На 25 ноември е Международен ден на ООН за борба с насилието над жени и момичета. Денят е обявен с Резолюция на Общото събрание на ООН на 17 декември 1999 г., но активистки от различни организации го отбелязват още от 1981 г. Тази дата води началото си от жестокото убийство през 1960 г. на трите сестри Мирабал - политически активистки в Доминиканската република, убити по заповед на диктатора Рафаел Трухильо. Това са 36-годишната Патриа, 34-годишната Минерва и 25-годишната Мария Тереса. Историята им е покъртителна и става онази капка, която прелива чашата на търпението на доминиканците. Половин година по-късно диктаторът Трухильо, тормозил страната още от 1930 г., е убит от заговорници, а по-късно военно въстание окончателно събаря диктатурата. Всъщност момичетата, родени в семейството на земевладелеца и търговец Енрике Мирабал и жена му Мерседес Рейес, са били четири. Четвъртата – Белхика Адела, която всички наричат Деде, по възраст се пада между Патриа и Минерва. Минерва, Мария Тереса и Патриа Мирабал (отляво надясно) Когато убиват сестрите й, тя е 35-годишна и след това посвещава целия си живот на отглеждането на техните деца, които са общо шест на брой, както и на отглеждането на собствените си трима сина. Деде умира през 2014-та, като до последно се грижи за музея на сестрите си, в какъвто е превърната къщата, където те са живели през последните си месеци. Планът за убийството на трите сестри неколкократно се осуетява поради включване в пътуванията им на децата. Накрая за ден на ликвидирането им е избран 25 ноември 1960 г., когато след посещение в затвора при съпрузите им Минерва, Мария Тереса и Патриа пътуват обратно към дома си. Кара ги шофьорът Руфино де ла Крус, който споделя жестокия им край. Насред пътя джипът им е засечен от кола на тайните служби, откъдето изскачат въоръжени агенти и принуждават сестрите с опрени в главите им пистолети да се прехвърлят в техния автомобил. Патриа, Миневра (на волана) и Мария Тереса Мирабал малко преди гибелта им. Така стигат до изолирана къща, избрана за място на екзекуцията. Агентите са снабдени с кърпи, с които да запушат устите на обречените, и с тояги, с които да ги пребият до смърт… Не ги застрелват, защото после няма да може да се инсценира катастрофа. А натрошените тела няма да предизвикат съмнения. След разправата мъртъвците са натоварени отново в тяхната кола, която е бутната в пропаст... Домашното насилие е един от най-големите проблеми в България. Ревността е най-честият мотив за проявено насилие. Всяка четвърта жена в България е подложена на насилие в ежедневието и дома си. Около 25% от българските жени са били потискани по един или друг начин вкъщи - понякога тормозът не е задължително да е физически. През 2019 г. над 1500 български жени и деца са били жертви на насилие. Агресията срещу нежния пол е шокираща и в Европа. Само за 2019 г. във Франция са убити над 100 жени. В други европейски страни хрониката отчита, че най-често престъплението или сексуалния тормоз е на работното място.