Открийте ни и в

Български истории

5 юли 1972 г.: Българи отвличат самолет за Сан Франциско

Avatar

публикувано

на

Михаил Азманов и Димитър Алексиев, сн. Lifebite.bg

5 юли 1972 година, 9,50 сутринта. Полет 710 на американската авиокомпания Pacific Southwest излита в ясно време от Сакраменто. По разписание половин час по-късно боингът със 77-те пътника и 8-членният екипаж трябва да кацнe в Сан Франциско. На 20-ата минута обаче се случва нещо непредвидено. Двама мъже в черни дрехи, с тъмни очила и автоматични пистолети изскачат на пътеката между седалките. Единият е Михаил Азманов, а другият Димитър Алексиев. И двамата са 28-годишни, и двамата са български граждани. Единият, по-късно ще стане ясно, че това е Азманов, бута стюардесата в задната част на самолета и й казва, че самолетът е отвлечен. Кара я да се обади на капитана по вътрешната линия и да му съобщи за това.

Снимка на отвлечения самолет, сн. Уикипедия

Стюардесата се обажда, а пилотът информира диспечерите в Сан Франциско. Оттам звънят на ФБР, а двамата българи обявяват исканията си – 4,6 млн. долара в брой (равняващи се на 800 000 долара тогава), навигационни таблици за полет до Сибир и два парашута.

Информация за отвличането в „New York Times“

Малко по-късно отвлеченият боинг каца в Сан Франциско. Българите научават от преговарящите екипи, че исканията им не могат да бъдат изпълнени веднага и че това ще отнеме време. Информират ги и че самолетът, който са отвлекли, не е пригоден за дълъг полет до Сибир, защото може да прелети едва 2400 км. Предлагат им по-голям самолет, както и пилот с международен опит.

Българите обаче отказват самолета

но са готови да използват пилота. А докато чакат, решават отново да излетят и да кръжат с отвлечения самолет над залива на Сан Франциско.

Малко преди 12 часа на обяд самолетът каца отново, а Азманов и Алексиев са информирани, че доставянето на парите изисква още време. Два часа по-късно към самолета се приближава цистерна, която го зарежда с гориво.

Междувременно към боинга се приближава платформа за багаж, на която се намират двама агенти под прикритие на ФБР. Българите обаче не знаят това и все още вярват, че мечтата им да се сдобият с 4 милиона долара и да избягат с тях, ще се сбъдне.

Единият от агентите, представящ се за опитния пилот, предоставен от властите, се приближава до самолета. Той е облечен в униформа на компанията PanAm и носи малък куфар, два парашута и платнена чанта с навигационни таблици. Посрещнат е на платформата от една от стюардесите, която трябва да го накара да си свали дрехите, за да се види, че няма пистолет. Агентът обаче е скрил оръжието в един от джобовете си.

В това време трима други агенти на ФБР влизат в самолета, но от задната му част. А още четирима пълзят по земята към самолета. Адреналинът на сцената вероятно е бил силен като в първокласен екшън, разказва историята lifebites.bg.

Мнимият международен пилот се бави максимално дълго със свалянето и обличането на дрехите, за да отвлече вниманието на похитителите и да даде възможност на колегите си да са незабелязани. Когато след няколко минути той и стюардесата се качват, на стълбичката ги посреща Алексиев. Той нарежда на пилота да сложи ръцете си на тила и го предава на Азманов в задната част на самолета.

Тогава тримата агенти, проникнали в самолета, откриват огън. Алексиев е уцелен от първия, който

стреля по него с пушка

и го убива, като дори не му оставя шанс да извади пистолета си. Азманов пък се опитва да стреля с пистолета си по агента, застрелял партньора му, както и по „пилота“, а след като не успява да ги повали, вади нож и се нахвърля върху тях. „Пилотът“ обаче го поваля с един изстрел в главата.

 

Снимка на убития Алексиев на първа страница на „Los Angeles Times“, 6 юли 1972 г.

Това слага край на заложническата драма. Часът е малко след четири следобяд. Освен двамата похитители, има още един загинал – 66-годишният канадец Стенли Картър, който е прострелян в гърдите и умира на място. Трима души са ранени – американецът Лео Гормли е уцелен във врата, а актьорът от китайски произход Виктор Сен Юнг, нашумял с участието си в хитовия сериал „Бонанца“, е ранен в кръста. Пострадалите пътници са откарани в местната болница в Бърлингейм, Калифорния.

Останалите пасажери са транспортирани с автобус до терминала на летището. Там са разпитани от агенти на ФБР и настанени в хотел Hilton Airport Inn за среща с медиите. На другия ден един от тях – Франц Лингнау от Елдорадо Хилс, Калифорния, хваща друг полет на компанията Pacific Southwest Airlines, за да се завърне в Сакраменто. Този полет е отвлечен отново от ветерана от войната във Виетнам Франсис М. Годел и така Лингнау се превръща в първия и единствен самолетен пасажер

отвличан два пъти в два поредни дни

Веднага след отвличането на самолета от двамата българи ФБР започва разследване и стига до извода, че те са имали съучастник. В джоба на Алексиев била открита бележка с координатите на изоставена самолетна писта край езерото Пунци, насред пустошта на провинция Британска Колумбия, Канада. ФБР установява, че пистата е посещавана с чартърен полет от трима мъже на 25 юни. Пилотът е бил нает в деня на отвличането на полет 710 от българин на име Любомир Пейчев. На 13 юли, осем дни след отвличането на самолета, Пейчев е арестуван, след като си тръгва от гаража в Оукланд, Калифорния, в който работи като механик.

Сред задържането му властите излизат с теория, която граничи с невероятното. Според тях, след като получели милионите откуп, българите щели да излетят не за Сибир, както били обявили, а за езерото Пунци в Канада, откъдето щели да се завърнат обратно в Америка с пилотирания от Пейчев самолет.

При претърсването на отвлечения самолет ФБР намира куфар с две надуваеми кукли, които похитителите планират да изхвърлят във въздуха, за да заблудят преследвачите си, че са скочили във водата.


Кои са похитителите

 В хода на разследването ФБР научава повече подробности за живота на похитителите.

Михаил Азманов избягва от България в Анкара, Турция, през 1967 г. След няколко месеца в бежански лагер в Неапол заминава за Америка през 1968 г. с помощта на Националния съвет на църквите на САЩ. Работи в американската армия като шофьор на камион и през 1970 г. се установява в района на Сан Франциско.

Димитър Алексиев идва в Сан Франциско през 1970 г. от България през Бейрут и Ню Джърси. През 1971 г. се жени за разведената американка Джоан Дей, от която има три деца. Преди това той живее в Сан Франциско и работи за таксиметрова компания.

Любомир Пейчев е приятел на Азманов и Алексиев и докато живее в България, работи като летец от селскостопанската авиация. Той избягва в Америка през 1967 г. и се жени за американката Шийла Тиърни, с която се премества в Сан Франциско през 1970 г. По време на ареста му Пейчев е разделен със съпругата си и живее в малък мотел в Оукланд.

Информация за Димитър Пейчев

По време на процеса за съучастничество Пейчев твърди, че се е съгласил да участва в отвличането, след като е бил заплашен с убийство от Азманов и Алексиев. Той е осъден на доживотен затвор без право на помилване. Ако все още е жив, Пейчев днес е на 76 години и все още излежава присъдата си.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Български истории

Българинът, който очарова Роби Уилямс

Парис, дъщерята на Майкъл Джексън, е луда фенка на ексцентричния и универсален Иво Димчев

bgvoice

публикувано

на

от

Иво Димчев Виж цялата статия

„Дали съм успял? Да, успял съм в това да бъда свободен“, казва Иво. ВВС откри културната 2021-ва с него, определяйки го като „културен феномен“… след като журналистката Матия Тамейка го преследва с месеци за интервюто. Нарече го „необикновен, извънземен артист, който смесва кабаре, театър и реалност в едно“.

За необикновения талант на Иво Димчев пишат авторитетни издания като „Ню Йорк таймс“, който го определя като „извънземен“ и „неподражаем“. Феноменалният Дейвид Линч казва, че е „изключителен, светът има нужда от него“. А мегазвездата Роби Уилямс се скарва с жена си Аида на британския „Х фактор“ заради него… За този универсален артист, чиито спектакли са екстремно съчетание на авторски танц, театър, музика, визуални изкуства и пърформанс, тепърва ще се говори у нас, където най-често е определян като „скандален“.

Роден е в София и още от дете усеща, че не е като другите, че е нестандартен в своята креативност. „Безброй пъти са ми казвали, че съм

луд, лигав, невъзможен, женствен

че прекалявам и тъй нататък… още много преди да стъпя на сцена. Слава Богу, всичко това на сцената се оказа добър коз – споделя Иво пред „Труд“. – От малък бях ексцентричен, играех непрекъснато, организирах безкрайни домашни шоута, обличах се безумно и екстравагантно и това ми носеше доста проблеми. Мечтаех да стана актьор“. Като тийнейджър е бил неразбран и дразнител за околните, дори е имало случай десетина скинари да се нахвърлят върху него в заключена стая и да го пребият с ритници ей така, без повод.

Иво Димчев

С Парис Джаксън.

На сцената е от 12-годишен. Благодарен е, че е попаднал в експерименталната театрална трупа на Николай Георгиев – 4хС. „Още от началото Георгиев ни караше да бъдем себе си, да не се съобразяваме с никакви правила, да търсим нови изразни средства, да рискуваме… Мисля, че извадих животоспасяващ късмет с това, че бях приет в неговата школа като дете“, коментира Иво.

Влиза в НАТФИЗ с най-висок успех на приемните изпити и е избран в класа по актьорско майсторство на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев, но напуска академията още първата година. „Беше ми лесно и да вляза, и да бъда там, аз обичам да работя с текст. Но не обичам да ми казват как трябва да го правя. Бях навикнал на голяма творческа свобода. Тодор Колев ми обясни, че то си има правила как се прави театър. От това последва и моето довиждане. А с Коко никога не съм имал проблеми“, казва Иво Димчев, който вероятно е и единственият артист, 6 пъти

отказал роли в Народния театър

заради това, че не му допада драматургията.

Казва, че има кармата на човек, който не се страхува да експериментира. Което го прави автоматично фаворит във всяка една ситуация. Смята, че трябва да бъде „престъпник“ и „революционер“ в разбиването на шаблоните във всеки жанр и че това е единственият начин да се развива един човек. Смелост и освободеност демонстрира и през 2016 г., когато обявява публично, че е ХИВ позитивен, не крие и че е хомосексуален.

От 2001 г. изнася авторски спектакли – съвременен танц и пърформанс. „След Николай Георгиев започнах да работя с Галина Борисова (която работи в полето на експерименталния танц и театър повече от 30 години – б.а.), защото имах афинитет към танца и работата с тялото. А тя търсеше интересни ярки изпълнители. Работата с Галя, Мила Искренова (хореограф на балет „Арабеск“ – б.а.) и други хореографи ми даде да разбера, че имам талант да създавам движения и сценични картини. По-късно съм специализирал танц и театър в различни институции по света. Докато не започнах аз да преподавам“, споделя Иво.

С авторските си спектакли и пърформанси той обикаля света. Като свои най-големи успехи определя участията си на най-престижните фестивали за танц и театър в света през последните 20 години. Днес е уважаван преподавател по композиция, импровизация и авторски пърформанс в академии по изкуствата в Швейцария, Германия, Белгия, Холандия, Канада, Бразилия.

През 2018 г. приема поканата на британския „Х фактор“ при условие, че ще изпълнява авторски песни. С парчето си „Lucky day“

предизвиква истински фурор в залата

Шокиран остава дори мегазвездата Роби Уилямс, който е в журито, подкрепя го и тв предприемачът Саймън Кауъл. Заради Иво Димчев Роби се скарва дори с жена си Аида Фийлд, защото настоява българинът да остане и след третия кръг.

Иво признава, че при него, превърне ли се нещо в рутина, пробва в друг жанр, в друга форма. В последните години повече експериментира като певец и отново е нестандартен и с ярко присъствие на сцената. По освободеността и креативността при изпълнението го асоциират с Фреди Меркюри. Изнася стотици концерти и печели милиони фенове по света, като една от най-лудите му почитателки е Парис, дъщерята на Майкъл Джексън.

Иво Димчев

Фен истерия след концерт на Иво Димчев в Leopold Museum във Виена.

„Тя ме е открила в Инстаграм – разказва Иво. – Една цяла нощ слушали мои песни онлайн. След това разбрали, че имам концерт в Hotel Cafe в Холивуд след два дни и отишли. Аз след концерта разбрах, че е била там и поствала видеа от концерта в профилите си в Инстаграм и Туитър. Беше много екзалтирана. После станахме добри приятели. Тя често ми казваше, че в моя глас сякаш чува събрани в едно най-любимите си изпълнители от XX век.“ „Ти си отвъд тази вселена. Обожавам те“, пише му Парис.

Иво Димчев

В клипа към една от най-успешните му песни „Overrated“.

За престоя си в Лос Анджелис, след като е живял в европейски градове като Виена и Лондон, разказва, че отива с поканата за един концерт в една галерия. Интересът към него е толкова голям, че има хора, които не успяват да влязат. Ядосани, решават

да го свържат с Hotel Cafe

една от най-реномираните и легендарни музикални сцени в Холивуд. Само за две седмици разпродават билетите. Предлагат му резиденция, в която да отсяда, и всеки месец концертира там в продължение на половин година.

„След това ми залипсва европейската публика и ми писна непрекъснатото летене до Ел Ей и обратно. Реших да се върна в България, защото от тук ми е по-удобно да гастролирам в Турция и Русия, където са най-многобройните ми фенове, и в Европа. А и вкъщи си е най-добре, знаеш“, допълва той. В София по време на пандемията вечно търсещият дух на Иво намира ново поле за експеримент. Той записва актуалното парче „Корона къш, къш“, което бързо става вайръл у нас и по света.

Иво Димчев

В клипа „Корона къш, къш“.

В условията на локдаун Иво се отказва от стрийминг концертите и видеовръзките и тръгва в съвсем различна посока, която му носи небивал успех. Той започва серия от концерти по домовете на хората. В момента са над 300 и продължава да пее няколко пъти в седмицата в холовете и кухните, на рождени дни и други семейни празници. Не го вълнува финансовата страна. Казва, че при стрийминга не му допада липсата на жив контакт с публиката, а да влезеш в домовете на хората означава да влезеш в сърцата им.

След изисканите мелодични, фини, естетски пипнати песни, с които си печели милиони фенове по света, днес с парчетата „Корона къш, къш“, „Баница“, „Водка“, „Пушкин“, „Ганка“ той отново предизвиква себе си и другите, като признава, че навлиза съзнателно в балканската музика и чалгата. Но и в този експеримент си личи, че е нещо „над“ чалгата и пошлостта. „Напротив,

Корона къш, къш“ и „Баница“

 също е мой стил. Аз имам чувство за хумор и голяма доза самоирония. Досега не ги бях показвал в другите си песни, но ето че дойде време да изразя и тази част от мен. Сега се чувствам по-балансиран стилистично“, споделя Иво.

Иво Димчев

В клипа „Водка“.

„Пушкин“, което тук определят като скандално, е едно от най-успешните му парчета в новите му експерименти. „Написах песента на части. Първо бях измислил припева на английски, добавих частта на български. После имах нужда от речетатив и се сетих за това стихотворение на Пушкин – „Я помню чудное мгновение“. Така се роди тази песен – в обратен ред. Харесва ми, че трите части са различни и като стил, и като език“, разказва артистът.

Видеото го снимат в един ужасяващ студ с Жоро Манов, Крум Родригес и дрехите на Ека. После доснимат сцените на езерото, защото на Иво не му е достатъчен материалът. „Много ми допадна контрастът между двете локации. Нещо като горната и долната земя – казва Иво. – Обичам противоречията. Хората много харесаха и песента, и клипа. Това нямаш идея колко ме радва, имайки предвид колко дълго работихме върху завършването на клипа и студа, който преживяхме по време на снимките. Очевидно си е струвало усилията и трудностите.“

„Моят стил е някаква смесица от стилове. Това, че се задържах повече от година в България, се отрази добре на стила ми. Започнах да експериментирам с фолка и чалгата. Иначе продължавам да пиша любовни английски песни. Едното не пречи на другото, дори понякога приятно се допълват. Радвам се, че разширявам музикалния си речник“, споделя Иво.

Казва, че в София се чувства чудесно. Спи малко – по 4 часа в денонощието. Записва нови песни в студио, пише песни за рождени дни. Не скучае нито за миг. „Обичам да забавлявам хората, да ги карам да се чувстват по-свободни, по-безгрижни, по-малко виновни. А провокацията сама по себе си не е функционална и не ме интересува. Нямам нужда от нея. Имам нужда просто да експериментирам“, твърди артистът, който се дразни, когато го определят като „провокативен“.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българка се нареди сред топ учените на САЩ

Ваня Йорданова има славата на експерт по космическа физика

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Ваня Йорданова, американски физик от български произход, се нареди сред учените, които получиха високо отличие от Националната лаборатория Лос Аламос. Ваня, която е завършила Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, бе поздравена от висшето учебно заведение в България.

Българката е една от седемте учени и инженери, отличени като изявени сътрудници на Националната лаборатория Лос Аламос за 2020 г. Тя и нейният съпруг Валентин Йорданов са моторът на три мащабни симпозиума по слънчево-земни връзки ISROSES (International Symposium on Recent Observations and Simulations of the Sun-Earth System), проведени в България през 2006, 2011 и 2016 г., и събрали цвета на световната общност в тази научна област.

И двамата са в управителния съвет и са сред щедрите донори на сдружението „Асоциация на завършилите Физическия факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Ваня Йорданова е

единствената отличена жена

сред останалите шестима учени – Танмой Бхатачаря, Томас Лайтнър, Джон Лестоун, Йозеф Матц, Кристофър Фонтес и Ралф Меникоф.

Тя работи като старши изследовател в отдела „Космически науки и приложения“ на Националната лаборатория Лос Аламос и има славата на експерт по космическата физика и космическото време – области, които са свързани с неблагоприятното въздействие на динамичната космическа среда върху човешките технологични системи.

Ваня Йорданова е признат международен авторитет по геомагнитни бури, когато огромни количества енергия се пренасят от слънчевия вятър в космическата среда около Земята (магнитосферата). Разработила е най-съвременните модели на сложното взаимодействие между заредените частици и земното магнитно поле.

Националната лаборатория Лос Аламос има изключителна слава на място, в което се случват най-напредналите неща в науката. Именно там през 40-те години на миналия век е създадена и първата атомна бомба. В Лос Аламос работят и множество носители на Нобелова награда, а лабораторията се занимава активно с дейности, свързани с нанотехнологиите, медицината, космическите открития, суперкомпютри и други.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

11-годишно българче е на път да влезе в националния отбор по художествена гимнастика на САЩ

Тя е родена в Бургас и само за две години тя има близо 15 златни отличия от турнири в Тексас и Калифорния

bgvoice

публикувано

на

от

Виж цялата статия

11-годишна Валентина Джамбазова печели медал след медал по художествена гимнастика в Съединените американски щати. Малката грация е на път да влезе в американския национален отбор.

Тя е родена в Бургас и само за две години тя има близо 15 златни отличия от турнири в Тексас и Калифорния. 

Бащата на Валентина е известния поморийски боец 38-годишният Атанас Джамбазов. Той е многократен шампион по самбо и професионален боец по ММА. 

Българче - №1 в математическата лига на САЩ

От няколко години семейството живее в Лас Вегас, Невада. 

Валентина е единственото дете на семейството. Тя започва да тренира на 4-годишна възраст в бургаската спортна зала „Младост“. След като заминава за САЩ продължава да се занимава с художествена гимнастика по ръководството на българските треньори Мая и Цветелина Табакови.

„Мечтите ми в спорта са да стигна до Олимпиада и да взема медал за САЩ или България“, каза Валентина Джамбазова пред Нова ТВ. 

Мечтата на родителите на Валентина са тя да продължи да печели медали, но за България.  

„Спортът винаги е бил в нашето семейство. Дядо ми, баща ми, Валя сега – няколко поколения, спортът си е неизменно с нас. Аз съм проходил в залата, всичко ми е свързано с нея, всички спомени. Спортът си върви успоредно с живота“, разказва Атанас Джамбазов.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Заблудите: Какво (не) предпазва от коронавирус?

Фалшивите предупреждения и постове, които циркулират из социалните медии и често претендират да са от СЗО или от някое здравно...

Затвори