Открийте ни и в

Американски войник смятал да бяга от Босна, за да търси роднини в България

публикувано

на

Дино и Фабио Секов

“Търся синовете на дядо ми Матей в България. За него знам, че е роден през 1898 г. в село Ошани или нещо подобно и имал фамилия Цекоф или Секоф. При емигрирането си през 20-те години на миналия век е оставил съпруга Доротея и двама синове, единият от които се е казвал Иван. Дядо ми се запътил към САЩ, но по пътя корабът бил задържан и бил отклонен към Куба или Пуерто Рико. Накрая се озовал в Хондурас, Централна Америка, където все още живее баща ми Ефрейн, който заедно с чичо ми Марио са деца на Матей от втората му съпруга.” Това гласи обявата на Фабио Секоф от Колорадо, САЩ. Пуснал я във вестник “24 часа” с малка надежда, че може да му помогне. И чудото станало.

Доскорошният американски войник Фабио от Колорадо обмислял през 2000 г. бягство от мисията си в Босна, за да търси роднините на дядо си Матей в България. Бил наблизо, на Балканите, и смятал, че лесно ще се справи при тези малки държави в региона. И все пак не се престрашил. 12 години по-късно обаче, без да е нарушавал военния устав, Фабио постигна целта си. Сега е на 42 години и вече знае, че на този свят има живи роднини – внуци и правнуци на дядо му Матей в България. Намерил ги по най-лесния начин – чрез обява във вестник. Първо се обадил на чичо си Марио, който живее в Масачузетс, а после на брат си Дино. Той пък от своя страна се заел вестта да стигне в Хондурас при 72-годишния им баща Ефрейн и 27-годишната им сестра Дани. “Съжалявам да науча, че българските синове на дядо са починали. Баща ми и чичо ми със сигурност щяха да се радват много да намерят братята си в България, но сега са не по-малко развълнувани, че откриват децата им”, казва внукът.

Той и брат му Дино от деца знаели, че в жилите им тече българска кръв

“Татко ни казваше, че дядо Матей е българин и че имаме чичовци в България”, казва Фабио. Той не познава дядо си. Българинът починал през 50-те години, дълго преди да се родят внуците му. Но от баща си чули, че бил невероятен човек. “Всички български емигранти в Хондурас много го уважавали и винаги идвали при него за помощ”, казва Фабио. Дядо му имал малка фирма и редовно услужвал на сънародниците си с пилета, яйца и други продукти, които отглеждал във фермата. Той често говорел с тъга за семейството и синовете си в България.

“Може би е разчитал един ден да успее да ги види отново. Сега чрез нас, след като най-после открихме семейството му, мечтата му се превръща в реалност”, казва внукът Фабио. Първият син на Матей в Хондурас – Марио, се родил през 1936 г., а вторият – Ефрейн – през 1940 г. “Баща ми Ефрейн също като дядо е много добър човек. Още работи и с майка ми – пенсионирана учителка, се грижи за внуците и правнуците си в Хондурас, в чиито жили също тече българска кръв”, казва Фабио. Чичо му Марио заминал за САЩ през 1968 г. До 1996 г. семейството нямало ни вест, ни кост от него. Тогава Фабио и брат му Дино го открили в Ню Йорк. Днес Марио е пенсионер и живее в Масачузетс заедно с Дино и трите му деца, в чиито жили също тече българска кръв.

Известно време Фабио служил в американската армия. През 2000 г. го пратили на мисия в Босна. Сестра му Дани работела като полицейски служител в Хондурас и имала 3 деца. “Вижте каква голяма фамилия, в чиито жили тече българска кръв”, казва Фабио. Не по-малко щастлив от намирането на роднините в България е чичото на Фабио Марио. Той споделя, че баща му пристигнал в Хондурас заедно с още 27 българи. Повечето започнали работа като берачи на банани, но баща му, който имал опит като механик и електроспециалист в Първата световна война, успял да си намери по-добра работа. По онова време името на фамилията се изписвало с латинско С, което вероятно било Цекоф на български, но след време всички започнали да го наричат Секоф. През 1934 г. Матей срещнал хондураската си съпруга Мария Нунес. Две години по-късно се родил Марио, а през 1941 г. и Ефрейн. До смъртта си през 1958 г. емигрантът работел в “Юнайтед Фрюит Къмпани” и не успял да се върне в България.

Оказва се, че българските синове и съпруга на емигранта също тайно мечтали да срещнат роднините в чужбина. “Баба ми Тодорка не се омъжи никога. Може би се е надявала дядо ми Матей да се върне, но в средата на 40-те години заживя с дядо Марко, когото ние познаваме като свой дядо”, казва Дончо Матеев – син на по-малкото момче на емигриралия Матей, Йордан. Дъщеря му Анабела, която близо 20 години живяла в Швейцария, не могла да повярва, че роднините в Америка най-после са намерени.

“Цяла нощ седяхме с Фабио в интернет да си говорим. Не мога да се откъсна от компютъра, за да разгледам снимките на всички роднини на прадядо ми”, казва Ани.

 

Родата в България

 

СВЯТ

Пътища в България са в челната петица на най-смъртоносните в ЕС

публикувано

на

от

България попадна в поредната тревожна статистика на Евростат. Пътищата в два български региона са сред петте най-смъртоносни в ЕС. Става въпрос за Северозапдна България и Северен централен район.

Според данни на Евростат през 2016 г. в Северозападна България на 1 млн. жители са станали 153 катастрофи с фатален край, което отрежда незавиднто първо място в класацията по този показател.

На пето място е Северен централен район. Там произшествията, в които има загинали, са 132 на 1 млн. души население. На второ, трето и четвърто място в класацията са области в Португалия, Белгия и Гърция.

България е първа в ЕС и по катастрофи с жертви, в които участват само автомобили – общо 64 на 1 млн. души население. Според статистиката подобен тип произшествия са три пъти повече спрямо средното ниво за Евросъюза.

Според данните за инциденти с мотоциклети обаче, в България не е имало нито една таккава катастрофа, която да е завършила фатално. По този показател България попада в дъното на класацията заедно с Естония. Най-опасно да караш мотор според данни за 2017 г. пък е в Гърция, с 20 смъртни случая на 1 милион жители.

Продължете по-нататък

СВЯТ

Заложническа криза в Бразилия: Въоръжен похити автобус с пътници

публикувано

на

от

Въоръжен мъж отвлече пътнически автобус и взе 18 души за заложници в Рио де Жанейро.

Похитителят заплашва да го запали в средата на моста, свързващ бразилския мегаполис с Нитерой.

Полицията е отцепила района и трафикът към и от моста е спрян.

Властите съобщават, че маскираният нападател вероятно е член на военната полиция. Той се качил в автобуса и, заплашвайки шофьора с оръжие, му наредил да се отправи към моста.

Към момента са освободени четирима от заложниците. Водят се преговори, а мотивите на нападателя са неясни, посочват от полицията.

Продължете по-нататък

Интересно

Децата ни правят по-щастливи…след като се изнесат

публикувано

на

от

Да има деца прави човек по-щастлив, отолкото, ако е бездетен, показва ново проучване, цитирано от CNN. Само че с уточнението, че това става на по-късен етап от живота, когато наследниците вече са напуснали гнездото.

Екип изследователи от Хайделбергския университет в Германия са открили, че родителите са склонни да бъдат по-щастливи, отколкото тези, които нямат деца, но това се случва, когато те вече са се изнесли.

Учените са анкетирали 55 хиляди души на възраст над 50 години в 16 европейски страни относно тяхното психично здраве и резултатите са показали, че „позитивните аспекти от родителството преобладават, когато ставаме по-възрастни“.

Големите деца допринасят за щастието на родителите си основно с подкрепата, която им оказват и като един вид буфер срещу стресови събития и усещане за самота.

Децата, които остават да живеят с родителите си, обаче могат да окажат негативен ефект върху щастието на родителите.

Според предишни изследвания разликата в задоволството от живота на родителите и онези, които нямат деца, е малка. Екип от Отворения университет в Англия установи, че двойките без деца имат по-щастлива връзка и те полагат повече усилия.

Продължете по-нататък

Най-четено

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама