Открийте ни и в

Български истории

40 години ансамбъл „Босилек“ в Ню Йорк

публикувано

на

През май 40 години от създаването си отпразнува може би най-старата българска танцова формация в Америка „Босилек“. Ансамбълът е създаден от Кати Спрингър в Ню Йорк, която не само е научила стъпките на нашите хора, но и нашия език и го говори изненадващо добре. Тя казва, че е по-скоро художествен ръководител на групата, през която досега са минали най-малко 150 жени. Освен в „Босилек“ Кати е ангажирана и в нюйоркското училище „Млади български гласове“, където води класовете по народни хора.

Участие на състава в Ботаническата градина в Бруклин

Съставът е бил и е преди всичко женски. Доскоро е имал много повече от сегашните 12 танцьорки. „Но пък се върнаха две майки, които родиха деца преди две-три години“, казва Кати. Всички хореографии на „Босилек” включват традиционни мелодии и са аранжирани специално за състава от Любен Досев. „Босилек” е гостувал на фестивали в североизточните щати, представял е свои постановки в библиотеки и училища

и дори в градината на Белия дом във Вашингтон

Заради приноса си за културното разнообразие в САЩ през 2013 г. „Босилек” записа свой концерт за архивите на библиотеката на Конгреса. Ансамбълът участва редовно на българския събор за района на Пенсилвания и околните щати, а също и няколко пъти излезе на сцена на големия фолклорен фестивал „Верея“ в Чикаго.

Кати Спрингър се потапя за първи път в българската култура през 1978 г., когато се запознала с българката Лиляна Зафирова – учител и хореограф по народни танци. Под нейно ръководство Кати решава да организира клас по танци в дома си един път седмично. Записват се четири американки. Лиляна Зафирова им показва не само български, но и други балкански танци. Американките обаче се влюбили в българските хора. „Ритмите, музиката, стъпките, а и хореографиите бяха най-интересни“, спомня си Кати.

„Босилек“ с пирински танц през 2010 г.

През 1979 г. Кати има възможност да пътува до България, където прекарва няколко седмици. Инициативата за пътуването е на фолклористите Карл Фингер (от Америка) и Ив Моро (от Канада). С автобус и влак Кати пътува до морето, до София, Пловдив, Асеновград, Велико Търново, Габрово, Плевен, Русе и Силистра. След връщането си от България тя основава „Босилек“. „Искахме да е „Здравец“, но вече имаше състав с такова име и се спряхме на „Босилек“. Идеята ни беше да представим българските танци, музика и костюми пред американската публика и до ден днешен продължаваме да го правим“, разказва американката. Лиляна Зафирова става първият хореограф на състава.

През 1981 г. Кати завършва училището за художествени ръководители в Пловдив. През 1983 г. ансамбълът гостува в град Предела по случай 80-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Тогава съставът е част от групата на 350-те българи от чужбина. Сънародниците ни в Родината

били толкова впечатлени от американките

че им подарили автентични носии от Пиринския край. От тогава до сега съставът е събрал носии и от Северозападна България, от Родопите и други. “В миналото носиите бяха много хубави, изработени с много вкус“, казва Кати. „Сега не е така. Трудно се намират и цървули“, допълва тя. От 1995 г. хореограф на „Босилек“ е Илиана Божанова oт Пловдив. Тя и досега работи с танцьорките, като пътува до Америка от България заедно с акордеониста, с когото работи, и им показва нови хореографии. „С Илиана станахме почти като сестри“, казва Кати. Хореографката ще бъде в Щатите през август и ще обиколи няколко щата да преподава танци на различни места. Някои от по-новите хореографии на „Босилек“ са „Огън и магия“, Коконици“, „Габровски танци“.

 

Български истории

Българин е тайното оръжие на Asics във войната при спортните облекла

публикувано

на

Nike и Adidas са двата водещи гиганта в производството на спортни артикули. Двете марки са в постоянна конкуренция почти като Mcdonalds и Burger King, без обаче да са се „хванали за гушите“, както веригите за бързо хранене.

Третият спортен бранд Asics, изглежда, е твърдо решен да скъси дистанцията в бранша. И залага на партньорството с българския дизайнер Кико Костадинов.
Костадинов е базиран в Лондон. Отива да живее там, когато е едва на 16 години. Баща му е бил строителен работник, а майка му – детегледачка. Докато бил в България, единственият му досег с модата бил, че чичо му, който пребивавал в Лондон, му подарявал дрехи оттам.

В английската столица Костадинов завършва първо информационни технологии. После опитва с един курс в Лондонския колеж по мода. Продължава с магистърска степен в тази област в колежа Сентръл Сейнт Мартинс, която приключва през 2016 г. Докато следва,

прави модели за няколко компании

Година след завършването си представя и дебютната си колекция, в която експериментира с формата на дрехите – смело използва заострени ръкави и яки, ръкави, които могат да се увият около врата като шалове, както и подрязани панталони в съчетание с романтични аксесоари като шалове и барети.

Това, което му помага да бъде забелязан от големите имена в модната индустрия, е работата му за калифорнийския бранд Stüssy и за лондонската марка „Макинтош“, където става креативен директор. Със Stüssy Костадинов представя капсулна колекция (2015 г.). В нея присъстват дрехи, които могат лесно да се комбинират и създават усещане за стил vintage streetwear. Колекцията е създадена ексклузивно за известния мултибранд магазин Dover Street Market в Ню Йорк. Дизайнерът продължава да работи с Dover Street Market и прави капсулни колекции за различните локации на магазина в Лондон, Токио и Ню Йорк.

Първата му колаборация с японския бранд Asics e за сезона пролет-лято 2018 г. Тогава се включва с колeкция маратонки GEL-BURZ 1 в три цвята – черен, сив и неоновожълт. Те са удобни за вървене, но и подходящи за тичане, дори за цял маратон. С тези маратонки Asics се връща в голямата игра и достойно се изправя срещу Nike c техните React Element 87 и Supreme x Nike Air Force 1 Mid NBA и срещу Adidas с техните Dragon Ball Z.

„Ние правим бебешки стъпки в момента поради кратките срокове, но аз съм изключително щастлив с обувките, които създадохме през изминалата година. Надявам се, че това е само началото на нещо, което може да се превърне в нещо по-съществено”, казва Костадинов за първата си година съвместна работа с Asics, през която пуска на пазара и

втора версия на маратонките GEL-BURZ

както и линията Gel-Delva.

За пролетно-лятната колекция за тази година Asics пусна маратонките Gel- Sokat Infinity по дизайн на Костадинов.

Маратонките Asics на Кико за сезона пролет-лято 2020 г.

От външната страна те изглеждат просто като готини спортни обувки, но всъщност имат подметка Gel-Quantum Infinity, която обхваща цялото стъпало и обещава „блажен комфорт за краката“. Подметката също е заимствана от предишния модел на Asics Tsunahiki 109, който е предназначен за състезатели по дърпане на въже. С нея се осигурява допълнителна защита на глезена. В горната част около петата на маратонките ще откриете изключително новаторски дизайн с асиметрична форма от вътрешната страна на глезена. „Хубавото е, че мога да решавам всичко и да казвам дали да го правим или не”, казва българинът. „Най-лошото за мен би било хората да кажат, че един артикул е в колекцията само защото ми плащат да това“, допълва той.

За пролетно-летния сезон за 2020 г. Костадинов предлага мъжка модна линия в типичния за него стил с асиметрични форми, маратонки Asics в шахматни цветове с кожа и меш – модел Silhouette, вдъхновен от състезанията с коне и облеклата, които носят жокеите, както и обувки за марката Camper.

 

Продължете по-нататък

Български истории

Наздраве с българска бира от Форт Уейн, Индиана

публикувано

на

Тодор Куклев прави бира в пивоварната

Лятото е перфектният сезон за една студена бира. Особено ако живеете в щатите от Средния Запад като Илинойс или Индиана, където задухът не се търпи в по-голямата част от деня и човек често има нужда от нещо за разхлаждане. Toдор Куклев от Форт Уейн, Индиана, направо си прави бирата сам.

Куклев избира да произвежда пиво от вида индийски пейл ейл (Indian Pale Ale – IPA). Това е по-силна бира с по-високо алкохолно съдържание и повече хмел. За първи път терминът „индийски пейл ейл“ се използва в реклама в австралийския вестник The Sydney Gazette and New South Wales Advertiser от 27 август 1829 г. Ейлът започва да се категоризира като „светла бира, приготвена за Индия“, „индийски ейл“, „светла индийска бира“ или „светъл експортен индийски ейл“. Бирата е предназначена за английските колониални войски в Индия.

Преди две години българинът намерил микропивоварна във Форт Уейн, където започнал да прави пивото си.

Името й е Hoppy Gnome

„Харесвам бирите от типа индийски пейл ейл и реших, че ще направя такава – с по-силен вкус. Нямам професионален опит в тази сфера. Занимавам се с високи технологии и преподавам електроинженерство в университета „Пърдю“ във Форт Уейн, разказва Куклев. „Отначало бирата беше с алкохолно съдържание 8,8%, а сега с малки промени в технологичния процес то стана повече от 9%. Освен това после придоби още по-наситен вкус. Инсталацията в пивоварната е малка, но доста професионална, което е гаранция за качество“, допълва сънародникът ни.

Тодор Куклев предага от бирата си за дегустация в пивоварната

Тодор Куклев предага от бирата си за дегустация в пивоварната

„Богатият наситен вкус се постига с правилните подправки. В моята комбинация между хмел, кориандър, кардамон и някои други неща“, издава тайни от производството Куклев. „Повечето съставки идват от Уисконсин, където има големи традиции в пивоварството“, казва също българинът. „Правя бирата след март, така че да е готова за лятото. Струва ми се, че края на зимата или началото на пролетта е най-подходящото време, но не мога да кажа, че през другото време няма да стане. Бирата се вари около 3 часа. След това има период от ферментация от 3 седмици.“

Бира Куклев

Бирата вече сe бутилира под марката Cooklev Double IPA. И макар да е предвидена предимно за семейството на Куклев и негови приятели, е

забелязана от мениджърите на пивоварната

които са поискали тя да бъде включена в менюто на прилежащия бар. Това става по случай четвъртата годишнина от създаването на бара. „По информацията, която ми предават, бирата е най-търсеното питие в момента“, уточнява майсторът на светлото пиво. Съставките й, които се издават в менюто, са черен кардамон и лимонова кора. Double IPA означава, че бирата е от типа специални или Imperial. Цветът на такава бира варира от средно златист до средно червеномеден, като някои версии могат да имат оранжев оттенък. Образува добра и устойчива пяна. Вкусът на хмел е силен и сложен. Малцовият вкус е по-слаб.

 

Продължете по-нататък

Български истории

Изящни български рисунки върху пера обиколиха света (СНИМКИ+ВИДЕО)

публикувано

на

Бои, четки и платно. Това си представят повечето хора, когато чуят за картини или рисунки. Но една наша сънародничка решава смело са смени платното с птичи пера и начинанието й се оказва много успешно. Галя Стоянова от Велико Търново вече е позната със своите рисувани пера както в Родината, така и в чужбина.

Оказва се, че перото съвсем не е малко като площ, стига да искаш да нарисуваш нещо. На перата, изработени от Галя, могат да се видят животни (коне, котки, вълци, птици), девойки с етноносии, цветя. “Идеята за перата ми дойде преди 2 години”, разказва българката. “Рисувах върху камъчета и търсех изображения на птици и животни. Случайно попаднах на рисувани пера и това беше ново предизвикателство за мен”, допълва българката.

Галя била впечатлена от творбите върху пера на художника Ян Дейви и започнала да се интересува от техниката, с която са направени. “Рисуването не ми е проблем – рисувам от малка, имам и художествено образование. Завършила съм изобразително изкуство. Проблемът беше да открия за себе си процеса и техниката на изпълнение. Имайки опита, натрупан с годините, не ми отне много време да установя как стават нещата”, разказва тя.
Първото нещо, което Галя рисува, е птиче. Тогава

използвала малко перце от гълъб

“След това се появиха други птици върху по-големи пера – от петел, от пуйка, от фазан. Приятели ми помагаха с набавянето им. После реших да рисувам животни”, спомня си художничката. Казва, че за всяко перо отделя различно време. “Технологичният процес изисква изчакване на боите да изсъхнат добре, за да се продължи нататък. Самото рисуване става с много тънки четки и изисква голяма прецизност и точност. Върху едно перо работя по няколко пъти, докато се получи задоволителен резултат”, разкрива Галя.
Великотърновката се е занимавала и с рисуване на икони. Било естествено за нея да направи такива изображения върху пера. “Получи се доста интересно и нестандартно и на много приятели им допадна тази идея.”

В момента Галя прави рисунки на девойки, облечени в български етностил, и девойки с цветя и птици. “Имам идея да нарисувам и мотиви от красивите ни български шевици”, отбелязва също сънародничката ни.

Нейните пера могат да се поръчат на фейсбук страницата Handmade – Galya 100yanova. Българката казва, че има

поръчки от България, Щатите, Канада, Швеция, Гърция, Германия.

Галя изработва и рисунки върху камъчета. Има също доста акварелни рисунки. Занимава се и с декупаж на пана и различни битови предмети. Автор е и на бижута от самосъхнеща глина и декупаж.

Наред с рисуваните пера много популярни са и нейните кутии за бижута с етномотиви. “Явно всеки българин носи в сърцето си любовта към българските традиции и наследство, независимо в кой край на света се намира”, казва Галя.
В момента тя води курс по рисуване в детска градина. “Имаме много участия в изложби и конкурси за детска рисунка. Доста от децата са носители на най-високите награди и грамоти”, споделя с гордост Галя.

 

Продължете по-нататък

Най-четено

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама