В родния град на Алеко Константинов - Свищов, отдадоха почит по повод 123 години от убийството му. Пред паметника на бележития българин десетки граждани почетоха достойния живот и делото му. Директорът на дирекция "Култура и културно наследство" Росен Маринов отбеляза, че въпреки извънредната ситуация в страната, градът на Алеко не може да не почете паметта му с тихо преклонение и поднасяне на цветя пред паметника на Щастливеца в центъра на града. Бележитият българин е роден в Свищов на 1 януари 1863 г. През 1897 г. Алеко Константинов е убит на 11 май край Пещера при неуспешен атентат срещу негов съпартиец. Двамата са пътували във файтонслед участието си в тържествата, посветени на славянската писменост по стар стил. Къщата-музей на Алеко в Свищов пази сърцето на писателя. Алеко Константинов приживе подарява родния си дом на Свищовската община. Преди 94 години тя го превръща в музей, който пази сърцето на писателя, както и пушката, с която е убит. За да бъде съхранена експозицията обаче, сградата трябваше да се ремонтира. Сградата е устроена като къща-музей през 1926 г. и там днес е подредена забележителна експозиция. По време на Освободителната война император Александър II, при третото си идване в Свищов, отсяда в родния дом на бъдещия писател. Днешната експозиция пази спомени за всичко това. Руският император е бил много силно впечатлен от пребиваването си в къщата и е подарил на семейството самовар с поднос и две чаши. Интересен обект в експозицията в дома на Алеко е неговата автентична бебешка люлка, намерена на тавана на къщата през 1926 г., когато започва превръщането й в музей. Пишещата машина, на която е създаден пътеписът "До Чикаго и назад". Пак на тавана на къщата се намира и малката стаичка, от която Алеко - вече 14-годишен и писар в Гражданското управление на Свищов, което се е помещавало в къщата на семейството, е наблюдавал движението на руските войски в Зимнич - Румъния, където се е намирал Генералният щаб на Руската армия по време на Руско-турската Освободителна война. Бабата на Алеко Константинов - Елена Хаджииванова - е била една от учредителките на женското дружество „Съгласие" в Свищов и тъй като по това време е била предоставила своята къща за военнополева болница, е живеела в къщата на Алеко и е помагала в домакинството. Пак в тази къща, през 1877 г., е установена първата българска гражданска администрация начело с губернатор Найден Геров. В канцеларията на губернаторството работят Иван Вазов, Константин Величков, Алеко Константинов, Никола Живков и други бележити личности. Подаръкът от император Александър II. След отбелязването на празника на Кирил и Методий на 11 май Михаил Такев и Алеко се отбиват сутринта в кръчмата, след което, заедно с един счетоводител, се качват на файтон и продължават за Пазарджик. Кметът на село Радилово урежда убийците на Такев да бъдат извън землището на селото, тъй като по тогавашните закони жителите на селото е можело да бъдат обвинени в съучастие. Така атентатът се е състоял извън селото, при което рекуширал куршум от капрата на файтона счупва ребро на Алеко, вследствие на което е наранено смъртоносно сърцето му. Мишената тогава - Михаил Такев - оцелява и дори присъства по-късно на откриването на къщата-музей на Алеко Константинов. Тогава д-р Кръстю Кръстев, който е бил добър приятел на Алеко, прибира сърцето му след аутопсията и при откриването на музея го предава. По-късно убийците на Алеко са осъдени на смърт, като присъдата на единия, който е бил непълнолетен, е заменена с 15 години затвор.