Обесването на Васил Левски

Васил Левски е обесен на 18-ти, а не на 19 февруари, категорични са учени от Българската академия на науките. Това става ясно в навечерието на 140-годишнината от обесването му.

„Това е абсолютен исторически факт", заявява директорът на института за исторически изследвания на БАН проф. дин Илия Тодев.

Възприемането на 19 февруари като дата за гибелта на Апостола е породено от техническа грешка при преминаването от Юлианския към Григорианския календар, смятат учените. Левски е обесен на 6 февруари 1873 г., когато действа старият стил на календара.

За това недоразумение институтът е съобщавал на редица научни конференции, правени са и постъпки пред Министерството на образованието, науката и културата датата на обесването на Васил Левски да бъде коригирана и в учебниците, но това не е направено.

Преди година историкът от Великотърновския университет доц. Петко Петков разви интересна теория за това защо гибелта на Левски се отбелязва на 19-ти, а не на 18 февруари. „В началото на 50-те години датата 18 февруари се паднала в неделя. Тогава официозът на БКП "Работническо дело" излязъл в броя си от понеделник със статия, написана от известен историк "На днешния ден увисва на бесилото...".

В родния му град Карлово гибелта на Левски се отбелязва официално на 18 февруари.

Междувременно навръх годишнината от обесването на Апостола, психологът Еленко Ангелов повдигна чрез bTV въпроса за косите на Васил Левски. Реликвата се съхранява във Военно-историческия музей, а Ангелов настоява косите да бъдат  погребани, каквато е волята на Дякона. Психологът се позовава на цитат от „Последните мигове и гробът на Васил Левски" от Николай Хайтов. В книгата майката на Левски Гина Кунчева разказва следната история:

„Беше на Великата събота (19 април 1864 г.), когато синът ми Дякон Игнатий реши да се откаже от духовното си звание. Той ме повика в собата и ми каза:

- Мамо, мене ме призовава народният глас, отечество; затуй аз не мога вече да изпълнявам духовната си длъжност и сега се отказвам от нея...

Тогава си свали расото и калимавката, па взе ножицата и отряза косата си и ми рече:

- Мамо, вземи косата ми, та я скрий в съндъка си, защото аз се отделям от тебе, и когато чуеш, че съм загинал, да я извади, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопят и непогребан."

Ангелов се възмущава защо вместо да се погребе косата, за да се знае гробът на Апостола, на лобното му място е издигнат обелиск и тялото му е в неизвестност.

От Военно-историческия музей коментират, че това, което Ангелов иска, не може да се случи нито като законодателна процедура, нито като културен факт. "В крайна сметка именно племеница на Левски е продала косата му през 1940-та година на Етнографския музей, от където пък през 1942 г. идва при нас. Защо го е направила, ако е била осведомена за волята му?", питат експертите от музея.

Историкът Божидар Димитров е краен: „Това е пълен абсурд! Не съм виждал такъв исторически документ, който да доказва това изрично желание на Апостола. Намерете ми такъв и тогава ще говорим пак за погребване на косите му, но за мен самата идея е налудничава".