Открийте ни и в

Трети пол

20 транссексуални са поискали смяна на пола в България

Avatar

публикувано

на

Истанбулската конвенция раздели българското общество и отвори дебати, каквито в страната не е имало практически никога

20 транссексуaлни души са поискали от съда да им смени пола по документи от 2001 година до сега. Оказва се, че мъжете, които имат женско самосъзнание, са в пъти по-активни в търсене на правата си по съдебен ред за заличаване на мъжкото си минало. Те искат нови имена, ново ЕГН и нова идентичност по отношение на записания в личната карта пол, показва справка по водените дела по Закона за гражданската регистрация. До 2012 година те са били 13, като само в два случая магистратите са отказали. След тази дата останалите становища са били позитивни, сочат още данните. Единият от отказите бил постановен по иск на мъж от Стара Загора. Той искал да стане жена по лична карта, но съдът му отказал, тъй като нямал женски репродуктивни способности.

В мотивите си магистратите записали, че биологическите фактори са по-важни за определяне на пола от психологическите. Делото обаче се оказва решаващо за останалите транссексуални, които след него решават да сменят пола си. Когато папките стигат до Върховния касационен съд, претърпява пълен обрат и имената на мъжа са сменени с женски. В графата пол също е записано „жена“. Там вече е прието, че най-важната метаморфоза за човека е промяната в неговата социална роля в живота, както и че способността за раждане на деца не е съществен фактор за определянето на един индивид като жена, защото не всички жени имат такава способност.

Друго, което постановява в решението си ВКС, е, че за промяна на пола по документи не е задължителна операция, а само хормонална терапия, което променя всичко, тъй като до този момент за извършването на подобна хирургична интервенция е било необходимо разрешение от съда. В случай че такава няма, то тогава лекарят, извършил операцията, попада под ударите на Наказателния кодекс. И по-точно на алинеята за причиняване на детеродна неспособност, което се води тежка телесна повреда. Наказанието за нея е до 10 години затвор. В регистрите на съдилищата обаче няма водени дела точно по тази алинея през последното десетилетие.

 

 

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
23 коментара

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Трети пол

ГЕРБ дават зелена светлина за Истанбулската конвенция, БСП и патриотите – твърдо против

bg-voice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Сергей Станишев заплаши социалистите, че ако не подкрепят конвенцията, рискуват да бъдат изключени от ПЕС

Истанбулската конвенция, която стана известна с това, че въвежда понятието „трети пол“, вече е в парламента, но преди да бъде гласувана, ще мине през широко обществено обсъждане. Пълното й име е „Конвенция на Съвета на Европа (СЕ) за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“. Организацията, която я е подготвила – СЕ, е всъщност най-старата общоевропейска организация, създадена още по времето на студената война. Макар в момента тя доста да е маргинализирана за сметка на другата организация – Европейския съюз, именно договорът за създаване на СЕ предвижда и съществуването на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, който нерядко се оказва последната надежда за милиони граждани на европейски (и не само) страни за съдебна справедливост. Членки на СЕ са също и държави извън Европа като Казахстан и Турция, а също и такива, които не са в ЕС, като Русия.

Дебатите за конвенцията ще бъдат на 23 януари в парламента, на тях са поканени депутати, представители на изпълнителната власт, на неправителствени организации, експерти и др.

Това е първият законопроект, по който управляващата коалиция е разделена на два противоположни полюса. Обединени патриоти са категорично против, а ГЕРБ са „за“, но и от тях не се знае колко гласа реално ще се дадат от депутатите „за“ конвенцията, тъй като на заседанието на Министерския съвет и министри на ГЕРБ бяха гласували против. 4-ма от противниците сред министрите са от квотата на „Обединените патриоти“ – Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, Нено Димов и Емил Караниколов. Останалите са от ГЕРБ – министърът на образованието Красимир Вълчев, министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на транспорта Ивайло Московски и министърът на здравеопазването Кирил Ананиев.

БСП бе подложена на много силен натиск също да приеме конвенцията. Председателят на Партията на европейските социалисти (ПЕС) и бивш член на БСП Сергей Станишев заплаши лидерката на партията Корнелия Нинова с големи санкции, дори изключване от ПЕС, ако не одобрят документа. Именно този натиск озлоби социалистите и на заседание на Националното изпълнително бюро те решиха, че ще гласуват против.

Депутатите на „Воля“ подкрепят само част от текстовете, а ДПС, макар още да не е обявила позицията си, се очаква да подкрепят документа.

Защо трябва да сме „за“

Мирела Веселинова, „Капитал“

Терминът „джендър“, който препъна българските преводачи на конвенцията на Съвета на Европа за борбата срещу насилието върху жени и домашното насилие, е определен в нея като „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“. Проблемът е, че в българския вариант джендър е преведен като пол, което всъщност означава нещо съвсем различно – биологичната анатомична особеност на репродуктивната система на мъжа и жената и на английски се обозначава като sex. Така или иначе самото определение ограничава възможните социални роли, свързани с пола, до мъжка и женска, което прави безпредметен спора за някакъв трети пол. Но в българските публични дебати абсурдните спорове са много повече от смислените, което се дължи на хората, които задават темите.

За всеки, който все още не е разбрал разликата между биологичен пол и социалната роля на пола, един простичък пример. Ако за един човешки индивид се каже, че има вагина, то това е другият начин да се назове биологичният му пол. Ако на същия този човек бъде казано: „Ти нямаш право да гласуваш, защото имаш вагина!“, това вече е социалната дамга на пола. В някои страни и досега жените нямат право да гласуват, да шофират, да излизат сами, да се разпореждат с имущество и т.н. Но и България изобилства от примери как полът определя социалната роля на жената като жертва, като второ качество човек. Почти всеки българин би се заклел, че в България няма „престъпления на честта“ в техния класически вид и мнозина оцениха като пресилено твърдението в декларацията на една НПО, че „всеки ден, в който ратификацията на Истанбулската конвенция се отлага, се застрашава животът на хиляди българки“, но всекидневно хиляди българки са подложени на тормоз, насилие и преследване от „силния“ пол. Институциите игнорират този риск, докато се случи фаталното.

Според Истанбулската конвенция разследването и наказателното преследване на насилие срещу жени не бива да зависи изцяло от сигнала на жертвата, производството може да продължи дори и ако тя оттегли жалбата си. В България един човек, известен като „ловеца на бежанци“ (Динко от Ямбол – б.р.), продължава да се ползва с ореола на национален герой дори и след като приятелката му показа и разказа за побоите, които й нанасял. Фронтмен на войната срещу конвенцията заедно със съпартийците си е вицепремиерът Валери Симеонов, известен с фразата „жени с инстинкта на улични кучки“ по повод на една маргинализирана общност, в която невръстни момичета са омъжвани и раждат деца или ги пращат да проституират, а институциите нехаят. На фона на всичко това се леят изявления, че България има достатъчно закони за защита на жените, а образованието за равенство на половете и политиката за промяна на стереотипите са нещо опасно.

Скандалът около Истанбулската конвенция поставя въпроса защо с такава лекота в българското общество е възможно една фалшива новина да пренареди политиката на държавата. Експерти и политици с опит в работата по конвенцията са единодушни, че опасенията около нея са нелепи. Тя не цели защита на сексуалната идентичност, не въвежда трети пол, нито отваря врата за еднополовите бракове, защото това не е в предмета й. Тя е за защита на жените от насилие, когато то е основано на факта, че са жени. Това заявяват както експерти в правозащитната област като бившата българска съдийка в Страсбург Здравка Калайджиева, така и членове на правителството, които са работили по нея – вицепремиерът Екатерина Захариева, министърът на правосъдието Цецка Цачева, зам.-министърката Десислава Ахладова и др. Според евродепутата от ГЕРБ Емил Радев Истанбулската конвенция не налага нито ремонт на конституцията, нито ревизия на моралните норми, трети пол и т.н., а опонентите й просто не са я чели. В профила си във фейсбук вицепрезидентът Илияна Йотова изрази съжаление, че у нас не е имало дебати, които „да накарат министрите поне да прочетат документа“ и „да се избегнат спекулациите“. Най-категорична е доц. Велина Тодорова, член на Комитета по правата на детето на ООН, според която говоренето на политиците – опоненти на конвенцията, е грозна манипулация, „защото се използва за други цели“.

Въпреки тези ясни послания мантрата, че Истанбулската конвенция руши устоите на българския патриархален семеен модел, се оказва много по-приемлива за обществото. В този контекст обаче подозренията, че публични фигури съзнателно лъжат обществото за същността на един правозащитен документ – с аргументи като под индиго, поражда въпроса защо това се случва и с какви цели. Дали сме свидетели на нескопосан пиар на управляващите, насочен към „разлайване на кучетата“, дали националистите – вътре и вън от властта, са се вкопчили в поредната възможност да разделят нацията, за да се явят спасители на „единствено правилната“ кауза, дали това не се омесва с резултатите от една продължителна хибридна война, или всичко расте от благодатната почва на примитивен патриархален мачизъм. Най-логично изглежда, че всички тези елементи са омесени в здрава амалгама от агресивно невежество, в което се удавят всички аргументи.

Властта има потребност да затули актуалните политически скандали – вето, вот, убийства, негативна международна оценка, а управляващата партия има устойчив рефлекс да създава отвличащи новини. Любим похват на руската пропагандно-информационна машина в контекста на т.нар. хибридна война е да се всява разкол в обществото, като се провокират съмнения в демократичните ценности, институциите и политиките на държавата. В Източна Европа традиционният проводник са националистически партии и православната църква. Българските националисти действат рефлекторно, когато им се появят ключови думи като „права на човека“ и „пол“. До момента всички публични опоненти срещу конвенцията на българска почва са само мъже, при това не само в рамките на правителството. Което е все пак положителен белег, защото украински медии разпространиха снимки от протест срещу конвенцията, където жена държи плакат с надпис „Жените мечтаят да бъдат усмирени!“

 

Защо трябва да сме „против“

Маргарита Попова, бивш вицепрезидент на България

Много е важно нашето общество да знае за какво точно става дума и още по-важно е ние да знаем, след като се ратифицира Конвенцията, ще можем ли да е изпълним. И в процеса на изпълнението на тази Конвенция пред какви проблеми ще бъде изправена нашата държава и нашето общество, има ли ресурси и как възнамеряваме да ги решим тези проблеми. Конвенцията поставя много сложни въпроси, които трябва да бъдат комуникирани както трябва. Ще бъде голяма грешка, голям грях, ако утре или вдругиден парламентът да се събере и депутатите натиснат копчетата под натиск, или заради обещания, заради знания или незнания, заради криворазбрани страсти или пък заради лични очаквания – ние да ратифираме Конвенцията и след това да започнем да се караме какво точно сме ратифицирали.

Конвенцията защитава всички права на психополово различните, това ще доведе до съществени изменения на българското законодателство, което в крайна сметка ще предизвика и промяна в Конституцията. Да видим какво ни казва тази конвенция? Трябва ясно да се каже, че тя защитава жените от насилие, защитава жертвите от домашно насилие, но в обхвата на тази Конвенция влизат хора, които се разделят на мъж и жена по биологичен признак, наред с хората с психополови особености и с различни особености на пола, което е нещо различно от биологичния пол. А за това в нашето общество дебатите не са се състояли.

Истанбулската конвенция фактически защитава правата на всички с психополови особености, което се крие от нашето общество. Да твърдиш, че тази група от обществото, които имат такива особености на пола като различно социално развитие, че не са защитени от тази Конвенция, това е или неграмотност, или липса на прочит на Конвенцията, или страх да излезеш пред българското общество и да кажеш, че тази Конвенция защитава и тази част от нашето общество. В официалния превод на Конвенцията на немски език и на английски език – навсякъде, където се говори за „социален пол“, се използва терминът „джендър“. Нашето общество не е толкова неграмотно, ние знаем за неолибералния свят, за свободното общество, знаем за джендър ученията още от 90-те години, когато правихме нашите закони за защита на детето. Няма как сега да излезе някой и да твърди, че когато е изведено на преден план понятието „социален пол“, това показвало само утвърдени в социалния ни свят роли между мъжа и жената, които били възприети по този начин, и нищо повече от това.

В немския превод много коректно в един от текстовете на Конвенцията, чл. 4, параграф 3, се прави изрична разлика между биологичен и социален пол. Хората в България трябва да знаят колко сериозни и обхватни мерки предвижда Конвенцията за защита на половете от дискриминация, защита на жените и децата от насилие, но не се казва какви очаквания има за създаване на нови институции. Не се казва, че тази Конвенция предвижда създаване на международна група – орган към Съвета на Европа, който на всеки две години ще идва и ще ни мониторира наравно с всички други органи, които до момента са провеждали мониторинг по тези въпроси. Този орган предвижда създаване на много сериозна институция, с наливането на огромни пари, с участието на много хора със страшно високи заплати към Съвета на Европа, снабдени с имунитет и привилегии, които ще ни дават оценка за изпълнението на Конвенцията. Един куп неправителствени организации, които работят по тези теми, очакват да бъдат разпределени големи финансови средства, за да си изпълняват задълженията. Това ще се случи и в България.

Глупост са внушенията, които се правят от наши министри (Цачава и Захариева – б.р.), че ратификацията на Конвенцията няма да доведе до промяна на основния закон в България. Конвенцията ще иска да има гаранции, които да са еднакви за хората, които упражняват различни психополови особености и останалите. Лековато твърдение, самонадеяност, която граничи с глупост, е да кажеш в днешния ден, че няма да се наложи да се променя Конституцията, преди да видиш целия пакет от нормативни актове, които ще изисква Конвенцията. Нещо повече – в тази Конвенция изрично е записано, че когато се налага и когато е необходимо, трябва да бъдат направени промени и на конституционно и на законодателно ниво. Политическата отговорност за всичко това е на народните представители и дано те да не станат обект на насилие, за да гласуват противно на техните виждания.

Най-важното е, ако ратифицираме Конвенцията, как ще я изпълняваме и ще наложи ли това промяна на нашата конституционна идентичност, затова призовавам да се чуят мненията на конституционалисти, учени, юристи, социолози, политолози по темата.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada