Открийте ни и в

СВЯТ

39 години откакто здравият разум надви ядрената война

В края на Втората Световна война само САЩ разполага с ядрената бомба и точно по тази причина може да диктува правилата на световната карта.

публикувано

на

39 години откакто здравият разум надви ядрената война

До момента всеки човек малко или много може да се чувства щастливец. След като Робърт Опенхаймер няма да си прости, че е работил върху създаването на ядрената бомба, тайните му се озовават у СССР, а след това и в Китай. Днес атомните сили по света не могат да се смятат за малко, но по-големият проблем е, че в миналото сме наблюдавали редица стратегически грешки.

На първо място е Кубинската криза, в която Кремъл се опитва да достави ядрената бомба на Куба. Никой не обръща внимание на факта, че НАТО поставя такова в Турция – това е история, за която не се говори. След това откриваме, че СССР създава своята станция „Дъга“, която трябва да засече изстрелването на балистична ракета от САЩ в посока Съветския съюз, ала тя дефектира. В този момент лейтенант-полковник Станислав Петров трябва веднага да задейства командването и да съобщи, че ядрената ракета е изстреляна към СССР.

Вместо да направи това, той отказва да го регистрира като случай и след време се оказва, че такава ракета не съществува. Дефектната система е изиграла една от най-лошите шеги на света, но е имало един разумен човек в залата, който да откаже. Самият Петров никога не получава някаква награда, защото началниците трябва да признаят, че са сгрешили. Това обаче не е най-известната стратегическа грешка в глобален мащаб.

Нека обърнем внимание на Ейбъл Арчър 83. В него се разглежда стратегията на ядрения арсенал на САЩ и НАТО през Студената война. При всяка игра на война – популярно е още като военно учение – тук се споделя план за поразяването на вражески цели с ядрено оръжие.

В нощта на 9 ноември 1983 година няма учение, а реално обявяване на бойна готовност. До момента нивата на напрежение между двете велики сили се е повишала в степен, която всеки момент ще ескалира. По това време Юри Андропов – съветски лидер вече е превел ядрените сили на СССР в пълна бойна готовност и стои с пръст на бутона за изстрелване на ядрената глава. Краят на света е много по-близо, отколкото във всяко едно друго време. В края на Втората Световна война само САЩ разполага с ядрената бомба и точно по тази причина може да диктува правилата на световната карта.

През 1949 г. тайната достига до СССР и с това балансът на силите се изравнява, но вече се тече като баланс на терор. През 50-те години и двете страни се стремят да построят колкото се може по-голям арсенал, а стремежът е да има възможно най-много от ядрените бомби. През 1962 година следва охлаждане на страстите, когато светът е на прага на друга катастрофа. През 1975 г. се отбелязва и още едно затопляне на отношенията, особено след като Аполо и Съюз правят среща в космоса и различни упражнения в името на общото благо. По същото време има и период на подозрение.

Всяка страна си мисли, че другата е готова да забие ножа в гърба, а мирът е утопия, която може да се постигне едва след заличаването на противника. Така на сцената през 1981 година идва Роналд Рейгън. Американският президент не се притеснява да изразява своята позиция срещу СССР. Неговата версия е, че през последните години най-големият враг на Америка е използвал времето да се преструва на приятел, за да се въоръжава отново. В много от речите си ще нарича СССР зла империя. Рейгън не приключва с това. По време на неговото управление говори за създаването на щит, който да предпазва американците от ракетни удари.

В архивите това предложение фигурира като „Star Wars“ инициативата. Другото име на Студената война е взаимна гаранция за унищожение или Mutual Assured Destruction (MAD). До днес е известно, че когато една страна удари с ядрената бомба, другата ще отвърне, а това няма да доведе до нищо повече от самоубийство. Рейгън знае, че ако може да предпази страната от такава атака, то автоматично има и повод да нападне първи. В началото на 80-те Кремъл е наясно, че изостава икономически и още по-лошо – технически. Благодарение на агресивния език на Рейгън ще се роди и внушението, че най-вероятно САЩ разполага със система, която да неутрализира атомните бомби на СССР.

Параноята не е приятел на никого, особено по време на тиха и свирепа война. През 1983 година нивото на търпение ще премине всички граници. По това време НАТО продължава да изпълнява своите дежурни учения и протоколи за изстрелването на ядрената глава. Всяко годишно обучение е различно, но темата продължава да бъде една и съща – атака срещу Източна Европа и СССР. По сценарий НАТО губи всякакви дипломатически отношения и е на прага на поражение от представителите на Варшавския договор.

Руските танкове са преминали в настъпление в Западна Европа и продължават напред. Самото учение изисква от НАТО да получи разрешение от западните лидери да изстреля ядрената бомба. Обикновено политици от Лондон и Вашингтон трябва да бъдат налични по време на него. Така протича учението, но никога не се изстрелват ракети, а просто се преминава през процедурата, следвайки всички стъпки.

През 1983 г. има толкова напрежение, че на финала няма никаква нужда от питане на президенти или министър-председатели. Какви са събитията, които водят до толкова крайното решение? Започва се със свалянето на корейски пътнически самолет KAL 007 от съветски изтребител на 1 септември, който се отклонява от курса с около 560 километра и навлиза в пространството на по-чувствителната военна зона. Рейгън не може да приеме факта, че това е решението на проблема, особено след като на този полет има около 269 души. Следващата му реч ще бъде много остра, а СССР ще стане „терористична нация“, която не се интересува от стойността на човешкия живот.

По това време Вашингтон започва да става свидетел на речи, които целят евентуален отговор с насилие към Съветския съюз. В такива моменти интерпретацията на подобни сигнали може и води до възможно най-грешните решения. Колкото и съвършена да е една ядрена система, тя винаги ще е ръководена от човешкия фактор. Това е комбинация от политически и военни решения, които трябва да оценяват ситуацията и да изберат дали да натиснат бутона. Колкото и добра да е системата за прекратяване на изстрелването, зад нея също стои човек. За да стане още по-плачевно отношението, аудиторията бързо открива и следващия голям проблем – няма никаква легитимна комуникация между двете страни.

Изтокът няма представа какво е отношението на запада, следователно всяко едно действие се разглежда като агресивно, а същото важи и за обратната страна. Единственият източник на информация остава разузнаването, чиято функция е с картинки да обясни мисленето на противника. ЦРУ и КГБ не само се провалят в тази задача, но също така помагат за влошаването на отношенията. Същото важи днес и за водачите на Северна Корея или Иран.

Добрата новина е, че САЩ и СССР винаги са спазвали джентълменското споразумение да водят войни, но не и да се конфронтират директно. Все пак цяла Африка се превръща в тестова площадка. Така наречената прокси война прераства в цяла серия от войни. В моментите, когато едната страна се намеси във война, както е например случая на САЩ във Виетнам и Корея, СССР се стреми да не бъде танцов партньор в бойните движения. Същото се повтаря и години по-късно в Афганистан – американските стингъри жилят въздушните сили на Съветския съюз, но САЩ не е на бойното поле.

Експертите забелязват през годините, че когато едната страна вземе технологичен превес, другата веднага ще прибегне до единствената алтернатива – ядрено оръжие. Статистиката го доказва. След като Рейгън говори за ядрена защита и чадър срещу СССР, Юри Андропов веднага се включва в играта. Като директор на КГБ, той предлага да се направи план за внезапен удар срещу СССР с кодово име „Раян“.

За периода от 1981-1983 г. се открива, че информация за американския потенциал започва да се изпраща до Москва. Агенти от цял свят работят за предоставянето на данни и изготвянето на план, който официално да неутрализира опонента. Следят се бойните единици, следи се и активността на американския арсенал.

През септември 83-та американски бомбардировачи и руски изтребители играят смъртоносна игра на котка и мишка. Американците форсират двигателите си, насочват се директно към съветското въздушно пространство, а след това рязко променят курса си, когато дойде време за нова локация. Това забавление се нарича тестване на радара и реакцията на съветските пилоти. Забавлението за едни ще е кошмар за други. След навлизането на корейския Боинг 747 е очаквана и реакцията.

Поради липсата на комуникация и факта, че КГБ продължава да тръби как САЩ е готова да нанесе удар, пилотите правят най-голямата си грешка. На 9 ноември и двете страни имат официални планове за ограничен първи удар с ядрено оръжие. Маркирани са различни бази за неутрализация. След тях започва да се говори за градове и една фигура ще вземе друга, докато накрая няма пълна победа. Дървената фигура няма никаква стойност, но градовете имат, придружени с хората в тях. На 10 ноември започват да се наблюдават сигнали за започването на подобна война. Гаранцията за взаимно самоунищожение продължава да се повишава.

По това време страните превеждат своя арсенал в бойна готовност, но по-лошото е, че от американска страна има достатъчно генерали, които твърдят, че могат да изпратят СССР обратно в каменната ера. Суровата истина е, че нито една от двете държави не може да достигне такъв успех.

Ситуацията на нерви продължава до декември, когато най-сетне някой осъзнава, че при евентуална употреба, радиацията ще се постарае никога повече да няма капитализъм, комунизъм, социализъм, фашизъм и изобщо човек, който да проповядва идеология. Освен разпределяне на ядрените удари, някои генерали решават да проверят и какъв ще е ефектът от радиацията.

Няма нито един учен, който да даде положителен резултат за оцеляване на населението, без значение кое ще е то. Уверението за края на света се случва и в двата лагера, като на финала се стига до заключението, че може би е по-добре да се показват зъби, но да няма хапане. Няколко години по-късно СССР ще разбере от първо лице защо не трябва да се злоупотребява с атомна енергия, като този инцидент ще носи името “Чернобил”.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА