Гледката на тези деца шокира, защото реалността явно е изпреварила антиутопиите и научната фантастика, с които ни плашат от екраните на телевизията и киното. Учебният час за учениците от началното училище „Синхуа Шайшун“ в Източен Китай започва не с отваряне на учебник, а с нахлузване на святкаща диадема, пише „Уолстрийт джърнъл“, където излезе статия за въпросния експеримент, цитирана и от „Дойче веле“.

По време на занятия децата носят на челата си тази диадема, която измерва електротоковете на мозъка. На диадемата просветват три диода: червен, жълт и син. Едно от децата в класа безгрижно обяснява, че ако на челото му свети червеният диод, значи е концентрирано. Но ако светне синият – детето се разсейва и не внимава в урока. На своя таблет учителката следи дали децата са достатъчно съсредоточени, а по интернет тази информация може да достигне и до родителите им. Така амбициозните майки и татковци във всеки миг могат да проверят на своя смартфон дали детето им внимава в час или не.

Следене в реално време

 Разработката на стартъпа BrainCo, чиито корени са в прочутия американски университет „Харвард“, изглежда едновременно много полезна, но и ужасно шокираща.

Не случайно през 2020 година правозащитната организация „Дигитален кураж“ присъди една от годишните си антинагради „Биг Брадър“ тъкмо на фирмата BrainCo за въпросните шпионски диадеми.

Както каза пред германското радио SWR основателката на „Дигитален кураж“ Рита Тангенс: „Най-лошото е, че това откритие няма за цел да повиши образованието на децата. То цели насила да им набие материала, тоест – това е дресура.“

Рита Тангенс говори за „дигитално насилие“, но редица инвеститори изпадат в радостна възбуда, когато четат за новостите в неврологията и свързаните с нея нови технологии за измерването на мозъчните вълни, за проучванията на тема „телепатия“. Това за тях е огромен и велик пазар на бъдещето, където учението, комуникацията и дори сънят ще преминат в съвсем ново измерение.

Много учени обаче са скептично настроени. „Не бива да се поддаваме на този ентусиазъм,“ казва пред „Ди цайт“ специалистът по биоетика Марчело Иенца. „Фирми като BrainCo се стремят просто да спечелят пари.“ Други специалисти припомнят, че апаратурата наистина може да измерва електромагнитните вълни, но засега учените изобщо не знаят какво точно мерят: дали мозъчно усилие, дали концентрация, или пък нещо друго. Да не говорим, че мнозина се съмняват в педагогическата полза от диадемите със светещи диоди. Марчело Иенца твърди, че досега няма научни доказателства за някакво повишаване на равнището на концентрация в час. Други обаче смятат друго.

 Тревожни социални последици

Пред репортер на „Уолстрийт джърнъл“ една от майките на ученици в китайското училище „Синхуа Шайшун“ твърди, че откакто носят светещите диадеми, нейните деца вече са много по-дисциплинирани. Явно усещането, че са под наблюдение, ги мобилизира – независимо дали лампичките наистина подават обективна информация или не. Ето защо Марчело Иенца особено се тревожи за социалните последици.

Той разказва, че в Китай на места вече задължават служителите да носят такива диадеми по време на работа. „И как ще се оценява информацията? Дали ще ме уволнят или ще ми намалят заплатата, ако уредът измери по-ниска концентрация?“ – пита се той. Засега изобщо не е доказано, че диадемите наистина измерват равнището на концентрация, но въпреки това просветващите лампички могат да доведат до тежки последствия за отделния човек, смята ученият.

А седмичникът „Ди цайт“ припомня, че неврологията отдавна е стигнала доста по-далеч. Да, учените вече знаят, че освен периоди на концентрация, човешкият мозък има нужда и от почивки. И наистина, понякога най-интересните хрумвания идват тъкмо в мигове, когато човек се отпуска и намалява концентрацията си, когато пуска мислите си да се реят свободно. Тъй че именно в мига, когато синята лампичка гневно сигнализира ниска мозъчна концентрация, може би в мозъка възникват уникални идеи, които ще тласнат човешкия прогрес напред.

Πъpвитe двa мoдeлa oт нoвaтa cepия іРhоnе вeчe мoгaт дa бъдaт пopъчaни в Бългapия. Πpeдвapитeлнитe пopъчĸи зa іРhоnе 12 и іРhоnе 12 Рrо зaпoчнaxa днec, a oфициaлнитe пpoдaжби зaпoчвaт нa 30 oĸтoмвpи.

Ocтaнaлитe двa мoдeлa – іРhоnе 12 Міnі и іРhоnе 12 Рrо Мах – щe дoйдaт в Бългapия в cpeдaтa нa нoeмвpи.

Apple представи новия iPhone 12 - първият им 5G (ВИДЕО)

Kaĸви ca цeнитe?

іРhоnе 12, ĸoйтo в CAЩ зaпoчвa oт $799, тyĸ ce пpoдaвa cpeщy 1 829 лв. зa мoдeлa c 64GВ в oфициaлния pиceлъp іЅtуlе. Moдeлът cъc 128GВ cтpyвa 1 929 лв., a тoзи c 256GВ – 2 169 лв. Cъщитe ca цeнитe в Тесhnоmаrkеt и Тесhnороlіѕ.

B A1 іРhоnе 12 64GВ cтpyвa 1 759,99 лв. бeз дoгoвop, a c 2-гoдишeн aбoнaмeнт цeнитe ca мeждy 1 399,99 лв. и 1 629,98 лв. в зaвиcимocт oт избpaния плaн. Ha лизинг цeнитe ca мeждy 65 лв. и 76 лв. нa мeceц. Πpeдлaгaт ce и вapиaнтитe c пoвeчe пaмeт.

B Teлeнop іРhоnе 12 64GВ cъщo cтpyвa 1 759,90 лв. бeз дoгoвop, a c aбoнaмeнт – мeждy 1 669,99 лв. и 1 249,99 лв. в зaвиcимocт oт плaнa. Πpeдлaгa ce и нa 24 paвни внocĸи мeждy 55 лв. и 76 лв. нa мeceц. Oпepaтopът пpoдaвa и вapиaнтитe c пo-гoлямa вътpeшнa пaмeт.

Vіvасоm вce oщe нe ca oбявили цeни и ycлoвия зa пpeдвapитeлнa пopъчĸa, нo oпepaтopът cъщo дa пpeдлaгa нoвитe мoдeли.

іРhоnе 12 Рrо, чиятo цeнa в CAЩ e $999, ce пpeдлaгa в іЅtуlе cpeщy 2 339 лв. зa 128GВ. Moдeлът c 256GВ ce пpoдaвa cpeщy 2 589 лв., a тoзи c 512GВ – зa 3 049 лв. Taĸивa ca цeнитe и в Тесhnороlіѕ и Тесhnоmаrkеt.

B A1 іРhоnе 12 Рrо 128GВ cтpyвa 2 259,98 лв. бeз aбoнaмeнт. C 2-гoдишeн дoгoвop цeнитe вapиpaт мeждy 1 800 лв. и 2 070 лв. в зaвиcимocт oт плaнa. Ha изплaщaнe цeнитe ca мeждy 84 и 92 лв. нa мeceц.

B Teлeнop іРhоnе 12 Рrо 128GВ cтpyвa 2 249,90 лв. бeз дoгoвop. C 2-гoдишeн aбoнaмeнт цeнитe ca мeждy 1 700 лв. и 2 120 лв, a нa изплaщaнe – мeждy 75 лв. и 97 лв.

Министерството на правосъдието на САЩ завежда антитръстов иск срещу Google на Alphabet Inc във вторник, защото според властите компанията е нарушил закона, използвайки пазарната си мощ срещу конкуренти.

Очаква се в съдебния процес да се посчи, че Google е нарушил закона в начина, по който се е отнасял към конкурентите в своя бизнес за реклама в интернет, опитвайки се да ги постави в неравностойно положение, за да запази доминиращата си собствена търсачка и използвайки тази пазарна сила за продажба на повече реклами.

Искът е само дни преди президентските избори в САЩ, времето на подаване може да се разглежда като политически жест, тъй като изпълнява обещанието, дадено от президента Доналд Тръмп на неговите поддръжници, да принуди някои компании да отговарят за предполагаемо „задушаване“ на консервативни гласове.

Федерален иск е рядък момент на споразумение между администрацията на Тръмп и прогресивните демократи. Американският сенатор Елизабет Уорън написа в туитър на 10 септември, използвайки #BreakUpBigTech, че иска „бързи, агресивни действия“.

Могат да се очакват още дела, тъй като са в ход разследвания от щатски прокурори за по-широкия бизнес на Google, както и разследване на бизнеса за дигитална реклама. Очаква се група прокурори, водени от Тексас, да заведат отделно дело, фокусирано върху дигиталната реклама още през ноември, докато група, ръководена от Колорадо, обмисля по-обширно дело срещу Google.

Делото идва повече от година, след като Министерството на правосъдието и Федералната търговска комисия започнаха антитръстови разследвания на четири големи технологични компании: Amazon.com Inc, Apple Inc, Facebook Inc и Google.

Преди седем години FTC започна антитръстова проверка в Google заради предполагаеми пристрастия във функцията за търсене, за да благоприятства своите продукти. Google е изправен пред подобни правни предизвикателства в чужбина.

Европейският съюз глоби Google с 1,7 милиарда долара през 2019 г. за спиране на уебсайтовете да използват съперниците на Google за намиране на рекламодатели, 2,6 милиарда долара през 2017 г. за фаворизиране на собствения им бизнес за пазаруване в търсачката и 4,9 милиарда долара през 2018 г. за блокиране на конкуренти в операционната система Android.

Съдебният иск призовава за „структурни“ промени в технологичния гигант, които могат да отворят пътя за раздробяване.

В делото се изисква съдът да „нареди на Google“ да се откаже от антиконкурентни практики и да обмисли „структурно облекчение, необходимо за излекуване на всяка антиконкурентна вреда“.

Google нарече делото „дълбоко опорочено“.