Открийте ни и в

СВЯТ

20 години Путин на власт – от либерал до реакционер

публикувано

на

СН: AP/БТА

Когато Владимир Путин бе назначен за премиер, мнозина си мислеха, че почти неизвестният шеф на разузнавателните служби ще продължи демократичните реформи от 90-те години, като в същото време ще възстанови реда в Русия.

Двадесет години по-късно Путин е още в управлението, властта е съсредоточена в неговите ръце и той изглежда решен да продължи да управлява, отбелязва Франс прес.

Борис Елцин обяви на 9 август 1999 г., че назначава директора на Федералната служба за сигурност Владимир Путин за министър-председател. Експертите съзряха в Путин представител на службите за сигурност, способен да сложи край на политическата нестабилност и на проблемите в Кавказ, а също така и ефективен държавник, започнал кариерата си под крилото на кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак и избран от Елцин да продължи да води Русия по пътя към пазарната икономика.

Елцин впоследствие обяви, че подава оставка по време на новогодишното си обръщение по телевизията на 31 декември 1999 г. и каза, че на Путин ще се падне задачата да сплоти обществото и да гарантира, че реформите ще продължат.

„В началото на управлението му Русия беше, въпреки бедността и престъпността, една либерална и демократична държава“, казва журналистът Николай Сванидзе, който си спомня, че през първите си години в Кремъл Путин е бил приятен и непринуден събеседник с чувство за хумор.

„След 20 години на неограничена власт, през които бе обграден от ласкатели, което е неизбежно при нашия относително авторитарен режим, той безспорно се промени и то не в добра посока“, изразява мнението си Сванидзе пред Франс прес.

В началото на управлението си премиерът Путин демонстрира относителна толерантност и склонност за добри отношения със Запада. В същото време обаче изгради и образа си на непоколебим лидер и започна втората война в Чечения, която засили популярността му и му позволи да спечели с 53 процента на президентските избори през 2000 г.

Благодарение на успехите в петролната търговия първото десетилетие на Путин във властта бе белязано от подобряване на жизнения стандарт на руснаците и от засилването на държавата, отслабена след разпадането на Съветския съюз. Властта си възстанови контрола върху медиите, които допреди това бяха в ръцете на амбициозни олигарси.

„Сегашният Путин не е Путин от 1999-2000 г.: от либерал той стана консерватор“, твърди политологът Константин Калачов, според когото причината за тази промяна е разочарованието от Запада.

Повратен момент бе „Оранжевата революция“ в Украйна през 2004 г., която доведе до избирането на прозападен президент. Кремъл изтълкува това като навлизане на Запада в неговата сфера на влияние.

През 2007 г. Путин произнесе знаменитата си реч в Мюнхен, която съдържаше сериозни критики срещу Съединените щати.

Оттогава насетне кризите следват една след друга: войната в Грузия през 2008 г., интервенцията на Запада в Либия през 2011 г., която Москва възприе като предателство, украинската криза от 2014 г. с анексията на Крим и началото на конфликта в Източна Украйна между Киев и проруските сепаратисти.

„Конфликтът със Запада превърна Путин в реакционер“, смята журналистът Георгий Бовт.
Вътре в Русия признаците за това са защитата на традиционните консервативни ценности на православната църква, които влизат в противоречие с „декадентството“ на Запада, и постоянното ограничаване на публичните свободи в името на реда и стабилността.

Наближаването на края на мандата на Путин поставя въпроса пред руската политическа класа за неговите намерения. Дали той отново ще стане премиер, както през 2008-2012 г.? Или ще определи свой приемник, както направи Борис Елцин през 1999? Или пък ще се обяви за почетен президент, което ще му позволи да продължи да дърпа конците, както направи президентът на Казахстан?

Макар Путин да е вече 20 години във властта, той остава далеч зад рекордите на други управлявали дълго време лидери като Фидел Кастро, Ким Ир-сен и Теодоро Обианг Нгуема, който наскоро отпразнува 40 години начело на Екваториална Гвинея.

В тази класация, разбира се, не участват монарсите, които по дефиниция прекарват целия си живот на трона: на първо място сред тях е 93-годишната британска кралица Елизабет Втора, която е на трона от 67 години.

Рекордът сред лидерите, управлявали най-дълго, е на Фидел Кастро, който беше начело на Куба 49 години.

На второ място е китайският лидер Чан Кайши, който беше на власт 47 години в Китай, а след това в Тайван. Следва го севернокорейският лидер Ким Ир-сен, който беше на власт 46 години. Муамар Кадафи бе начело на Либия близо 42 години преди да бъде убит през октомври 2011 г. след началото на въоръжения конфликт в Либия.

Лидерът на Габон Омар Бонго Ондимба бе на власт 41 години преди да почине през 2009 г.
В Европа най-дълго управлявалият лидер е починалият през 1985 г. Енвер Ходжа, който управлява Албания в продължение на 40 години, отбелязва още Франс прес.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Коронавирусът

Нито един заразен с COVID-19 в Китай през последното денонощие

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. АП/БТА

Властите в континентален Китай не са установили нито един нов случай на коронавирус в последното денонощие, както и нито един смъртен случай, свързан с вируса, съобщи държавната комисия по здравеопазване.

За денонощие без нови заболели се съобщава за втори път от януари насам. Първият такъв случай беше на 22 май.

До момента в континентален Китай са регистрирани 1734 заразени хора, върнали се в страната от чужбина, като 1688 от тях вече са изписани, а останалите 46 се лекуват. Починали сред т.нар. внесени случаи няма.

Броят на новите заразени в Индия за денонощие за първи път надхвърли 7000 души. Новите случаи са 7466, с което заразените в страната към тази сутрин са общо 165 799, съобщи здравното министерство. Според ведомството в болница се намират 89 987 пациенти, а 71 106 души са оздравели. В последните 24 часа са починали 175 заразени, с което смъртните случаи в страната стават 4706.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Коронавирусът

Чукчите и ескимосите сред най-застрашените от COVID-19 народи

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. Уикипедия

Eскимосите, чукчите и други жители на северните региони са много по-застрашени от коронавирусната инфекция, в сравнение с останалите хора. Това се казва в справка, подготвена от руски учени за заседание на осемте страни от Арктическия съвет, пише „Известия“.

Северните народи страдат от недостиг на витамин Д и на йод, склонни са да злоупотребяват с алкохол, което увеличава риска от тежко протичане на Ковид-19 и от смъртни случаи сред болните, обясняват авторите.

В същото време една трета от жителите на Русия (32,8 на сто) смятат риска, свързан с епидемията, за преувеличен или виждат в нея измислица на заинтересовани лица, показва анкета на московското Висше училище за икономика, чиито данни цитира „Независимая газета“.

Това показва, че независимо от мобилните връзки, интернет, Московската борса и т. н. голяма част от населението на Русия живее в Средновековието. „Щом не виждам нещо, значи го няма“. За тези хора е по-лесно да повярват в чипирането и рептилоидите, отколкото в днешната руска реалност, коментира всекидневникът.

„Хората в Русия не вярват в коронавирусната заплаха, защото не вярват на властта“, обяснява в заглавие „Свободная преса“.

Страните по света постепенно смекчават антивирусните ограничения, съвзема се и политическият живот, констатира „Взгляд“ в репортаж от кръгла маса в Русия под наслов „Излизане от пандемията. Завръщане към изборите“.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Коронавирусът

Великобритания въвежда: 14 дни карантина за всеки, имал досег със заразен

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. АП/БТА

Всеки, който е контактувал на живо с новооткрит заразен с коронавирус в Англия, ще получи съобщение да се самоизолира за 14 дни.

Това предвижда въведена в страната нова система за проследяване на епидемията, за която вече работят 25 000 души. Тяхната задача е да се свържат с всеки, който е тестван положително за COVID-19. Да разберат с кого и къде се е срещал през последните дни и след това да информират контактувалите със заразения чрез имейл или есемес, че трябва да си останат у дома.

Властите се надяват системата постепено да поставя под карантина само наистина попадналите в риск хора, а останалите да получат право да се върнат към нормален живот. Още при старта й обаче в четвъртък тя блокира, тъй като се оказа, че проследяващите трябва да се свържат с 2013 лица, дали положителен тест в сряда. Двама депутати разкриха, че според вътрешна информация системата няма да функционира напълно до края на юни.

Фалстартът засили критиките към правителството, че все по-неадекватно действа за справяне с епидемията. Премиерът Борис Джонсън се изправи пред втори бунт в партията си тази седмица. Около 40 депутати, сред които и 7 бивши министри, се обявиха против въвеждането от 8 юни на 14-дневна карантина за пристигащи във Великобритания. Те смятат, че подобна мярка е закъсняла и ще доведе до фалит на туристически и самолетни компании, тъй като ще откаже много англичани от традиционните им летни почивки в чужбина. Джонсън обеща да се работи за създаване на въздушни мостове до страни като Испания, Гърция и Португалия от 29 юни, за които това да не важи, но 80 големи компании му изпратиха протестно писмо, че това няма да реши проблемът.

Междувременно полицията излезе със становище, че премиерският съветник Доминик Къмингс не е нарушил правилата за карантина, пътувайки на 400 км до фермата на баща си, но вероятно малко го е направил, когато е шофирал до крепост на 50 км, за да повери дали зрението му не е пострадало от коронавируса. Заради скандала с него рейтингът на управляващата Консервативна партия падна с 9% за седмица.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada