Въпреки цялото напрежение около финалното нагласяне на сделката между Брюксел и Лондон за излизането на Великобритания от ЕС то е само прелюдия към очаквания голям проблем – ратификацията от британския парламент. Споразумението беше окончателно договорено през миналата седмица, а сега се очаква да бъде парафирано от лидерите на 27-те, които в неделя заедно с него трябва да одобрят и декларацията за бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство. Британският парламент обаче дава признаци, че няма да приеме 585-страничното Споразумение за напускане. Това отваря цяла палитра от възможни сценарии какво може да се случи в близките месеци. Което може да е забавно упражнение за дипломати и политици, но „изправя на нокти" всички, които биха били засегнати от евентуалното напускане на Великобритания от ЕС без формална сделка. На първо място сред тях са европейските граждани във Великобритания. „Искам да подчертая, че все още има голяма вероятност от сценарий за напускане без сделка", казва Ейдриън Янг, преподавател в юридическата катедра на Лондонския университет. Въпреки че сред 27-те страни членки все още няма усещане, че това може да се случи, не така стоят нещата във Великобритания. Десетина мили от магистрала М20 в Южна Англия – основната връзка на Лондон с пристанище Дувър и терминала Фолкстоун, през които минава голяма част от трафика между Острова и континента, от няколко месеца е „в ремонт". Както обаче разкриха британските медии, ремонтните дейности са само прикритие за подготовка на Великобритания за напускане от ЕС, в случай че Лондон и Брюксел не успеят да се договорят по условията на „Брекзит“. Очаква се аварийната лента на М20 да приюти опашките от тирове, които неизбежно ще се зародят заради въвеждането на митнически проверки между Великобритания, Франция, Белгия и Холандия. И сегашното раздразнение на шофьорите от стеснената магистрала и ограниченията на скоростта ще бъде нищо в сравнение със задаващия се кошмар. В сряда британският премиер Тереза Мей и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пиха чай в опит да изгладят последните противоречия по декларация за бъдещите отношения между ЕС и Великобритания. Британският кабинет иска в нея да бъде спомената възможността в бъдеще те да договорят „безпроблемна търговия" – евфемизмът, използван от Лондон, за достъп до европейския единен пазар. Брюксел отказва, тъй като Великобритания не иска да поеме и произтичащите от това задължения. Мей и Юнкер вероятно са спорили (публична информация за срещата нямаше до редакционното приключване на броя) за правата за риболов, както и за статута на Гибралтар, които все още остават нерешени. Всичко това обаче е повече упражнение в PR, тъй като на техническо ниво всичко е решено. По-скоро Мей иска да убеди собствената си консервативна партия, че прави всичко възможно, за да постигне максималното. Пакетът от условия за излизането на Великобритания от ЕС не зарадва почти никоя от различните политически фракции и крила в британската политика. По-големият проблем за Мей обаче е в собствената й консервативна партия. Твърдите брекзитъри, т.е. привържениците на пълното скъсване на отношенията между Лондон и Брюксел, също едва ли ще подкрепят своя премиер. Те са недоволни, че Брюксел и Лондон договориха, ако предстоящите преговори за бъдещия статут на отношенията им се провалят, Великобритания да остане в митнически съюз с ЕС. Това условие беше предложено от британския кабинет, за да не се налага вътрешна граница със Северна Ирландия, тъй като и двете части на Обединеното кралство ще останат със същия митнически режим. ЕС обаче настоя излизането от него да не може да става едностранно, което предизвика и кризата в британския кабинет, довела до няколко министерски оставки. За твърдите брекзитъри, обединени в Групата за европейски изследвания (ГЕИ), митническият съюз е анатема, тъй като няма да позволи на Великобритания да води самостоятелна търговска политика. Тази седмица неформалният лидер на ГЕИ Джейкъб Рийс-Мог заяви, че „сега е време да се отървем от Мей". Точният брой на депутатите твърди брекзитъри не е ясен, но оценките варират между 45 и 69. Възможно е и Великобритания да тръгне към излизане от ЕС без споразумение, както настояват твърдите брекзитъри. Тяхната логика е, че няма как ЕС да не се съгласи на частични сделки, за да се избегне хаосът – например в областта на правата на гражданите или на търговията. Засега обаче Брюксел е твърдо против тази възможност, настоявайки за цялостно решаване на проблемите, за да се избегне даването на шанс на Лондон да избира къде може да има договорка и къде не. Всъщност настоящата драма с ратификацията на „Брекзит“ е само епизод от сериала, който едва ли ще приключи скоро. След подписване на Споразумението за напускане започват преговорите за бъдещия статут на Великобритания в отношенията й с ЕС. Очакваше се те да приключат до края на 2020 г., но сега вероятно срокът ще бъде удължен до 2022 г. Тези преговори няма да бъдат по-лесни (ЕС и Канада преговаряха седем години за далеч по-просто споразумение). А на финала резултатът им ще трябва да бъдат ратифициран от 28 национални парламента и още няколко регионални събрания. Само си спомнете как споразумението с Канада едва не катастрофира в парламента на Валония... Напускането на Великобритания без сделка ще означава, че сегашният правен режим изчезва, като на негово място Лондон създава правила единствено по свое усмотрение. Например, ако това се случи, европейският бюджет ще трябва през следващата година да ореже повече от 7% (колкото е нетната вноска на Великобритания) от разходната си част. Разбира се, Лондон може да реши да уважи част от вече уговорените в Споразумението за оттегляне финансови плащания като жест на добра воля, за да си остави отворена врата за нови преговори с Брюксел. Най-неприятно биха били засегнати европейските граждани, които живеят на Острова. Британският кабинет на няколко пъти е казвал, че каквото и да се случи, това няма да засегне негативно европейските граждани. Проблемът е, че за това няма правни гаранции. Например в над 70-те информационни бележки за излизане от ЕС без сделка правата на гражданите изобщо не са разгледани. „Сценарият без сделка е много смътен, тъй като британското правителство изобщо не е изяснило позицията си какво се случва с гражданите от ЕС", обяснява Ейдриън Янг. Според нея едва ли ще има проблеми за тях, но подобна възможност не е изключена. При всички условия съдбата на гражданите ще зависи от техния статут. Великобритания не изисква европейските граждани, които живеят на нейна територия, да си изкарват документ за постоянно пребиваване. Така много от тях се чувстват несигурни дали ще успят да се доберат до "статута на установени", който Лондон искаше да въведе от 2021 г., за да узакони престоя им. "Идеята беше гражданите да могат да докажат статута си през документацията за тях в данъчната служба, обяснява Янг, но нищо не е потвърдено още". При всички положения проблем биха имали всички тези, които не подават данъчни декларации (или поне не редовно) – например гражданите, които се водят самонаети (и каквито са доста от пребиваващите на Острова българи).