На 2 декември ООН отбелязва Международния ден, който да напомни за премахването на робството. Той е приет с решение на Общото събрание на ООН през 1949 г. Робството е социално-икономическа система, при която хора са разглеждани като собственост. Тези хора не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд. Робите могат да бъдат притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане. Лишени от правото да се придвижват, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си. Въпреки че робството е осъдено от древни времена, много време минава, преди то да бъде премахнато, като днес е официално забранено във всички държави по света след влизане в сила на Международния пакт за граждански и политически права. Последната държава, която отхвърля робството, е Мавритания през 1981 г. Според различни оценки обаче броят на съвременните роби е между 20 и 36 милиона души, което е всъщност едно от най-ниските относителни нива в световната история. Повечето от тези хора са главно в Южна Азия и са загубили свободата си като обезщетение за неизплатени дългове или обещания. Съвременното робство е свързано преди всичко с практиката на заробване на длъжници, нови форми на крепостно право, деца войници, домашни прислужници под строг надзор, насилствени бракове и трафик на хора - главно на жени и деца с цел проституция. Съществуват свидетелства за наличието на робство при много култури още във времето преди най-ранните писмени източници. Смята се, че масовото робство изисква стопански излишъци и сравнително висока гъстота на населението. То вероятно се развива едва с появата на земеделието по време на започналата през 11 хилядолетие пр.н.е. Ранни археологически сведения за наличие на робство са праисторически погребения от Долен Египет, датирани към 8-то хилядолетие пр.н.е. Най-ранните писмени сведения са части от Законника на Хамурапи, съставен в Месопотамия през 18 век пр.н.е. В него се предвижда смъртно наказание за тези, които подпомагат бягството на роби.