Сборникът „Първите 20” събира любими творби на български автори от началото на века. За него разказаха писателите Захари Карабашлиев и Александър Шпатов. Идеята на книгата е да събере подбрани разкази от новото хилядолетие. „През април, когато всичко беше затворено, направихме сайт, в който публикувахме 100 разказа по подобие на „Декамерон”. Едно е сайт, друго е разказите да се появят на хартия. Сто, разбира се, няма как да включим. Това е продължение на нашата инициатива за четене на нещо стойностно по време на карантина”, сподели Шпатов. „Целта на този сборник е и да имаме достъп към творчеството на други, по-непознати, но също така великолепни разказвачи. Със сигурност тук всеки ще намери някой, който му харесва, но и такъв, за когото не е чувал, но би му харесал", добави Карабашлиев. „Идеята беше всеки автор да бъде представен с един от най-емблематичните му разкази, който е бил важен за контекста на българската литература. Това не са най-добрите им разкази, дори може би имаме по-любими техни, но тези са най-разпознаваемите“, описва ги Шпатов. И е точно така. Колко шум се вдигна с „Кръв от къртица“ около Здравка Евтимова, колко дискусии само породи „Тоя от Продиджи“ на Радослав Парушев. А „Сляпата Вайша“? Та тя стигна на един лакът разстояние от „Оскарите“. „Първите 20“ обаче не е антология, нито пък е класация на най-добрите разкази. Това е сборник – отговор на липсата ни на време за литература. Тук вече нямаш оправдание, защото за десетте си свободни минути можеш да изчетеш произведение от началото до края. Може би точно разказът е отговорът на забързания ни живот? И въпреки всичко бройката 20 е ужасно ограничаваща, признава Шпатов. Извън страниците остават още толкова добри автори и разкази.
