Открийте ни и в

Любопитно

30 българи си делят $1,3 милиона неочаквано наследство

публикувано

на

Клошарят Иван Хитов също се оказа наследник

1,321,293 долара и 1 цент. За толкова могат да претендират 30 български наследници на 2 богати лели в Америка. Потомците им са пръснати в 8 града и 3 села в България. От 14 юни 2012 г. парите, оставени от тях, са в американската банка “Колинсвил”. Лелите Ан и Мери Петроф са починали през 2009 и 2011 г. Ако съдът в американския щат Илинойс признае 30-те българи за наследници и уважи исковете им, те ще получат средно по 44,043 долара и 10 цента на човек. От тези пари ще трябва да приспаднат средствата, които ще пръснат за вадене, превод и легализиране на документи, нужни, за да докажат правото си на наследство, както и около 15 на сто комисиона за унгарска или американска фирма, които им предложиха помощ по случая.

“Знаехме, че имаме лели в САЩ, но не и че са оставили наследство”, казаха част от 30-те наследници на възраст от 7 до 88 г., които се намират в Ловеч, Левски, София, Плевен, Търново, Бургас, Варна, Севлиево, Казачево, Врабево и Михалци. За друга част от роднините новината, че са имали богати лели в САЩ, дошла като гръм от ясно небе. Засега почти всички отказват да говорят, докато не получат дяловете от наследството. В момента парите се намират в американската банка “Фърст Колинсвил”  и допреди няколко години са принадлежали на покойните Мери и Ан Петроф – дъщери на емигрантите Атанас и Неда Петрови от ловешкото с. Казачево.

Двамата българи пристигат в Америка на 23 юни 1912 г. с кораба “Кампания” от Ливърпул. По онова време Атанас е на 30, а Неда – на 22 г. Двамата току-що са се венчали, макар че родителите на булката не били съгласни, защо знаели, че младите ще идат отвъд океана. Тъкмо там на 21 юни 1914 г. се ражда дъщеря им Мери, а на 14 ноември 1917 г. – по-малката Ан. Бащата Атанас работи в мелница, а жена му Неда върти къщата и гледа децата. С много усилия и лишения през 1930 г.

 

семейството успява да построи малка къща 

 

около 110 кв.м на ул. “Бентън” в Гранит сити, Илинойс. Тъкмо на този адрес семейството е записано в регистрите по преброяването на населението през 1940 г. Там Атанас фигурира като работник, съпругата му Неда – като домакиня, а двете им дъщери – като секретарки. Атанас починал през 1963 г. Жена му Неда – през 1968 г. Двамата са погребани в гробището Сейнт Джон. Момичетата не се омъжват и след смъртта на майка си продължават да живеят в малката къща на ул. “Бентън” в Гранит сити. През 1967 г. двете сестри пристигнали на гости в родината на татко си в България. Останали няколко дни в хотел “България” в София, а после отишли в родното село на баща си – Казачево. После контактите постепенно се разредили. През 1997 г. им гостувал един от българските племенници Цветан, който работел за кратко в САЩ, но след време връзката прекъснала.

След като състоянието на двете възрастни жени се влошава, те заживяват в старчески дом. През юли 2005 г. бащината им къща е обявена за продажба от техен служебен попечител за $24,000. Година по-късно цената става $50,000, става ясно от местните регистри. По-малката сестра Ан умира на 92 г. на 10 март 2009 г. Наследява я по-голямата Мери. Тя си отива на 97 г. на 5 септември 2011 г. Последните си дни прекарва в старческия дом в малкото градче Едуардс. Две седмици след смъртта на Мери на 20 септември 2011 г. Линда Евърс, която 8 г. преди това е определена за служебен попечител на Мери, подава молба в местния съд

 

да бъде назначена за администратор по наследството

 

Евърс декларира, че познава имотното състояние на починалата, чието лично имущество надхвърля 1 млн. долара.

Кандидат-администраторката на наследството декларира още, че Мери не се е омъжвала никога, че няма свои или осиновени деца, че родителите й са починали преди нея. В същата декларация споменава, че Мери е имала сестра Ан, която също е починала и не е оставила наследници. Евърс гарантира, че ще извършва работата си като администратор по наследството честно и почтено. Същия ден съдия Харисън решава, че ако не бъдат открити наследници, с имуществото трябва се процедира по закон – сумата да бъде преведена към местния бюджет.

На 26 октомври 2011 г. регионален вестник публикува съобщение за смъртта на Мери и

поканва евентуални кредитори, ако имат претенции, да ги заявят до 25 март 2012 г. На 3 ноември 2011 г. наследството е застраховано за $3 млн. от компанията “Стейт фарм”. Това е рутинна процедура, в случай че адвокат или някой друг отклони средства от наследството.

На 4 юни Линда Евърс отправя молба до съда да одобри окончателния й доклад по имуществото, оставено от Мери Петроф, който съдържа и отчет за приходите и разходите. Евърс съобщава, че в американската преса са публикувани обяви до потенциални наследници и кредитори, но никой не се е явил в указания срок. В заявлението се декларира, че всички разходи и данъци са платени, а таксите на администратора и адвоката ще бъдат платени след одобрение на съда.

Финалният отчет показва, че покойницата е имала няколко сметки във Фърст Колинсвил банк, облигации и други авоари с общ размер $1,364,121.77. След като се приспадат различни разходи и данъци в размер на $30,728.76, както и хонорарите на администратора и адвоката – 12,000 долара, и таксата за банков превод, остават $1,321,293.01.

На 7 юни 2012 г. съдията разпорежда случаят по наследството на Мери Петроф да бъде приключен и парите да бъдат преведени по сметката на окръг Медисън. Така и става. На 15 юни 2012 г. сумата от чек  № 134,098 е заприходена от ковчежника на Медисън Курт Пренцлер. Скоро след това 2 фирми – една американска и една базирана в Будапеща, започват да издирват наследниците в България. И двете фирми се борят да спечелят вниманието на шашардисаните роднини и да ги направят свои клиенти. В надпреварата предложението им за комисиона започва от 30% от наследството и стига до 15%. Всички до един от наследниците вероятно ще претендират за дял от огромното наследство на леля Мери. От няколко месеца те трескаво събират документи, за да докажат кръвната си връзка с някогашните емигранти в Америка. Дали обаче ще получат дялове и какви от огромното наследство, ще реши съдът в Илинойс. За тази цел наследниците вероятно ще наемат американски адвокати, които да доведат титаничната им битка до успешен край.

Справка в регистрите на съда в Илинойс обаче показа, че от 7 юни 2012 г. До сега няма движение по преписката за наследството.

 

Претендентите в 8 града и 3 села

 

Част от наследниците са по линия на баща им Атанас, а друга – по линия на майка им Неда. Таткото Атанас, родом от ловешкото с. Казачево, имал 5-има братя и 1 сестра. Потомците само на четирима от тях обаче вероятно ще претендират за наследство. Причината е, че един от братята на Атанас – Иван, загинал млад по време на Балканската война, а друг – Петко, емигрирал в САЩ, където следите му се губят. “Имам данни, че е загинал при трудова злополука в мина”, казва столичният адвокат Елиазар Плахаров, който пише книга за рода. Така на наследство от тук ще се надяват потомците на тримата братя на Атанас, останали в България – Марин, Тодор и Илия, и на сестрата на емигранта – Тота. Сред претендентите има директор на престижно училище в Ловеч, общински съветник от Левски, бивш журналист от Бургас, адвокат, бизнесмен и журналистка от София, дузина пенсионери и дори един клошар, разказват сънаследниците. Засега всички трескаво събират документи и ги пращат на фирмите посредници. “Помагаме с каквото можем, за да им издадем по-бързо удостоверения за наследници”, каза кметът на с. Казачево Станимир Стоянов.

 

Родата приживе

Кметският наместник Станимир Стоянов

Двете богати лели

 

Интересно

Децата ни правят по-щастливи…след като се изнесат

публикувано

на

от

Да има деца прави човек по-щастлив, отолкото, ако е бездетен, показва ново проучване, цитирано от CNN. Само че с уточнението, че това става на по-късен етап от живота, когато наследниците вече са напуснали гнездото.

Екип изследователи от Хайделбергския университет в Германия са открили, че родителите са склонни да бъдат по-щастливи, отколкото тези, които нямат деца, но това се случва, когато те вече са се изнесли.

Учените са анкетирали 55 хиляди души на възраст над 50 години в 16 европейски страни относно тяхното психично здраве и резултатите са показали, че „позитивните аспекти от родителството преобладават, когато ставаме по-възрастни“.

Големите деца допринасят за щастието на родителите си основно с подкрепата, която им оказват и като един вид буфер срещу стресови събития и усещане за самота.

Децата, които остават да живеят с родителите си, обаче могат да окажат негативен ефект върху щастието на родителите.

Според предишни изследвания разликата в задоволството от живота на родителите и онези, които нямат деца, е малка. Екип от Отворения университет в Англия установи, че двойките без деца имат по-щастлива връзка и те полагат повече усилия.

Продължете по-нататък

Интересно

Хигиена: 45 на сто от американците не си сменят бельото всеки ден

публикувано

на

от

45 на сто от американците не си сменят бельото всеки ден, а 13 процента от тях не го правят дори по цяла седмица. Това е установило национално проучване, поръчано от фирмата-производител на бельо “Томи Джон” сред 1000 души, съобщи вестник „Мирър”.

Два и пловина пъти по-голяма е вероятността американците от мъжки пол да ходят с едно и също бельо седем или повече дни.

Анкетираните показали голяма привързаност към слипове и бикини, като 46 на сто от тях признали, че ги ползвали поне година или повече. Тридесет и осем на сто от анкетираните си признали, че са носили любимото си бельо толкова дълго, че вече даже не си спомнят кога са го купили.

Компанията съветва потребителите да изхвърлят старото и да купуват ново бельо на всеки шест месеца. Причината е, че то събира бактерии, които могат да доведат до инфекции.

Продължете по-нататък

Интересно

Джордж Клуни с ново амплоа: ще продава италианско сирене

публикувано

на

от

Джорд Клуни иска да продава любимото си италианско сирене в САЩ, съобщи Контактмюзик. Той го открил, докато бил във ваканция на брега на езерото Комо.

Звездата от филмовата поредица “Бандата на Оушън” разкри, че станал голям фен на сиренето “Пекорино де Парду”, което се произвежда от фермера Пепино в намиращото се близо до езерото Комо градче Лальо. Актьорът и режисьор опитал от млечния продукт, докато бил във ваканция във вилата си на брега на езерото.

След като по-рано заедно с Ранди Гербер и Майк Мелдман основа бранда за текила “Касамигос”, който през 2017 г. бе продаден на компанията “Диаджео”, Клуни планира да започне бизнес с италианско сирене.

“Джордж наистина харесва това сирене и си похапва от него в края на почти всяко ядене – заяви източник, цитиран от в. “Дейли стар”. – Съпругата му Амал го кара да си мие зъбите веднага след това, защото не й допада ароматът на сиренето. Вкусът му обаче е толкова хубав, че и тя е на мнение, че Джордж ще намери голям пазар за продукта.”

Петдесет и осем годишният Клуни вече е изпратил 32 кг от соленото овче сирене в Лос Анджелис, където ще предложи на приятели и потенциални купувачи да го опитат.

Освен към актьорство, Клуни проявява интерес и към предприемаческа дейност. Ако реши да продава сиренето в САЩ, Джордж ще промени живота на Пепино, който сега продава голяма част от продукцията си от ван, паркиран край имението на актьора, близо до езерото Комо.

Продължете по-нататък

Най-четено

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама