Когато става дума за спасяването на иранското ядрено споразумение, Европа се намира в невъзможната ситуация да се опитва да съхрани една сделка, която се проваля заради максималистката санкционна политика на Съединените щати. Откакто президентът Доналд Тръмп едностранно изтегли САЩ от споразумението преди една година, в Иран бавно започна да се надига недоволство. Първоначално изглеждаше сякаш иранските служители си мислят, че могат да изчакат мандатът на Тръмп да изтече. Те говореха за "стратегическо търпение" с оглед наближаването във времето на американските президентски избори догодина. Това говорене спря вследствие на задушаващия ефект на американските санкции върху жизненоважния ирански износ на суров петрол, като те впоследствие бяха насочени срещу иранския корпус на Гвардейците на ислямската революция и висши държавни представители, сред които и върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей. Скоро говоренето бе заменено от "стратегически действия" и отправяне на заплахи във връзка с Ормузкия проток, който е ключов маршрут за доставките на петрол в световен мащаб. Като част от тези действия Иран наруши наложения с ядреното споразумение със световните сили от 2015 г. лимит на запасите от обогатен уран. Президентът Хасан Рохани заяви, че от 7 юли
Иран ще започне да обогатява уран "до каквото ниво според нас е необходимо и потребно"
"Действията на европейците не са достатъчни"
европейски търговски механизъм "Инстекс"
санкции срещу Инстекс
Иран също може да хапе
Европа сега е директно замесена в сдържането на потока на иранския суров петрол
