Евгения Станева

Илияна Караланова

Евгения Станева завършва с отличие Музикалното училище „Добрин Петков" в Пловдив, в класа по цигулка на Дарина Данкова. Продължава образованието си във Виенския музикален университет под ръководството на професор Михаел Фришеншлагер и неговия асистент Стефан Камиларов, както и в класа на проф. Ян Поспихал, който е концертмайстор на виенските симфоници. Завършва с отличие през 1998 година. От 2001 до 2003 г. специализира в музикалната консерватория „Тибор Варга" в Сион, Швейцария, с проф. Варга и проф. Франческо де Анджелис (концертмайстор на оркестъра на Миланската скала). Посещава майсторски курсове при Виктор Пикайзен, Иван Щраус, Франческо Манара. През 2003 г. получава отличен диплом и почетна грамота в консерваторията „Бруно Мадерна" в Чезена, Италия. Впоследствие завършва магистратура в консерваторията „Джузепе Верди" в Милано в класа по цигулка на проф. Джиджино Маестри. През 1998 година е избрана за концертмайстор на Академичния оркестър на „Ла Скала"-Милано с главен диригент Рикардо Мути. От 2003 г. свири редовно в оперния и филхармоничен оркестър на Миланската скала, където през 2007 г. на конкурс с международно участие печели щатно място. По същото време започва редовно участие в камерния оркестър „Виртуозите на Ла Скала". 

Концертмайстор на академичния оркестър на Миланската скала - това звучи гордо. Постигал ли е друг българин подобен успех?

-          Академичният оркестър към Филхармонията на Миланската скала, в който участвах като концертмайстор, е младежки курс за оркестранти, съставен с цел да формира и да въведе млади музиканти в оркестровата професия. Началото на този проект беше поставено през 1998 година. Разбира се, членовете на оркестъра бяхме избрани чрез прослушване. За мен това се превърна в много важен опит, който ме запозна с традицията и стила на италианската музика и интерпретация благодарение на висококвалифицирани и талантливи преподаватели. Главен диригент беше Рикардо Мути, с когото също имахме щастието да работим. По времето, в което аз бях член на оркестъра, нямаше други българи, но мисля, че през следващите години моите сънароднички Елица Демирова и Магдалена Вълчева също са имали участие в Академичния оркестър. Всъщност най-големият успех, който съм постигнала, е победата ми на конкурса за цигулари на постоянна работа в Миланската скала.

Въпрос на характер ли е успехът?

-          Това е постижение, което наистина изисква много труд, постоянство и подходяща психика. В момента съм единствената българка в оркестъра, ала допреди няколко години в състава имаше още една сънародничка - Людмила Лафтчиева, която в момента е в пенсия. Колегите ми разказват и за известния български кларинетист Петко Радев и съпругата му цигуларка, които също са свирили в оркестъра на „Ла Скала". В хоровия състав на Миланската скала пеят Венелин Арабов (бас) и Живка Маркова (мецосопран).

Изкуството понякога изисква крайно себеотдаване, особено от страна на дамите. Знаем, че жените с големи успехи в тази област понякога жертват ролята си на майки и съпруги. Как успявате да съчетаете музиката със семейните задължения?

-          Аз се омъжих и станах майка доста млада. Продължих да свиря и да уча въпреки семейните задължения. Разбира се, освен на моето постоянство успехът ми се дължи на почти непрекъснатата помощ на майка ми Венета, леля ми, други роднини и детегледачка.

Връщате ли се често в Родината и липсва ли ви тя?

-          Много обичам България. Връщам се винаги когато имам възможност. На най-дълъг престой в Родината обаче се радвам през лятото.

Има ли в рода ви хора, които са се занимавали с музика?

-          Родителите ми Андон и Венета Станеви бяха химици по професия, но в рода ми има доста музиканти. Дядо ми по бащина линия Христо Станев е свирил на цигулка. Аз лично нямам щастието да го познавам, но много са ми разказвали за него. Дълго време съм свирила на цигулката му, която и досега безкрайно обичам. Дъщеря му Елена Станева беше учителка по пиано в Музикалното училище в Пловдив. Нейната дъщеря Кристина също свиреше на пиано. Майка ми е свирила на цигулка до осемнайсетгодишна, но после е решила да следва химия. Леля ми по майчина линия - Мария Кръстева, беше водач на виолите в Пловдивската опера. Благодарение на нея у мен и сестра ми Елисавета (в момента соло виола на операта в Грац-Австрия) се зароди интересът към цигулката.

Защо решихте да заминете за чужбина? И съжалявате ли за това?

-          Още на 18 години заедно със сестра ми заминахме за Виена, където бяхме приети във Виенския музикален университет. Там продължихме обучението си. Единственото, за което съжалявам, е, че вече толкова години живея далеч от скъпи роднини и приятели, които са в България. Не ми достига време да прекарвам повече красиви моменти в любимия ми роден Пловдив.

Има ли разлика между публиката в България и тази по света?

-          В различните страни могат да се забележат малки различия в начина на слушане и реакцията на публиката. Мисля, че българският зрител е с много висока музикална култура. А на изпълненията, които го докосват, отвръща с топла спонтанна реакция.