В Америка всяко семейство с деца се стреми младите да знаят български. Разбира се, има и такива, които искат напълно да скъсат с родния корен и наблягат на адаптацията в американската среда. Като цяло обаче повечето наши сънародници тук искат да съхранят знанията на общността по родния „свещен“ език.  По-рано през тази година по този повод  стартира една инициатива за изучаване на български в гимназиите на един от училищните райони на Чикаго. За съжаление тя пропадна, тъй като за участие се бяха записали само 5 деца. Но българите показаха, че ценят своята култура и то именно за един от най-хубавите ни празници – 24 май.

Освен че във всички наши училища имаше тържества за буквите, в Чикаго се състоя известната в цяла Америка

манифестация

Тя е организирана от Малко българско училище, която ни напомни за най-тържествените моменти, които всеки град в България успяваше да сътвори по този случай – преминаване по улиците с развяване на знамена и гордо вдигнати портрети на светите братя Кирил и Методий и други наши видни възрожденци. „Това е много хубав ден за мен, много ми харесва, че имаме манифестация за празника“, каза 10-годишната Ния Минчева, която участва в шествието, а по-късно публиката я видя в хорово изпълнение и народни танци в празничната програма на Малко българско училище. „24 май е връзката ни с нашия корен“, категорична е Симона Шкьопу, учителка на седми клас в същото учебно заведение. „Трябва да сме горди с това, че децата ни изучават езика ни и и показват своята обич към българското и азбуката ни. Родителите не трябва да се отказват да водят децата си на българско училище“, допълни още тя.

Освен това българите в Чикаго „се отсрамиха“, че не записаха достатъчно деца за изучаване на български език в американските училища. Вместо това те ги пратиха масово да се явят на

петия поред изпит за получаване на печат

по двуезичност (Seal of Biliteracy). Бройката на децата е надхвърлила 30, което е наистина похвално. „Българският не е лесен, но аз искам да го уча“, каза още малката Ния и допълни, че има желание да се яви на изпита за двуезичност в бъдеще. Също толкова деца пък завършиха и първата си учебна година в  българското училище в Индианаполис към църквата „Св. Стефан“. Всичко това наистина е обнадеждаващо.

Ще има хора обаче, които веднага ще кажат, че е трудно да се ходи на българско училище, защото е в почивния ден през събота или неделя, или че е допълнителен разход, или че

трудно се мотивират самите деца да бъдат в клас

„Тези аргументи са слаби“, казва Ели Ненова от Денвър. Преди 8 години тя и съпругът й Андрей основават училище за български, руски и френски в градчето Форт Колинс в Колорадо, където живеели тогава. Ели била силно впечатлена от няколко американки, които дошли в училището и искали да запишат малчуганите си в руските паралелки. „Те бяха осиновили децата от Русия и много искаха да им помогнат да научат откъде идват и задължително да знаят родния си език“, разказва Ели. „Аз пък исках да помогна на родителите и започнах да си припомням руския с още уроци, а след това организирах и курсове за тези родители във времето, в което децата им учеха руски“, допълва българката. Според нея децата имали големи успехи, въпреки че някои от тях били с медицински диагнози за инвалидност. „Гледайки тези семейства, си мислех и все още мисля, макар вече нямаме това училище, че ученето на българския не може да е чак толкова трудно, че да се откажеш напълно от българското. Тези хора правеха чудеса децата им да могат да кажат едно изречение на руски,

а ние само се оплакваме

– казва разпалено Ели и допълва, че логиката на американците да искат осиновените им деца да знаят руски е била, че така те ще се чувстват по-щастливи. „Аз затова съм бясна, когато чета във фейсбук групите на майките, че българският не бил важен“, допълва тя. Според нея първата крачка към това повече деца зад граница да учат български е да има повече разговори с родителите и за родителите по темата „не е срамно да съм българин и децата ми да учат български“. И затова ни трябват повече активни посланици на българското слово и българщината като цяло, каквато е и Ели, каквито са и училищата ни, каквито са и децата ни. Защото 24 май ще го има и догодина и трябва да го празнуваме пак с гордост и любов към България.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Култовата постановка „Секс, наркотици и рокендрол“ идва в Чикаго в средата на април. „Имаме страхотни спомени от Чикаго и очакваме сходна емоция“, каза Дони Векилов.

Представлението се играе повече от 27 години и може да попадне и в Рекордите на Гинес. „Всъщност има представления, които са играни по-дълго , само че сменят съставите, а ние сме в един състав от 27 години“, каза Дони Векилов.

Той, Ивайло Христов и Коцето Калки казват, че всяка среща с българската публика от тази страна на океана им носи много емоции. „Грижат се за нас“, споделят  и тримата артисти, които вече имаха представления във Ванкувър, Лос Анжелис и Далас.

Турнето им ще премине още през Хюстън, Маями, Денвър и Минеаполис преди да завърши във Ветровития град.

„Секс, наркотици и рокендрол“ може да видите в Чикаго на 14 април, неделя от 7 вечерта.

За билети –> TУК 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

Чикаго – българският град, вече има и българска улица „Аleko Konstantinov Way“. Taбелата се издигна в неделя на тържествена церемония, на която присъстваха българи, общественици, генералният ни консул в Чикаго Иван Анчев и общинският съветник от 45-и район Джон Арина. Мястото не е избрано случайно – улицата започва от кръстовището на Irving Park Rd и North Hamlin. Там се намира Първият български център в Чикаго, където са се събирали сънародници с години. „Тогава нямахме толкова достъп до България, нямахме интернет, нямаше книжки, списания и тук можеше да намериш нещо такова и да се почувстваш като у дома“, казва Валентина, която живее в Чикаго от 18 години. Сега в клуба се събират членовете на Съюза на българските писатели в САЩ и по света.

А Валентина казва, че се вдъхновява да дойде именно тук, след като прочита пътеписа „До Чикаго и назад“ на Константинов. „Спомням си, че като ученичка ми беше интересен и по-късно реших да дойда тук“, допълва Валентина. Алеко Константинов е главният виновник за интереса на много българи към Ветровития град. Пътеписът му „До Чикаго и назад“ е създаден през 1893-та, когато в Америка, и по-специално в Илинойс, вече има наченки на българска емиграция. Възхищението на писателя към индустриална Америка и майсторството, с което описва „Новия свят“ от тази страна на океана, изиграват съществена роля в съзнанието на българите, които по-късно се превръщат и в първите политически имигранти тук. Днес кръстовище във Ветровития град носи името на Щастливеца, за да напомня за дългия път на неговото пътешествие дотук.

„Наистина се насладих на целия дух на историята и пътешествието, което е предприел по онова време“, казва Джон Арина, общински съветник от 45-и район в Чикаго. „Той не само пресъздава мащаба на страната, но и някои от особеностите ни, нашите думи и черти, които ни правят не перфектни, но уникални“, добавя още Арина. Именно той внесе предложението за преименуване на кръстовището в общинския съвет на града. „Правя много различни неща като общински съветник, но празнуването на различни култури и общности е едно от най-прекрасните неща, които ми се случват“, казва още Арина.

Tова не е първата улица с името на българин в Америка. Пред посолството ни във Вашингтон има кръстовище с името на  Димитър Пешев – председателя на 25-ото народно събрание. Той публично протестира срещу подготвяното депортиране на българските евреи в нацистките концлагери през Втората световна война. Кръстовището беше открито от тогавашния ни посланик Елена Поптодорова през 2013 година.

• Цялата церемония – част 2

• Цялата церемония – част 1

Минути след като се откри официално „Аleko Konstantinov Way“, то беше осветено от отец Груйо от българската църква „Света София“ в Дес Плейнс. Първото помещение, в което се открива църквата, пък е само на метри от днешната табела в квартала, в който тогава са живеели доста българи. На тържествената церемония по случай откриването на кръстовището речи изнесоха също Добри Карабонев и Симеон Гаспаров от Съюза на българските писатели.

„Това е, на първо място, един прекрасен символ, защото оттук нататък  тази табела винаги ще бъде на това кръстовище, винаги ще бъде в Чикаго. В никакъв случай това не е мое лично постижение, а е постижение на цялата общност и всеки един българин го носи на специално място в своето сърце“, казва генералният консул в Чикаго Иван Анчев. Той не иска да си приписва изцяло заслугата за реализирането на тази идея, но работи усилено по още няколко нови проекта, един от които е превод на книгата „До Чикаго и назад“ на английски. „Имало е такъв превод, но всички налични количества са изчерпани, аз търсих да купя за себе си, но не намерих. Явно му е дошло времето“, казва Анчев.

Откриването на кръстовището съвпада със 120 години от смъртта на Алеко Константинов, които се навършват на 11 май. Честването на паметта на писателя в Чикаго обаче продължава. Идната събота, 13 май, от 2 РМ в Библиотеката на Чикагския университет пред бюста на Алеко Константинов ще се проведе възпоменателно тържество в памет на писателя. Събитието се организира съвместно от Генералното консулство на Република България в Чикаго, Кирилския институт за езици (Чикаго), Центъра за източноевропейски, руски и евразийски изследвания (Center for East European, Russian, and Eurasian Studies – CEERES), Департамента по славянски езици и литература (Department of Slavic Languages and Literatures) и библиотека „Регенстайн“ (The University of Chicago Regenstein Library) при Чикагския университет.

Още за церемонията вижте във видеото горе.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК