19 ноември е световният ден на... тоалетната. Освен това има и Световна тоалетна организация (WorldToilet.org), която се бори за нормални хигиенни условия на хората. Денят се чества от 19 ноември 2002 г. съгласно решение, взето на Първата международна конференция на Световната организация на тоалетните в Сингапур, състояла се между 20 и 22 ноември 2001 г. Липсата на канализация и водоснабдяване в света са причина за загубването на много повече животи, отколкото всички войни през XX в., сочат данните на световната организация. Според тях повече от 80% от канализацията на развиващите се страни се влива без пречистване в езерата, реките и бреговите зони. В момента човек прекарва средно около три години от живота си в санитарното помещение, което отрежда на тоалетната важно място в живота ни. Близо 2,5 млрд. души по света обаче нямат достъп до елементарни санитарно-хигиенни условия. Заради липсата на канализация тези хора рискуват здравето си, а всяка година 1,8 млн., предимно деца, губят живота си - по данни на световната организация. Липсата на хигиена и санитарни условия е най-големият причинител на зарази в световен план, коментират експертите. Френската дума тоалетна се използва за първи път през 1681 г., като първоначалното й значение е за процедура за правене на прическа и обличане - оттам се появяват и думите тоалетен стол и тоалетна вода. Данни на Световната организация на тоалетните сочат, че човек посещава тоалетната 2500 пъти годишно и 6-8 пъти на ден. Това означава, че човек прекарва три години от живота си в тоалетната. Според учените жените остават по-дълго в тоалетната от мъжете: докато дамите прекарват в тоалетната средно между 2 минути и 33 секунди и 3 минути, мъжете го правят между 1 минута и 24 секунди и 1 минута и 53 секунди - освен, разбира се, ако не се зачетат в Стивън Хокинг. За да стигне до сегашния си вид, тоалетната е претърпяла дълга еволюция. Първите тоалетни са на възраст 5000 години и са открити на Оркнейските острови, край бреговете на Шотландия. Те били построени до къщите, при това нямало нужда да бъдат чистени. Египтяните ходели до тоалетната в каменни ями, които след това заривали с пясък. Първата тоалетна чиния е китайска. Била на един от императорите, който управлявал през 50-100 г. сл. Хр. Тя била направена от злато и свързана с водопровода, така че водата отмивала всичко в канализацията. Днес върху 14-каратова тоалетна можеш да седнеш например в т.нар. Златен дворец в Хонконг, където в създаването на най-разкошното интимно помещение са вложени три тона злато - тъй като там всичко - от бидето до рамката на огледалото - е от благороден метал. За първи път обществени тоалетни били построени в Древен Рим през първи век. Римляните се събирали в тоалетните по 30-40 души, като водели през това време светски разговори. Флавий пръв въвел заплащането в градските тоалетни. Негова е крилатата фраза, че „парите не миришат“. През 1590 г. сър Джон Харингтън въвел тоалетната с водно измиване в Англия. Била направена за кралския двор. Понеже по онова време в Лондон още нямало водопровод, слугите сипвали вода с кофи. През 1861 г. тоалетната чиния била усъвършенствана от Томас Крепер, който я свързал с казанче за вода. А отходната тръба била така извита, че вътре оставала чиста вода и в помещението не миришело. В днешно време тоалетните чинии се правят от какво ли не, включително и от злато и скъпоценни камъни. Но какъвто и да е материалът, предназначението е само едно.
