Открийте ни и в

Българи в Америка

Напусна ни Пенка Френч – двигател на най-стария български център в Америка

Тя беше и почетен консул за България в Западна Пенсилвания
Сибила Патси

публикувано

на

Пенка Френч пред обновената фасада на центъра в Питсбърг (2005 г.)

Българите в САЩ загубиха един от доайените на общността – в събота, на 88 години, след дълго боледуване от рак ни напусна Пенка Френч. Тя беше президент на Българо-македонския национален образователно-културен център в Питсбърг, а също и един от най-големите радетели за съхранение на българските традиции.

Госпожа Френч е свързана с българския център от много малка. Нейните родители, Злате Пенчев Йорданов и Диана (Данка) Ганчева, идват в Щатите през 20-те години на миналия век. Първоначално живеят в Ню Кясъл, Пенсилвания, където на 15 октомври 1930 г. се ражда дъщеря им Пенка. Малко след това се местят в Уест Хоумстед, Пенсилвания, недалеч от Питсбърг. Там бащата на Пенка Френч има пекарна. Още тогава в това градче има наша сравнително

голяма общност и български център, както и поне 30 наши пекарни

Пенка Френч и семейството й посещават културното средище, което тогава е известно под името Българо-македонска благотворителна организация „Отец Паисий“. Неин основател е македонският имигрант Ламбе Марков. Първоначално сбирките се правят в апартамента му, но през 1935 г. центърът се сдобива със собствена сграда на Осмо авеню. Основни дейности са училищни занятия през уикенда, вечеринки с песни и танци и празнуване на българските обичаи. Преди години Френч споделя пред местно американско издание, че прекарвала голяма част от времето си в центъра, посещавала училището и всички събития. Родителите й също са много свързани с това място, което е напълно разбираемо, защото по онова време почти целият социален живот на имигрантите се осъществява чрез подобни етнически клубове. Майката на Пенка Френч умеела да пее български народни песни и да танцува народни танци. Всеки, който се запознаел с нея, бил впечатлен и от ястията, които тя готвела, а също и от уменията й по ръкоделие и шиене. Всичко това тя умело успяла да използва в центъра. С харизматичния си характер тя лесно успявала да увлече и други членове да се учат на тези умения.

Връзката между македонците и българите в района на Питсбърг през 30-те и 40-те години на миналия век била силна. В един момент тази сборна общност дори се превърнала в най-многочислената в цяла Америка и наброявала повече от 500 семейства. Дейността на българо-македонския център започнала от два клуба – мъжки и танцов. През 1941 г. жените в него също решили да направят свой клуб и го кръстили „Звезда“. През 70-те години на миналия век Пенка Френч имала значително роля за обединяването на трите клуба.

Завършвайки Дукенския университет в Питсбърг, Пенка Френч основала в него танцова формация „Тамбурица“. В това начинание й помагал брат й Николай, а майка им Данка била кръстница на ансамбъла. Съставът изнасял концерти в САЩ и Европа. В началото на 70-те години на миналия век ансамбълът посетил и България.

През 1952 г. Пенка Френч сключила брак с Уилям Чарлз Френч, с когото имали три деца. Специално за BG VOICE най-малката дъщеря на Пенка Френч – Дебра, каза, че ще запомни майка си с отдадеността й към българските традиции. „Това, което беше най-важно в нейния живот, беше много просто – почитане на наследството от нейните родители, а именно българските им корени“, сподели в този труден момент тя. „С това беше пропито всяко нейно действие – от отглеждането на нейните деца до работата й в центъра, та чак до дейността й на преводач за Държавния департамент на САЩ. Тя възпита у всички нас не само дълбока любов към България, но и стремеж да изпълним дълга си да не забравяме да казваме на други хора откъде сме и колко хубава е тази малка страна“, каза още Дебра Френч Гормън. Тя разказа също, че е посетила страната ни, след като завършила гимназия, когато родителите й подарили на всичките си деца пътуване до Европа. „Тогава, през 1979-а, прекарахме по-голяма част от това пътуване в България и отидохме до родните места на баба ми (Твърдица) и дядо ми (село Гурково). Беше невероятно пътуване и винаги ще го помня“, спомена с вълнение дъщерята на Пенка Френч.

През 1956 г. танцовият ансамбъл „Отец Паисий“ към центъра участва на първия фолклорен фестивал в Питсбърг и оттогава винаги присъства на този форум. През 1990 г. по инициатива на Пенка Френч формацията заминава за България и изнася концерти из цялата страна. Тогава в ансамбъла участва и Дебра. Тя си спомня, че за това завръщане в Родината е пътувала заедно с майка си, баба си, брат си и дори годеника си.

Още в ранните години на своята дейност за българската общност в Питсбърг Пенка Френч се раздава докрай и дава нови и нови идеи за сплотяването й и за съхранението на традициите ни. И тя, също като своята майка, успява да увлича не само българи да членуват в центъра и да даряват средства, но и американци, и хора от други националности. „Това, което привлича хората в българската култура, е, че тя е изначало много заразителна и хипнотична, много ориентирана към семейството“, казва Дебра Френч Горман.

Беше много борбена жена, истински лидер

Така описа Пенка Френч Полина Христозова, член на борда на директорите на центъра в Питсбърг. „Бях изненадана от нейната всеотдайност. Увличаше много хора в нейната дейност и имаше много американци, които помагаха на центъра“, каза още тя.

Пенка Френч е известна сред близките си като Патриша, Патси или Пат Френч, но тя никога не е забравила, че е българка. Известно е, че тя не се разделяла с гривната, която носи като подарък от майка си с картата на България, и с камъче, отбелязващо мястото на Твърдица. Дълги години тя е основна фигура в танцовите формации в центъра в Питсбърг, а също и ковчежник на организацията. През 80-те години на миналия век центърът се оказва в ситуация на длъжник на суми, непосилни за изплащане. Тогава госпожа Френч заедно с други хора от ръководството предлага преструктуриране на организацията. Така през 1995 г. Българо-македонската благотворителна организация „Отец Паисий“ става Българо-македонски национален образователно-културен център и от етнически клуб се превръща в модерна организация. Новият център е създаден изцяло с нестопанска цел и за негов президент е избрана Пенка Френч. Центърът наследява сградата и имуществото на предишната организация, която също продължава да съществува и приключва дейността си чак през 1999 г. Като президент Пенка Френч спомага новата организация да продължи да работи, без да изпада в дългове, да се възродят много от старите инициативи, да се създаде училище към нея с името „Отец Паисий“, в което първият учебен звънец бие през 2010 г. Освен това госпожа Френч активно оглавява дейности по събирането на средства, организирането на традиционните вечеринки, въвеждането на нови прояви, а също и по комуникацията с членовете и техните семейства. Тя инициира проекти за ремонт на фасадата на сградата на центъра и други проекти, а също и за обогатяване на прилежащия фонд и музей с български носии, бижута, книги, музикални инструменти и други ценни предмети. Танцовите формации в центъра стават три, като освен „Отец Паисий“ се сформират „Данка“ – за по-възрасни хора, и „Червените чорапки“ – за деца.

„Хората я познаваха не само като директор на борда, но и като

огнена стихия, която беше способна да помете всичко пред себе си

но да стигне целта си, страхотно силен характер“, сподели за Френч Надежда Наумова, член на борда на директорите, която я познава от 19 години. „За себе си съм щастлива, че макар и за кратко се познавахме“, каза още Надежда. Подобни бяха и мислите на Пламен Кръстев, също член на борда и съосновател на училище „Отец Паисий“, част от центъра в Питсбърг. „Много силен, борбен, неуморен и трудолюбив човек, с много силен характер и всеотдайно сърце“, каза той. „Познавам я от 25 години, много я уважавам като човек, помня я още от факултета по българистика в Софийския университет, преди да дойда в Америка. Тя правеше много за българската култура и за българската диаспора в Питсбърг, нейната дейност стигаше чак до столицата Вашингтон с участие на много фестивали. Цялото й семейство, цели четири поколения са свързани с това“, допълни още Кръстев.

Освен културен деец Френч е била преводач както за Държавния департамент, така и за фирмите „Уестингхаус Илектрик“ и „Алкоа“. През 2010 г. тя издава антология от 109-страници с исторически преглед за българите и македонците в долината на стоманата в началото на ХХ век. Година по-късно българката е обявена от посланика ни във Вашингтон Елена Поптодорова за почетен консул на България за Западна Пенсилвания – титла, която Френч носи до смъртта си. Госпожа Френч е членувала и в борда на директорите на педиатричен център за деца, болни от рак.

Пенка поставя началото на инициативата „Супа сега!!!“

– припомниха ни и Пламен Кръстев, и Полина Христозова. Тя включва продажба на български и македонски супи в центъра с цел набиране на средства. Супите, които Френч въвежда в менюто, са от рецептите на нейната майка. Те трябвало да се приготвят като по онова време – с пресни продукти и традиционни подправки. Супите и днес са популярни сред българите и сред американците. Българката ще остане в сърцата на много хора и с помощта, която е оказвала на творци и танцьори, давайки им рамо да дойдат със стипендии да учат в Америка, а също и със съдействието, което е имала при осиновяването на деца от България. Едно от семействата, на които тя помага да осиновят дете, е Ед Марков, внук на Ламбе Марков, първооснователя на българо-македонската асоциация. Той бе неин президент от 1979 до 1995 г., а след това остава президент на остатъчната организация до 1999 г. „Ще запомня Патси, както я наричахме галено, като много щедър, много помагащ, много динамичен човек, който обича българската култура, България и Българо-македонския център“, каза Марков. „Човек, който работеше с голяма страст за запазването на тази институция и цялата общност в района“, допълни още той. Марков става президент на Българо-македонския национален образователно-културен център през 2017 г., след като Пенка Френч вече не е на поста от 2010 г. и за кратко той е бил оглавяван от друг човек. „Ние не сме кръвни роднини, но сме близки като семейство. Считам я за своя втора майка“, допълни още Марков.

Вместо цветя за поклонение роднините на Пенка Френч заедно с хората от Българо-македонския център център молят хората да дават дарения, които ще бъдат използвани за създаването на мемориална библиотека в нейна чест с името „Патриша Йорданов Френч“.

Получавай BG VOICE по имейл
BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Натисни, за да коментираш

Трябва да влезете в профила си, за да коментирате Login

Коментирайте

Българи в Америка

От Пловдив до шериф в Америка – сбъднатата мечта на Георги Андреев

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

„Америка наистина е страна на неограничените възможности, сам се убедих в това. Тук сбъднах своите три детски мечти – станах полицай, пожарникар и професионален шофьор. Постигнах всичко с много труд и упоритост”, споделя 54-годишният пловдивчанин Георги Андреев. Той е първият български шериф в щата Вирджиния.

В Америка пристигнал през 1998 г. със съпругата си Таня и 10-годишната им дъщеря Люба. Младото семейство кацнало на летището само с 6 куфара, като

Георги не знаел нито дума английски

Тогава той е на 33 г. и след завършване на полицейската школа в България и 4 години работа като надзирател в затвора в Пловдив, току-що е получил предложение за издигането му в командир на отделение. Съдбата обаче му отрежда друго – да започне от нулата и сбъдне детската си мечта, но не в България, а зад Океана.

„След като жена ми спечели зелена карта, тя бе усмихната и щастлива, а аз – нещастен! Не знаех нито дума английски, нито къде отивам, а и една от мечтите, за които се борех с години – да стана полицай в България, трябваше да изоставя”, разказва Георги.

Днес живее във Вирджиния бийч и работи в Норфолк.

Георги със съпругата си, сн.; фейсбук

За началото си спомня, че било малко стресиращо. Със съпругата си започнали да градят всичко от нулата на американска земя. Посрещнали ги приятели на летището и помогнали на Георги да си намери първата работа. Започнал като мияч на автомобили в автосалон, но с усърдието си бързо спечелил доверието на работодателя си.

За негов късмет се оказало, че в автосалона работят пенсионирани детективи, и Георги споделил с тях, че иска да стане полицай в Америка. Още повече че имал известен опит от България. Помогнали му с лични контакти и добра препоръка. Макар че тогава е вече на 35 г., бившата млада надежда в леката атлетика от Спортното училище в Пловдив с лекота покрива физическите тестове и издържа писмения изпит. Така през 2000 г. Георги започва работа като

Полицай към шерифа в Норфолк

С упорит труд израства бързо в кариерата и скоро става част от бойно ядро, на което поверяват охраната на арестанти и потушаването на безредици зад решетките.

Георги Андреев (вляво), сн. Фейсбук

Тук Георги преживява и първата си рискова акция. В затвора избухва сбиване между две гангстерски групи. Той и още 16 негови колеги, екипирани с шлемове, противогази и въоръжени с газови пушки, трябва да се изправят срещу 40 разгневени затворници, като рискуват да се превърнат в техни заложници. Когато акцията по потушаването на конфликта започва, Георги и останалата част от бойното ядро успяват в последния момент да издърпат свой колега, за да не се превърне в заложник.

Първият сблъсък на Георги с американското правосъдие

се оказва пак покрай работата. Принуден е да дава обяснения защо при приемането на мъж в ареста е извадил ръката му от рамото. За да сломи съпротивата на нарушителя, шерифът бил принуден да приложи хватка, с която да обезвреди мъжа. По-късно съдията се произнася, че Георги е действал в рамките на правомощията си и не е нарушил правата на задържания.

„Оказва се, че тук при всеки настъпил екшън отиваш на съд и трябва да обясниш защо и какво си направил. Това е нещото, което ме възмути”, разказва Георги. И допълва, че да си надзирател в Америка, е по-рисковано, отколкото в България. Причината е, че в затворите и арестите зад Океана нападенията са по-чести, а затворниците – с повече права.

Както в американските филми, професията надзирател не е безопасна в САЩ. Георги обяснява, че като си вършиш работата професионално, нямаш проблеми, но никога не си застрахован. Не крие обаче, че е получавал заплаха от затворник. Един от тях се заканил, че ще открие къде живее и на улицата униформата няма да го спаси.

След 6 г. в шерифството Георги решава, че е дошло време да постигне следващата си детска мечта – да стане пожарникар. След като издържа тестовете, се оказва в пожарната на Норфолк, където огнеборците гасят пожари, ала в същото време са и парамедици, оказващи първа медицинска помощ при постъпване на сигнал на тел. 911. До днес работи там. Харесва работата си, но обяснява, че това, с което не се свиква, е

Да се изправяш лице в лице със смъртта

Досега не може да забрави дежурство, при което е повикан да окаже помощ на 25-годишно момиче, скутерът  се оказва пометен от кола, която е минала през кръста на момичето. „През цялото време ме питаше дали ще оживее. Обещах й , че ще живее, и с колегата направихме всичко необходимо по обездвижването. Закарахме я до близката болница, ала по-късно разбрахме, че е починала. Почувствах се зле, бях  дал надежда, а после разбирах, че не е могла да се пребори“, разказва той.

Екип на пожарната в Норфолк в действие

 

Разбира се, не липсват и комични ситуации по време на работа. При едно от дежурствата Георги и колегите му са изпратени на адрес, където дъщеря открила майка си „припаднала”. Когато пристигнали на място, се оказало, че жената просто спи дълбоко. Щом чула суетенето около себе си, пенсионерката се събудила и учудена попитала какво прави екипът на 911 в дома. След това ги помолила да подадат чаша вода, и без това са дошли на крака.

За да си пожарникар в Америка и на ниво, ти се налага да учиш и работиш непрекъснато. Всяка година огнеборците покриват физически тестове, които са решаващи за оставането им на работа. Така през цялата година са принудени да поддържат добра физическа форма. За целта във всяка служба има силов кът за тренировки.

При въвеждането на ново оборудване или екипировка пък всеки служител се запознава с нея първо теоретично, след това на живо, минава през тестове за работа с нея, покрива сертификати, които са важни за оставането му в професията.

Засега Георги не мисли да се връща в България, казва, че това може да стане като се пенсионира.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Българи в Америка

Стоичков зарадва фенове часове преди премиерата на „Историята“ в Чикаго (СНИМКИ)

Галина Петрова

публикувано

на

Виж цялата статия

С много внимание и желание Христо Стоичков подписа снимки, картички и тениски на своите фенове в Чикаго. Футболната легенда е в града за премиерата на биографичната си книга „Христо Стоичков – Историята“. Генерален спонсор на посещението на Христо Стоичков в Чикаго е транспортната компания „Amerifreight Systems“

Деца от Малко Българско Училище бяха подготвили плакати

В събота преди обед Камата се срещна с деца и гости на Малко Българско Училище в Елк Гроув Вилидж, които пък го поканиха да присъства на манифестацията им за 24 май. От сцената той разказа на учениците за новото си амплоа на спортен журналист за телевизия „Юнивижън“. Феновете пък му задаваха въпроси за живота му, кариерата и за приятелите и близките му. Присъстващите успяха да видят и милионера Шевкет Чападжиев, който също разказа за пътя на успеха си.

стоичков МБУ
стоичков мбу 2
стоичков валда 1
стоичков мбу 3

Стотици малчугани с тениски на барселона, народни носии и огромни усмивки „нападнаха“ Стоичков, за да се докоснат до  истинска футболна легенда.

Всички имаха възможност да се докоснат до „Златната топка“, и да си купят от копие на книгата, която тежи почти 1 килограм.

 

След като прекара часове на снимки и раздаде автографи Христо Стоичков отиде и в шоурума на „Valda USA“ където го очакваха още фенове.

Официалната премиера на биографичната книга „Историята“ отвъд Океана на 4 май в банкетната зала Hanging Gardens. Сред специалните гости са Божидар Искренов- Гибона, Благой Иванов-Багата, Цветан Йончев, Димитър Попов и Шефкет Чападжиев.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Българи в Америка

Модерното звучене на българката народна музика (ВИДЕО+СНИМКИ)

Галина Петрова

публикувано

на

Виж цялата статия

Българският електронен Ди-джей Иван Шопов и момичетата от дует „Авигея” посетиха Северна Америка, за да представят общия си проект „Канатица“ през българите от тази страна на Океана. В Чикаго тримата дойдоха по покана на център „Българика“, а участието им се овенча с огромен интерес. Няколко поколение българи се хванаха на дълги хора и се насладиха на народна музика миксирана с модерно електронно звучене.

Иван Шопов и „Авигея“ на гости в Чикаго

„Фактът, че сме тук, че самият албум отвори невероятни врати пред нас говори, че тази музика се приема много добре. Особено от младите хора”, казва Сибина Раденкова от „Авигея“. Мисията на триото е да привлекът все повече хора към красотата на българския фолклор. „Нашата музика е точно това. Тя дава на младите хора възможност да се запознаят с корените си. Някои от тях споделят през сълзи, че са открили нов свят, който не са подозирали, че съществува”, казва Иван Шопов.

Иван Шопов и „Авигея“ по време на фестивала КУКЕР в Сан Диего

Иван Шопор и Авигея преставиха „Канатица“ през българите в Торонто, Чикаго, Лос Анжелис и взеха участие в големия български фестивал на западното крайбрежие „Кукер“

На сцената на фестивала КУКЕР в Сан ДиегоНа 18 май тримата музиканти ще представят в България и нов вариант на албума „Канатица“ с ремикси направени от чуждестранни ди-джей.

 

 

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Най-четено

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada