Открийте ни и в

Български истории

40 години ансамбъл „Босилек“ в Ню Йорк

публикувано

на

През май 40 години от създаването си отпразнува може би най-старата българска танцова формация в Америка „Босилек“. Ансамбълът е създаден от Кати Спрингър в Ню Йорк, която не само е научила стъпките на нашите хора, но и нашия език и го говори изненадващо добре. Тя казва, че е по-скоро художествен ръководител на групата, през която досега са минали най-малко 150 жени. Освен в „Босилек“ Кати е ангажирана и в нюйоркското училище „Млади български гласове“, където води класовете по народни хора.

Участие на състава в Ботаническата градина в Бруклин

Съставът е бил и е преди всичко женски. Доскоро е имал много повече от сегашните 12 танцьорки. „Но пък се върнаха две майки, които родиха деца преди две-три години“, казва Кати. Всички хореографии на „Босилек” включват традиционни мелодии и са аранжирани специално за състава от Любен Досев. „Босилек” е гостувал на фестивали в североизточните щати, представял е свои постановки в библиотеки и училища

и дори в градината на Белия дом във Вашингтон

Заради приноса си за културното разнообразие в САЩ през 2013 г. „Босилек” записа свой концерт за архивите на библиотеката на Конгреса. Ансамбълът участва редовно на българския събор за района на Пенсилвания и околните щати, а също и няколко пъти излезе на сцена на големия фолклорен фестивал „Верея“ в Чикаго.

Кати Спрингър се потапя за първи път в българската култура през 1978 г., когато се запознала с българката Лиляна Зафирова – учител и хореограф по народни танци. Под нейно ръководство Кати решава да организира клас по танци в дома си един път седмично. Записват се четири американки. Лиляна Зафирова им показва не само български, но и други балкански танци. Американките обаче се влюбили в българските хора. „Ритмите, музиката, стъпките, а и хореографиите бяха най-интересни“, спомня си Кати.

„Босилек“ с пирински танц през 2010 г.

През 1979 г. Кати има възможност да пътува до България, където прекарва няколко седмици. Инициативата за пътуването е на фолклористите Карл Фингер (от Америка) и Ив Моро (от Канада). С автобус и влак Кати пътува до морето, до София, Пловдив, Асеновград, Велико Търново, Габрово, Плевен, Русе и Силистра. След връщането си от България тя основава „Босилек“. „Искахме да е „Здравец“, но вече имаше състав с такова име и се спряхме на „Босилек“. Идеята ни беше да представим българските танци, музика и костюми пред американската публика и до ден днешен продължаваме да го правим“, разказва американката. Лиляна Зафирова става първият хореограф на състава.

През 1981 г. Кати завършва училището за художествени ръководители в Пловдив. През 1983 г. ансамбълът гостува в град Предела по случай 80-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Тогава съставът е част от групата на 350-те българи от чужбина. Сънародниците ни в Родината

били толкова впечатлени от американките

че им подарили автентични носии от Пиринския край. От тогава до сега съставът е събрал носии и от Северозападна България, от Родопите и други. “В миналото носиите бяха много хубави, изработени с много вкус“, казва Кати. „Сега не е така. Трудно се намират и цървули“, допълва тя. От 1995 г. хореограф на „Босилек“ е Илиана Божанова oт Пловдив. Тя и досега работи с танцьорките, като пътува до Америка от България заедно с акордеониста, с когото работи, и им показва нови хореографии. „С Илиана станахме почти като сестри“, казва Кати. Хореографката ще бъде в Щатите през август и ще обиколи няколко щата да преподава танци на различни места. Някои от по-новите хореографии на „Босилек“ са „Огън и магия“, Коконици“, „Габровски танци“.

 

Български истории

Българин създаде световно известна лаборатория по физика

публикувано

на

Tеньо Попминчев

Физиката явно е в кръвта на братя Попминчеви (Теньо и Димитър) от Казанлък. Сигурно защото и двамата са възпитаници на най-бележития български професор в тази наука – Теодосий Теодосиев, който всяка година подготвя по–голямата част от националните отбори на България за международни състезания и олимпиади.

Димитър (вляво) и Теньо Попминчеви

За по-големия брат Теньо се знае, че е роден в Стара Загора, но израства в Казанлък. В града на розите той и брат му били редовни участници в олимпиади по физика в Пекин и Осло. Оттам Теньо има бронзов медал. След България Теньо и Димитър завършват Техническия университет във Виена. Доскоро оглавяваха съвместно изследователския институт JILA в Колорадо, но съдбата ги разделя. Димитър Попминчев остава да работи на същото място, а

Теньо Попминчев се премества в Калифорнийския университет

в Сан Диего, където е професор и извършва изследователска работа. Проф. Теньо Попминчев споделя, че в Америка при него няма български студенти. „Повечето са китайци“, казва той. „Те завладяват постепенно Сан Диего“, добавя той, но казва, че българските младежи изглеждат по-умни от американците.

Строежът на лабораториите Popmintchev Labs

Теньо Попминчев е добре познат физик за това, че заедно с брат си открива лазерна рентгенова „светлина” с нови свойства. Той демонстрира четиримерен рентгенов микроскоп, който използва такава светлина и който би могъл да види обекти с резолюция от порядъка на атома, като едновременно проследява и най-бързите процеси, протичащи в нашия естествен свят. Процесът на преобразуване на светлината се нарича генериране на хармонични и е светлинен аналог на издаването на звук от цигулка. Заради успешната си работа във областта на физиката проф. Попминчев е обявен от списание Science News за

един от десетте най-обещаващи учени

 в света за 2017 г. Носител е на почетния знак на държавния глава на България, връчен през 2016 г. от президента Росен Плевнелиев. Включен е и в класацията на 10-те най-обещаващи учени в света за 2018 г., изготвена от Нобелови лауреати – нищо чудно и самият той да получи Нобелова награда.

Tеньо Попминчев получава награда от президента Плевнелиев

През 2018 г. нашият професор открива собствена лаборатория Popmintchev Labs на два континента – към Калифорнийския университет в Сан Диего и към Техническия университет във Виена. И двете са фокусирани върху нови технологии за ато секундни рентгенови лазери и квантов дизайн на лазерна светлина. Това лято трима младежи от България получиха възможност да отидат на обучение в лабораторията в Сан Диего за триседмичен период. Те са медалисти на страната от международни състезания по физика и математика. На младите, където и да се намират, Попминчев казва уверено, че няма невъзможни неща. „Разликата между трудно и невъзможно е само малко време“, уточнява той.

 

Продължете по-нататък

Български истории

Българско приложение пази очите от компютрите и телефоните

публикувано

на

Времето, което хората в цял свят прекарват пред електронните устройства, се увеличава все повече и повече. В Америка 26% от населението са онлайн почти непрекъснато (по данни на института Pew Research от миналата година). Подобна е картината и в Канада – мобилните устройства се ползват по около 16 часа в денонощието. В България, Гърция и Белгия хората са на телефоните си поне по 3 часа извън работа. В Англия също по толкова. Жителите в други страни от Централна Европа като Германия, Франция, Унгария, Холандия и Полша прекарват онлайн по 2,5 часа преди и след отиване в офиса, а в Италия – по 2 часа (според изследване на Евростат от 2018 г.). И макар да си мислим, че тези часове не ни пречат, не е така.

Синята светлината от екраните на компютри и смартфони вреди на здравето.

Умора в очите, депресия, нарушения в съня

авитаминоза, наднормено тегло – това са само някои от установените странични ефекти на манията по „висенето“ пред екраните. От умората в очите можете да се предпазите с приложението IRIS на българина Даниел Георгиев.

Даниел е програмист и самият той бил изложен на всекидневно и продължително влияние на компютърните лъчи. В един момент започнал да изпитва болка в очите. Лекарите му предписали да носи очила. Даниел не можел да се примири, че не може да направи нищо, и започнал да търси информация какво може да предприеме, за да намали болката в очите, но да не спира да програмира. „Когато мониторите работят, те непрестанно светват и угасват“, обяснява програмистът. „Това се случва много пъти в секунда. Окото започва да прави специфични движения и зеницата постоянно се свива и разширява, за да може зрението да се фокусира“, допълва той. Това натоварва неимоверно очните мускули и затова изпитваме болка и зрението ни може да се влоши или да отслабне.

Другото, което Даниел разбрал от своите проучвания, е, че

когато е светло и небето навън е синьо

човешкият организъм спира да произвежда хормона мелатонин (отговорен за съня) и така на човек не му се спи. По същия начин, когато вечер много хора работят на лаптоп, преди да си легнат, не могат да спят добре или изобщо. Тези, които спят с телефона до главата или с компютъра на шкафчето (които излъчват синя светлина), имат същите проблеми.

Третият важен факт, който открил Даниел, бил, че лекарските препоръки са работещите на компютър да спират работата си на всеки 20 минути, за да може очите да си почиват. Самият той впоследствие разбрал, че колкото и да искат хората да спазват това правило, 20 минути били твърде малко, за да може да се свърши достатъчно работа.

Натрупал много полезна информация, Даниел решил, че може да създаде приложение, което да намалява яркостта на екрана, без това да влияе върху трептенето му. Той споделя, че първоначално почти никой не вярвал в идеята му и много от приятелите му дори го подигравали. Но той не се отказал и работил всяка свободна минута, за да създаде приложението. Предишният му опит в спорта гребане му помогнал да бъде упорит в начинанието си.

Даниел Георгиев във времето, когато се е занимавал с гребане

Даниел опитал теорията си първо с програма таймер, която

заключвала компютъра на всеки 20 минути

за да прикани стоящия пред нея да си почине. Година по-късно излиза и пълна версия на IRIS. В момента приложението има безплатен вариант и такъв за професионалисти. Ползва се в над 180 страни от над 2 млн. души. Ползват го и в България, и в Щатите и Канада. „Имам дори няколко клиенти от Антарктида“, казва с гордост Даниел. Това, което неговата програма прави, е да настройва светлината от компютъра да става по-жълта или по-червена. Има настройки за редуциране на синята светлина според средата, в което се намирате, или това, което гледате – за луминесцентно осветление на помещението, за гледане на филм, за програмиране и други. Може да се инсталира както на компютър, така и на мобилен телефон. Даниел споделя, че е бил много щастлив да помогне на различни хора да подобрят начина си на живот и да не изпитват болка в очите. „Диоптърът не се връща“, казва той, но поне приложението помага за болката, за по-добрия сън и по-високата работоспособност.

 

Продължете по-нататък

Български истории

143 децибела: „Гинес“ обяви българка за най-мощния глас на планетата

публикувано

на

от

Смиляна Захариева не може да скрие сълзите си при новината от „Гинес“

Тя е усмихната, позитивна, емоционална, чаровна! И има най-мощния глас на планетата. Българската народна певица Смиляна Захариева получи официално доказателство за това чрез сертификат от “Гинес“. През миналата година тя спази всички указания и изисквания на Книгата на рекордите, като изпя „Излел е Дельо хайдутин” с невероятните 143,8 децибела. Този рекорд я вписа съвсем официално в „Гинес“, а новината за успеха дойде преди дни – в средата на юни.

До този момент в Книгата за световните рекорди стоеше постижението на Ник Стефънсон, който обаче достига своите над 123 децибела с викане.

Смиляна е завършила фолклорното училище в Широка лъка. Обиколила е света с великолепния си глас и навсякъде събира възхищение и възторжени аплодисменти.

Смиляна Захариева не може да скрие сълзите си при новината от „Гинес“

 

Силата на гласа на българката е около 15 пъти по-силен от средната височина на човешкия глас.

При нормален разговор човешкият глас достига до 30 децибела, а при пеене може да се развие до 110. Захариева обаче влиза в Книгата на рекордите за Гинес с постижение от над 140 децибела. Според учените такава сила на звука може да спука тъпанчето на човек и се равнява на

звук от изстрел от огнестрелно оръжие или прелитащ самолет

Захариева обаче смята да използва силния си глас и родопския фолклор, за да лекува. “Зная, че гласът ми въздейства, вълнува и променя аура. Тази сила и специфичност ще ги използвам за лечение на хората с помощта на Родопите и чановете”, написа тя в профила си във фейсбук, след като обяви там и новината, че е получила сертификат от “Гинес”.

Смиляна е трябвало да изпълни конкретно многото подробни указания на екипа от Книгата на рекордите, за да стане собственик на сертификата.

„От „Гинес“ ми поставиха условието микрофонът да е отдалечен от мен на 2,5 метра и да е поставен на 1,5 м височина, независимо от това къде се правеше. Уредите отчетоха 113,8 децибела”, обясни Смиляна.

Българката и екипът й по време на изпълнението, което се превърна в рекорд

Има специална формула, която изчислява загуби в далечината. С 6 децибела например се намалява силата на гласа на всеки половин метър.

“Ако микрофонът е на 2,5 метра отстояние от мен, реално от устата ми до уреда аз губя 30 децибела. Като се пресметнат степента и силата на разсейване на звука за тези 2,5 метра, то те се равняват на 143,8 децибела”, разказа преди време тя.

От „Гинес“ имали редица условия към вида на залата, ако опитът се провежда на закрито, както и към вида на шумомера, с който е измерена мощта на гласа на Смиляна.

Искали са шумомерът да е от най-високия клас

на пазара. Тъй като подобно устройство струвало доста скъпо – 7500 евро, за опита й помогнали от фирма.

Те не поставили на пловдивчанката никакви финансови условия. След това трябвало да бъдат изпълнени и останалите изисквания на Книгата за рекорди. От „Гинес“ поставили условие, ако опитът се изпълнява на открито, външният шум да е под 60 децибела. Но тъй като опитът зависел от това дали ще има вятър или не, то Смиляна решила да ползва студио.

Друго условие от „Гинес“ било певицата да не впръсква нищо в гърлото си и затова пловдивчанката решила да не пие дори вода, за да не компрометира опита си, който бе проведен на 27 септември м.г.

Решението на „Гинес“ с придружаващия го сертификат пристигнало на 18 юни т.г.

До последно тя пазела в тайна деня на опита си, за да могат с екипа й да се съсредоточат върху поставените цели и изисквания. “Заложих на астрологията за определянето на дата”, разказа още Смиляна.

Тя не за първи път покорява с мощния си глас

публиката. Преди време при нейно изпълнение уред отчете мощ на гласа й от 131.17 децибела. Тогава народната певица от Пловдив подаде данните от замерването към екипа на „Гинес“.

Заради предишния рекордьор, който стигнал високите децибели с викане, представителите на „Гинес“ насочили пловдивчанката да се включи в състезание за крещене, но тя категорично отказала. Не се отказала обаче да намери начин да покаже, че гласът може да бъде красив, мощен и въздействащ, без да се крещи истерично.

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено