Там и до днес е последната спирка на трамвая за Княжево, или както го наричат столичани тогава – Бали Ефенди. Именно за там пътувал и Шишковият омнибус. Голям и раздрънкан, теглен от два дръгливи коня. Така стигаме до заветната 1901 г. Месец януари хвърля нов възторг върху софиянци. В града пристига поредното чудо на техниката – електрическият трамвай. Първият ватман се е казвал Георги Мишев, а първата мотриса се е движела по маршрут от гарата до ул. „Граф Игнатиев“. Цели сюрии се нареждат на опашка за билетче и возене. Цената на един билет била колкото на една бира. Поетът Иван Вазов изчаква около месец, когато един февруарски ден взема бастуна си под мишка и се качва и той и остава силно впечатлен. Столичани наричали трамваите „американски”, но те всъщност били белгийски. Трамваите са част от световната култура - литература, музика (Трамвай №5), кино (Трамвай "Желание"). А най-хубавото е, че освен традиция те могат да бъдат и бъдещето ни, тъй като не оставят след себе си вредни парникови газове, не замърсяват въздуха, който дишаме. Една от най-тъжните гледки определено са линии, останали без трамвай. Следващата стъпка обикновено е да ги махнат и да полеят всичко с бетон. Реализацията на идеята в София да бъде изградена мрежа от трамвайни линии започва на 1 декември 1898 г., когато община София отдава на концесия построяването на трамвайни линии на дружества от Франция и Белгия. Строителните работи продължават около година и на 1 януари 1901 г. официално тръгва първият трамвай в София. Първоначално пътниците са обслужвани от 25 мотриси и 10 ремаркета – двуосни, с дървена каросерия, които са се движили по 6 маршрута. Първите трамвайни вагони са с открити платформи, салонът е разделен на две класи - първа и втора. Характерна особеност на трамваите в София е била вградената от външната им страна пощенска кутия, намираща се непосредствено до първата врата. Такава притежават всички трамваи, произведени специално за нуждите на софийския градски транспорт. Писмата от трамвайните пощенски кутии се събират на няколко възлови спирки в центъра на града и се предават за обработка в Централна поща. Днес по улиците на София всеки ден се движат над 800 градски автобуса, трамвая, тролея и метровлака. За няколко години бяха подменени с нови 90% от автобусите, бяха пуснати първите 35 електробуса и се очаква още 85 да бъдат доставени. От Столичната община обещават, че тази година ще има 100% обновяване на тролеите в градския транспорт. На финала е и процедура за закупуване на още 25 трамвая, които се добавят към 38-те нови, купени през последните години. Ако погледнем назад във времето, ще видим, че първият трамвай в София тръгва през януари 1901 година. Пускането му е градски и медиен фурор. Тогавашен вестник излиза със съобщение: „... столичните жители бяха зрители на едно ново за тях явление на всесветския прогрес - първият трамвай проряза почти цялата Витошка улица, грамадното множество се любуваше на приятната гледка от бързината на трамвая и от светлите искри под колелетата му и на жиците отгоре“. Тази година по случай 120-годишнината на първия електрически трамвай в София тръгва мотриса, която ще бъде облепена с колажи, показващи природни и архитектурни обекти, паметници и обичаи от България и Белгия. Инициативата е подкрепена от белгийското посолство и „Столичен електротранспорт“. Точно преди 120 години белгийска фирма монтира първата трамвайна линия в София, дълга общо 23 км. Юбилеят ще бъде отбелязан със специална инициатива, която ще превърне мотриса в своеобразна галерия. „Когато разбрах, че предстои такава годишнина, се развълнувах силно, че сме една от първите столици с обществен електрически транспорт, и реших, че трябва непременно да се направи нещо, което да е вълнуващо, с което да се отбележи”, казва художникът Петя Илиева. Идеята й е да покаже близостта, която България и Белгия имат, и да изобрази най-емблематичните места от двете държави. „Искам да покажа на хората нашата древна култура - това, че имаме природни обекти, исторически и архитектурни паметници. Трябва да бъдат обаче в симбиоза с хармонични от Белгия, които да запознаят народа. Въобще масовият зрител да види какво е еднаквото с белгийците и колко сме близки всъщност”, казва още тя.