Открийте ни и в

Български истории

5 юли 1972 г.: Българи отвличат самолет за Сан Франциско

Тримата искат откуп от над $4 млн. и опитен пилот, за да отидат до Сибир

публикувано

на

Михаил Азманов и Димитър Алексиев, сн. Lifebite.bg

5 юли 1972 година, 9,50 сутринта. Полет 710 на американската авиокомпания Pacific Southwest излита в ясно време от Сакраменто. По разписание половин час по-късно боингът със 77-те пътника и 8-членният екипаж трябва да кацнe в Сан Франциско. На 20-ата минута обаче се случва нещо непредвидено. Двама мъже в черни дрехи, с тъмни очила и автоматични пистолети изскачат на пътеката между седалките. Единият е Михаил Азманов, а другият Димитър Алексиев. И двамата са 28-годишни, и двамата са български граждани. Единият, по-късно ще стане ясно, че това е Азманов, бута стюардесата в задната част на самолета и й казва, че самолетът е отвлечен. Кара я да се обади на капитана по вътрешната линия и да му съобщи за това.

Снимка на отвлечения самолет, сн. Уикипедия

Стюардесата се обажда, а пилотът информира диспечерите в Сан Франциско. Оттам звънят на ФБР, а двамата българи обявяват исканията си – 4,6 млн. долара в брой (равняващи се на 800 000 долара тогава), навигационни таблици за полет до Сибир и два парашута.

Информация за отвличането в „New York Times“

Малко по-късно отвлеченият боинг каца в Сан Франциско. Българите научават от преговарящите екипи, че исканията им не могат да бъдат изпълнени веднага и че това ще отнеме време. Информират ги и че самолетът, който са отвлекли, не е пригоден за дълъг полет до Сибир, защото може да прелети едва 2400 км. Предлагат им по-голям самолет, както и пилот с международен опит.

Българите обаче отказват самолета

но са готови да използват пилота. А докато чакат, решават отново да излетят и да кръжат с отвлечения самолет над залива на Сан Франциско.

Малко преди 12 часа на обяд самолетът каца отново, а Азманов и Алексиев са информирани, че доставянето на парите изисква още време. Два часа по-късно към самолета се приближава цистерна, която го зарежда с гориво.

Междувременно към боинга се приближава платформа за багаж, на която се намират двама агенти под прикритие на ФБР. Българите обаче не знаят това и все още вярват, че мечтата им да се сдобият с 4 милиона долара и да избягат с тях, ще се сбъдне.

Единият от агентите, представящ се за опитния пилот, предоставен от властите, се приближава до самолета. Той е облечен в униформа на компанията PanAm и носи малък куфар, два парашута и платнена чанта с навигационни таблици. Посрещнат е на платформата от една от стюардесите, която трябва да го накара да си свали дрехите, за да се види, че няма пистолет. Агентът обаче е скрил оръжието в един от джобовете си.

В това време трима други агенти на ФБР влизат в самолета, но от задната му част. А още четирима пълзят по земята към самолета. Адреналинът на сцената вероятно е бил силен като в първокласен екшън, разказва историята lifebites.bg.

Мнимият международен пилот се бави максимално дълго със свалянето и обличането на дрехите, за да отвлече вниманието на похитителите и да даде възможност на колегите си да са незабелязани. Когато след няколко минути той и стюардесата се качват, на стълбичката ги посреща Алексиев. Той нарежда на пилота да сложи ръцете си на тила и го предава на Азманов в задната част на самолета.

Тогава тримата агенти, проникнали в самолета, откриват огън. Алексиев е уцелен от първия, който

стреля по него с пушка

и го убива, като дори не му оставя шанс да извади пистолета си. Азманов пък се опитва да стреля с пистолета си по агента, застрелял партньора му, както и по „пилота“, а след като не успява да ги повали, вади нож и се нахвърля върху тях. „Пилотът“ обаче го поваля с един изстрел в главата.

 

Снимка на убития Алексиев на първа страница на „Los Angeles Times“, 6 юли 1972 г.

Това слага край на заложническата драма. Часът е малко след четири следобяд. Освен двамата похитители, има още един загинал – 66-годишният канадец Стенли Картър, който е прострелян в гърдите и умира на място. Трима души са ранени – американецът Лео Гормли е уцелен във врата, а актьорът от китайски произход Виктор Сен Юнг, нашумял с участието си в хитовия сериал „Бонанца“, е ранен в кръста. Пострадалите пътници са откарани в местната болница в Бърлингейм, Калифорния.

Останалите пасажери са транспортирани с автобус до терминала на летището. Там са разпитани от агенти на ФБР и настанени в хотел Hilton Airport Inn за среща с медиите. На другия ден един от тях – Франц Лингнау от Елдорадо Хилс, Калифорния, хваща друг полет на компанията Pacific Southwest Airlines, за да се завърне в Сакраменто. Този полет е отвлечен отново от ветерана от войната във Виетнам Франсис М. Годел и така Лингнау се превръща в първия и единствен самолетен пасажер

отвличан два пъти в два поредни дни

Веднага след отвличането на самолета от двамата българи ФБР започва разследване и стига до извода, че те са имали съучастник. В джоба на Алексиев била открита бележка с координатите на изоставена самолетна писта край езерото Пунци, насред пустошта на провинция Британска Колумбия, Канада. ФБР установява, че пистата е посещавана с чартърен полет от трима мъже на 25 юни. Пилотът е бил нает в деня на отвличането на полет 710 от българин на име Любомир Пейчев. На 13 юли, осем дни след отвличането на самолета, Пейчев е арестуван, след като си тръгва от гаража в Оукланд, Калифорния, в който работи като механик.

Сред задържането му властите излизат с теория, която граничи с невероятното. Според тях, след като получели милионите откуп, българите щели да излетят не за Сибир, както били обявили, а за езерото Пунци в Канада, откъдето щели да се завърнат обратно в Америка с пилотирания от Пейчев самолет.

При претърсването на отвлечения самолет ФБР намира куфар с две надуваеми кукли, които похитителите планират да изхвърлят във въздуха, за да заблудят преследвачите си, че са скочили във водата.


Кои са похитителите

 В хода на разследването ФБР научава повече подробности за живота на похитителите.

Михаил Азманов избягва от България в Анкара, Турция, през 1967 г. След няколко месеца в бежански лагер в Неапол заминава за Америка през 1968 г. с помощта на Националния съвет на църквите на САЩ. Работи в американската армия като шофьор на камион и през 1970 г. се установява в района на Сан Франциско.

Димитър Алексиев идва в Сан Франциско през 1970 г. от България през Бейрут и Ню Джърси. През 1971 г. се жени за разведената американка Джоан Дей, от която има три деца. Преди това той живее в Сан Франциско и работи за таксиметрова компания.

Любомир Пейчев е приятел на Азманов и Алексиев и докато живее в България, работи като летец от селскостопанската авиация. Той избягва в Америка през 1967 г. и се жени за американката Шийла Тиърни, с която се премества в Сан Франциско през 1970 г. По време на ареста му Пейчев е разделен със съпругата си и живее в малък мотел в Оукланд.

Информация за Димитър Пейчев

По време на процеса за съучастничество Пейчев твърди, че се е съгласил да участва в отвличането, след като е бил заплашен с убийство от Азманов и Алексиев. Той е осъден на доживотен затвор без право на помилване. Ако все още е жив, Пейчев днес е на 76 години и все още излежава присъдата си.

Коментирайте

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Най-четено

BG Училища САЩ&Канада

Българчетата от училищата в чужбина могат да се върнат да учат в България без приравнителни изпити, дори да са учили български дистанционно

39 български училища в САЩ и 6 в Канада са вписани в списъкана МОН за училищата в чужбина.

публикувано

на

от

Виж цялата статия
архив

Заради пандемията МОН позволява на българските деца в чужбина да се върнат да учат в България без да полагат задължителни изпити по български език, история и география.

„На учениците, които завършват електронно обучение без присъствени часове, досега не можеха да се издава удостоверение за завършено обучение по стандарта на МОН, а само да сертифицират онлайн знания“, казва Наталия Михалевска, директор на Дирекция „Образование на българите зад граници и училищна мрежа“ в МОН, пред БНР.“Сега ще могат да получат това удостоверение, с което могат да се завърнат в България, без да полагат приравнителни изпити“, добавя тя.

39 български училища в САЩ и 6 в Канада са вписани в списъкана МОН за училищата в чужбина. Те могат да избират присъствено или дистанционно обучение, но в предвид ситуацията с коронавируса мнозинството, ако не и всички вероятно ще изберат електронното обучение, за да гарантират здравето на децата и учителите.

Кандидатстващите в български университети българчета от чужбина могат да се възползват от онлайн кандидатстването. български език вече е признат и включен в програмата „Сертификат за двуезичност“ в САЩ, припомнят от МОН. Българският език в САЩ чрез сертифициране е признат в щатите Илинойс, Минесота, Мичиган, Мериленд, Масачузетс, Вирджиния, окръг Колумбия и Северна Каролина. Полученият сертификат ще дава допълнително предимство на учениците от българските неделни училища при кандидатстване в университет, тъй като много от висшите училища в САЩ признават доказаното с документа двуезичие на кандидата.

Сертификатът за ниво на владеене на български език носи преференции и за младите българи от чужбина, желаещи да продължат образованието си в България. Изменена е Наредбата за прием на студенти в държавните висши училища. Предвидена е възможност оценката от сертификата, с минимално ниво не по-ниско от В2, да бъде зачитана по решение на Академичния съвет на висшето училище като балообразуваща оценка за отделни специалности.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

BG Училища САЩ

Малко Българско Училище в Чикаго стартира с целодневна програма в условията на пандемия

Сутринта децата ще участват в онлайн класовете на американските си училища под наздора на преподавателите от МБУ, а . следобед ще учат български език, литература и история

публикувано

на

Виж цялата статия
Малко Българско Училище е първото в чужбина със собствена сграда

Малко Българско Училище в Чикаго направи още една крачка към голямата си цел – двуезично, целодневно българо-американско училище.

От понеделник, 17 август, стартира целодневна програма. Сутринта децата ще участват в онлайн класовете на американските училища, които посещават, под наздора на преподавателите от МБУ. Следобед пък са предвидени занимания по български език и литература, история, обичаи и други извънкласни форми.

„За учениците и родителите онлайн обучението е огромен стрес. За децата от 5 до 8 години е почти невъзможно да се справят сами, трябва им помош от родител или учител. Ето защо, като първа фаза, запълваме тази ниша в условията на пандемия – децата ще могат да правят онлайн уроците в американските училища с помощта на нашите педагози, а следобед да си взимат класовете от българското училище“, обясни директорът на МБУ Живка Петрова.

След сградата – МБУ прави първото българско двуезично училище в САЩ (ВИДЕО)

Класовете ще са с до 12 деца, за да се спазят пандемичните изисквания на щата, който разрешава паралелки с до 15 души. МБУ разполага с 13 големи класни стаи в сградата си и това няма да е проблем, обяснява Петрова.

Цената е 46 долара на ден, като скоро от училището се надяват да са готови със седмични и месечни планове за родителите, които искат да си оставят децата в ръцете на педагози докато са на работа в условията на пандемия.

Още през юни м.г. Петрова обяви първо в предаване на BG VOICE, че имат намерение да стартират и двуезично училище, след като се сдобиха със собствена сграда в чикагското предградие Дес Плейнс. „Амбицията ни е да положим основите на българо-английско двуезично училище – нещо подобно на езиковите гимназии. Децата ще могат да учат предметите и на български, и на английски”, каза тогава Петрова.

За Великден – Малко българско училище купува сграда

Училището вече има нужните лицензи от щата Илинойс за това, обяви директорът. Заради пандемията от коронавируса обаче все още не са готови учебните планове. „Ако имаме готовност, ще стартираме още тази година с подготвителните класове – децата на 5-годишна възраст“, каза Петрова.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

ОТ РЕДАКТОРА: Защо българите в САЩ не протестират

Най-големият фактор е, че целенасочено последните 30 години българите в чужбина  са нарочно изключени от участие в демократичния процес в България

публикувано

на

Виж цялата статия

Когато преди 7 години се роди движението #ДАНСwithme, целящо да изхвърли Делян Пеевски от ДАНС и от политиката въобще, в много американски градове се проведоха демонстрации в подкрепа на сънародниците ни в България. Тогава най-активни бяха българите в Сан Франциско и Вашингтон. А най-малко се събраха в Чикаго – градът с най-много българи от тази страна на Океана.

Сега ситуацията не е много по-различна. Делян Пеевски е по-силен отвсякога, а моделът на задкулисие, на което той е лице, е прихванал държавата в мощна хватка и изглежда неразрушим. А българите в Северна Америка не се вълнуват – нито от това, нито от протестите в София и другите големи градове на страната.

Все пак, вече няколко уикенда десетки българи с оригинални плакати се събират в Чикаго, Торонто, Ню Йорк и Вашингтон в подкрепа на исканията за оставка на правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев (когото протестиращите смятат, че е поставен на поста от дуото Пеевски/Доган). Но на фона на над 300 хиляди българи в Северна Америка, на протест излизат не повече от стотина. На изборите тук гласуват не повече от 9 хиляди (като това е рекорд).

Българите в Северна Америка не протестират. Факт, за който има много обяснения – от разстоянието и откъсването, което мнозина правят с Родината и политическите процеси  там, до липсата на вяра, че нещо въобще може да се промени.

Но най-големият фактор е, че целенасочено последните 30 години българите в чужбина  са нарочно изключени от участие в демократичния процес в България. Въпреки че сме най-големият външен инвеститор в страната (около 2 милиарда евро по официални данни на година), ние сме най-малко представени във властта (нарушен е принципът taxation without representation). И това е направено нарочно и с цел.

На почти всички избори се правят всевъзможни хватки, за да се затрудни отварянето на избирателни секции, техният брой се ограничава, а електронното или дистанционно гласуване си остава мираж въпреки няколко референдума по темата и обещанията лично на Бойко Борисов и други ГЕРБ фактори. Защото вотът в чужбина е трудно да бъде купен, манипулиран и контролиран.

Българите, живеещи навън, виждат какво е демокрация в действие (с всичките й недостатъци), сравняват политиците и действията им в условия на пандемия, икономическа или социална криза, протести и когато са забъркани в корупционни скандали. И това сравнение никога не е в полза на българските властимащи.

Но демокрацията е процес, който изисква активното участие на всички, и то не само когато има избори. Българите в САЩ са виновни, че са се оставили на политическата апатия, към която ги тласкат политиците. Въпреки трудностите и разстоянията активното участие е важно, дори задължително.

През вековете на турско робство и комунистически ботуш, именно емигрантите са оказвали тази важна и силна подкрепа на сънародниците си – къде с пари, къде с протести, събуждащи вниманието на чуждите правителства, къде с независими медии и свободно слово, къде с участие в освободителни чети и антикомунистически прояви. Надявам се, че ние няма да сме първото поколение емигранти, които ще се откажат от тази роля, защото някой друг така иска. Заедно можем повече е клише, но вярно.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА