Сдружение "Майки от Сребреница" внесоха в Европейския съд за правата на човека жалба срещу Нидерландия от името на семействата на жертвите на клането в Сребреница, съобщи информационният сайт Кликс. "Майки от Сребреница" се борят за признаване на отговорността на Нидерландия, чиито контингент в мисията на ООН през 1995 г. е бил разположен в тогавашния мюсюлмански анклав Сребреница, където босненските сръбски сили убиха брутално над 8000 мюсюлмански мъже и момчета. В жалбата им е посочено, че "Нидерландия я не е предприела достатъчно мерки за защита" на жителите на Сребреница. Сдружение "Майки от Сребреница", което представлява над 6000 роднини на жертвите, през 2007 г. внесе жалба в най-висшите холандски съдилища, но постигна само частичен успех. През 2019 г. Върховният съд на Нидерландия обяви, че държавата е имала само "много ограничена" отговорност за геноцида, който е последвал. Според Върховния съд тези хора вероятно щели да бъдат убити, дори и да им е било разрешено да останат в анклава, казаха адвокатите на "Майки от Сребреница", оценявайки присъдата като "напълно произволна". Историята обаче помни: На 11 юли 1995 г., повече от три години след началото на гражданската война в Босна, бойците на босненските сърби преминават в установената от ООН безопасна зона в източния град Сребреница, отделяйки около 8 000 мъже и момчета от мюсюлмански произход от потърсилите в тази област убежище бежанци. След това те са изкарани по полетата, или пък натикани в складове около селото и убити в следващите три дни. През 2005 г. тогавашният секретар на ООН Кофи Анан заявява, че Европа не е ставала свидетел на подобна жестокост от времето на Втората световна война и клането трябва да се възприема като геноцид. С подкрепата на правителството на тогавашния президент на Югославия Слободан Милошевич, босненските сърби (под командването на Радован Караджич), се опитват да ликвидират мюсюлманското население на Босна и да изковат една "Велика Сърбия" от руините на Югославия. В часовете преди масовото клане, Ратко Младич може да бъде видян на видео как се смее и подава бонбони на войниците си – акт, който репортерът ветеран от CNN Кристиан Аманпур описва като "един от най-смразяващите материали, които съм виждал в живота си". Бруталното клане поляризира настроенията в международните среди и довежда намесата на САЩ и НАТО в босненската гражданска война. Малко след убийствата НАТО бомбардира сръбските позиции. През ноември 1995 г. Слободан Милошевич и босненският президент Алиджа Изетбегович подписват Дейтънското мирно споразумение с посредничеството на САЩ. То оставя Босна като самостоятелна държава и същевременно създава автономна Република Сръбска зад фронтовата линия на босненските сърби, в области, които вече са етнически прочистени от мюсюлманското население. Но мащабът на зверствата е толкова голям, че ексхумирането и идентифицирането тела от масовите гробове от района на "безопасната зона" продължава и до днес.