Открийте ни и в

Български истории

BG учителка в Атланта получи френски академичен орден (ВИДЕО)

публикувано

на

Само 20 американци са били положени с френския академичен орден (Ordre des Palmes Académiques) – една от най-големите награди, която Франция присъжда на чужденци в областта на образованието и културата. Сред тях вече е и българката д-р Светослава Димова – преподавател в гимназията Campbell в Смирна – предградие на Атланта, където живеят и учат много българи.

Д-р Димова стана рицар на този орден от генералния консул на Франция в Атланта Луи дю Корал.

“Да получа тази награда е най-голямата чест, която мога да си представя. Това беше изненада. Много съм щастлива и благодарна”, каза д-р Димова при получаването на отличието.

Френският академичен орден е създаден от Наполеон

през 1808 г. и се връчва на хора, които са допринесли значително за престижа на френската култура и образование. Наградата отличава техните усилия, таланти и дейности в тази област. А кой да я получава избира специален съвет, председателстван от сегашния министър на образованието на Франция.

Д-р Димова е директор на отдела по чужди езици в гимназията Campbell и специално отговаря за френската програма. “За мен френският е езикът на друго раждане”, каза тя по време на церемонията. Д-р Димова организира обучения и обменни програми между децата в Атланта и Франция. И ако тя е била изненадана от високото отличие, то нейните ученици съвсем не са. “Тя един от най-големите мотиватори и насърчители в моя живот и тази награда е признание за всичко, което тя прави за учениците си”, казва Джак, който учи в гимназията Campbell.

Д-р Димова и нейните ученици участват в програма, с която създават книги на френски език, които се изпращат на училища в държавите Бенин и Кот д’Ивоар в Западна Африка.

Българката е родена в Стара Загора, където завършва езиковата гимназия “Ромен Ролан”. Следва френска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а след това магистратури и докторат в Auburn University и Georgia State University.

Д-р Димова ръководи и проекта в гимназията Campbell по Международния бакалауреат (International Baccalaureate) – специална програма, създадена в Швейцария, където децата сами избират какво да учат, а дипломата е единствената за средно образование, призната в цял свят.

 

Какво е Международният бакалауреат (International Baccalaureate Diploma)

Международният бакалауреат (International Baccalaureate Diploma) е документ за средно образование, който засега е единствената международно конвертируема диплома, която се признава изцяло или частично (дава само определени кредити) в университети в цял свят, независимо в коя държава е придобита. Това е така, защото по тази програма имат право да обучават само училища, оторизирани от организацията на Международния бакалауреат (International Baccalaureate Оrganisation – IBO).

Тази независима международна образователна институция със седалище в Женева, Швейцария, е създадена през 1968 г. по инициатива на училището на ООН в Ню Йорк и на Международното училище в Женева. Поводът за нейното възникване е необходимостта да се преодолеят различията между множеството образователни системи по света и по този начин да се улеснят децата, които са принудени често да сменят държави и училища заради международните кариери на своите родители.

Днес близо 4,500 училища в повече от 147 държави предлагат една или повече академични програми на IBO на около 910 хил. ученици.
Дипломната програма на IBO обединява най-добрите страни на няколко образователни системи. Учебният процес се ръководи, администрира и оценява от международната организация. Преподавателите в програмата минават през задължителен квалификационен курс и се сертифицират от IBO. В света обучението е разработено на английски, френски и испански език.

Програмата на IBО е балансирана двегодишна с учебен план и система на оценяване, която изисква учениците да се обучават по всички дисциплини. В същото време тя е гъвкава и позволява приспособяване към интересите и възможностите на учениците.
Учебната година започва в началото на септември с т.нар. IB Retreat – двудневна среща между IB ученици и учители, на която кандидатите получават подробна информация за различните IB предмети и график с дейностите и сроковете за предаване на писмените задания.

Успешното участие на учениците в Дипломната програма изисква ефективно разпределение на времето и спазване на сроковете за изпълнение на задачите, поясняват учители. Те не крият, че често натоварването е по-голямо, отколкото при обичайните програми в училище. Става дума не толкова за обем на работата, колкото за изискванията към нейното качество.

Български истории

За честта на пагона – лейтенат Шопов – възпитаник на академия „Уест Пойнт”

публикувано

на

Професия войник – една от най трудните. Изисква не само физическа сила, но и психическа издържливост, и емоционална стабилност. Една от най-престижните академии за подготовка в тази сфера е американската „Уест Пойнт” в Ню Йорк. Тя е отворена и за кандидати от чужбина, но бройката им не е голяма както в другите университети и всяка година малцина кадети от извън САЩ прекрачват прага й. Сред завършилите има няколко българи, един от които е лейтенант Николай Шопов. Той разкри детайли за това как е успял да влезе в това училище и да издържи на тежката програма.

Лейтенант Шопов е

Роден в Гоце Делчев

през 1994 г. Нетипично за твърдостта на войника, той споделя, че за него това е малко, но китно градче. Баща му е офицер от Българската армия и поради естеството на работата на военнослужещите се наложило да премести цялото четиричленно семейство в столицата. Там, през 2013 г. Николай Шопов завършва Софийската математическа гимназия.

След това кандидатства и е приет в Националния военен университет във Велико Търново. По време на първата си година като курсант разбира, че е обявено място за кандидатстване в „Уест Пойнт” в САЩ. „Имах информация за престижа и трудностите, които дори самите американци срещат не само по време на кандидатстването, но и при обучението“, казва българинът.

„Знаех, че това е голямо предизвикателство и ще бъде много трудно, но воден от своята увереност в способностите си, силното ми желание и

Амбиция да се обучавам сред най-добрите

Лейтенант Шопов по времето, когато е кадет в “Уест Пойнт”

реших да кандидатствам. Изискваше се кандидатите да отговарят на определени изисквания като възраст, семеен статус, минимален бал, здравословно състояние. Освен това трябваше да се явя на поредица от тестове и интервюта, като TOEFL, SAT, физически тест, обстойни медицински прегледи, интервю с военния аташе на САЩ в София и други. Много ми помогнаха знанията получени в гимназията, физическата подготовка в Националния военен университет, добрите познания по английски език и най-вече моралната подкрепа от моето семейство“, разказва лейтенант Шопов.

Обучението в „Уест Пойнт“ продължава 4 години. В учебната програма освен военни дисциплини и полеви подготовки, има и обучение по предмети в цивилната област, подбрани в зависимост от специалността на кадетите. При завършването си всеки кадет получава и бакалаварска степен по цивилна си специалност.

„Моята бакалаварска степен е по специалност „Компютърни науки”, уточнява лейтенант Шопов. Той

завършва „Уест Пойнт“ през 2018 г.

Лейтенат Шопов във вечерта преди да се дипломира в академията “Уест Пойнт”

Лейтенант Шопов след дипломирането в “Уест Пойнт”. Произведен от кадет в офицер.

и е произведен в звание лейтенант. „След това поех по пътя на офицера в българската армия като командир на взвод“, казва лейтенантът. „По време на обучението си в Америка научих много неща както във военната област така и в академичната. Американската армия има голям опит при водене на съвременните операции и прилага по интересен начин поуките от практиката в обучението и тренировките на бъдещите офицери. Изключително много се набляга на физическата подготовка, психическата устойчивост, лидерските умения, честа и достойнството. Затова и слогана на академията е

„Дълг, Чест, Родина”

(Duty, Honor, Country). Мога да кажа, че военната академия „Уест Пойнт” ми даде всичко необходимо за да се изградя като офицер и лидер на тактически формирования от Българската армия“, категоричен е лейтенантът. “Мога отговорно да заявя, че съм подготвен за участие в съвмести мероприятия в съюзнически формат като член на НАТО“, добавя той.

Както всяка друга професия, така и военната е съпътствана с трудности и несгоди, споделя Шопов. „Особеното тук е, че е свързана с управление на хора, че се управляват войскови еденици и успеха не зависи само от еденичното представяне на отделния военнослужещ, а от комплексния резултат на цялото подразделение“ уточнява още той. „Не случайно в „Уест Пойнт” се обръща изключително голямо внимание на лидерството, на изграждането на лидери, които да дават пример и умеят да вземат целесъобразни решения в кратки срокове в екстремни ситуации“, посочва той.

Лейтенант Шопов казва, че няма голям опит в Българската армия, защото е там едва от една година, назначен на първата си длъжност – командир на взвод. Но благодарение на посолството на САЩ в България, е получил уникална възможност и

завършва два от най-трудните и престижни курсове в американската армия

– Ranger course и Infantry Basic Officer Leader Course. „Особено се гордея, че успешно завърших Ranger course във Форт Бенинг, Джорджия и съм първият и единствен за сега българин успял да го стори. Това е курс, при който обучаемите се довеждат до пределa на човешките възможности във физическо и психологическо отношение и в същото време се изисква вземане на целесъобразни решения и умело воедене на подчинените подразделения за успешно изпълнение на поставените мисии“, разкрива Шопов.

Не случайно завършилите успешно този курс носят с особена гордост и чест на дясното си рамо баджа RANGER и се ползват с уважение от страна на своите колеги.

 

Лейтенат Шопов (вляво) време на Ranger course в щата Джорджия

Развитието на Българската армия е свързано с модернизацията на въоръжението, техниката и оборудването, провеждането на съвместна подготовка и участието в многонационални учения в съюзен и коалиционен формат, категоричен е лейтенант Шопов. „Имайки предвид проектите за модернизация на нашата армия и планираните за настоящата година съвместни многонационални учения мога да кажа, че сме на правилния път и съм оптимист за бъдещето на въоръжените сили на Република България“, казва той.

Лейтенантът ни е уверен в смелостта на българския войник. „Нашите войници и сега, в мирно време, както в миналото, когато е имало войни,  изпълняват с достойнство и чест задачите по ангажиментите на страната ни по поддържане на международния мир и сигурност в Афганистан и други конфликтни точки по света. Заради техния професионализъм, смелост, решителност и всеотдайност в трудни моменти, те се ползват с уважение и доверие от нашите съюзници и коалиционни партньори. Не трябва да забравяме славното минало и да продължаваме да произвеждаме войници каквито е имало тогава“, заявява лейтенантът ни.

„До края на годината ни предстои участие в поредица от национални и междунарадни учения. Част от тях ще бъдат проведени на територията на Република България а другата част на теритириите на страни съюзници и партньори (Румъния, Унгария, Хърватия, Северна Македония, Грузия и др.) Целта на тези учения е да се повиши оперативната съвместимост между участниците, да се засили сътрудничеството в областа на сигурността и се изгради по-голямо доверие”, посочва лейтенант Шопов.

На всички българи лейтенант Шопов пожелава здраве, късмет, решителност и по-голямо самочувствие.  Да вярват в способностите си, да бъдат упорити, задружни и да не спират да следват мечтите си.

Продължете по-нататък

Българи в Америка

От Пловдив до шериф в Америка – сбъднатата мечта на Георги Андреев

публикувано

на

от

„Америка наистина е страна на неограничените възможности, сам се убедих в това. Тук сбъднах своите три детски мечти – станах полицай, пожарникар и професионален шофьор. Постигнах всичко с много труд и упоритост”, споделя 54-годишният пловдивчанин Георги Андреев. Той е първият български шериф в щата Вирджиния.

В Америка пристигнал през 1998 г. със съпругата си Таня и 10-годишната им дъщеря Люба. Младото семейство кацнало на летището само с 6 куфара, като

Георги не знаел нито дума английски

Тогава той е на 33 г. и след завършване на полицейската школа в България и 4 години работа като надзирател в затвора в Пловдив, току-що е получил предложение за издигането му в командир на отделение. Съдбата обаче му отрежда друго – да започне от нулата и сбъдне детската си мечта, но не в България, а зад Океана.

„След като жена ми спечели зелена карта, тя бе усмихната и щастлива, а аз – нещастен! Не знаех нито дума английски, нито къде отивам, а и една от мечтите, за които се борех с години – да стана полицай в България, трябваше да изоставя”, разказва Георги.

Днес живее във Вирджиния бийч и работи в Норфолк.

Георги със съпругата си, сн.; фейсбук

За началото си спомня, че било малко стресиращо. Със съпругата си започнали да градят всичко от нулата на американска земя. Посрещнали ги приятели на летището и помогнали на Георги да си намери първата работа. Започнал като мияч на автомобили в автосалон, но с усърдието си бързо спечелил доверието на работодателя си.

За негов късмет се оказало, че в автосалона работят пенсионирани детективи, и Георги споделил с тях, че иска да стане полицай в Америка. Още повече че имал известен опит от България. Помогнали му с лични контакти и добра препоръка. Макар че тогава е вече на 35 г., бившата млада надежда в леката атлетика от Спортното училище в Пловдив с лекота покрива физическите тестове и издържа писмения изпит. Така през 2000 г. Георги започва работа като

Полицай към шерифа в Норфолк

С упорит труд израства бързо в кариерата и скоро става част от бойно ядро, на което поверяват охраната на арестанти и потушаването на безредици зад решетките.

Георги Андреев (вляво), сн. Фейсбук

Тук Георги преживява и първата си рискова акция. В затвора избухва сбиване между две гангстерски групи. Той и още 16 негови колеги, екипирани с шлемове, противогази и въоръжени с газови пушки, трябва да се изправят срещу 40 разгневени затворници, като рискуват да се превърнат в техни заложници. Когато акцията по потушаването на конфликта започва, Георги и останалата част от бойното ядро успяват в последния момент да издърпат свой колега, за да не се превърне в заложник.

Първият сблъсък на Георги с американското правосъдие

се оказва пак покрай работата. Принуден е да дава обяснения защо при приемането на мъж в ареста е извадил ръката му от рамото. За да сломи съпротивата на нарушителя, шерифът бил принуден да приложи хватка, с която да обезвреди мъжа. По-късно съдията се произнася, че Георги е действал в рамките на правомощията си и не е нарушил правата на задържания.

„Оказва се, че тук при всеки настъпил екшън отиваш на съд и трябва да обясниш защо и какво си направил. Това е нещото, което ме възмути”, разказва Георги. И допълва, че да си надзирател в Америка, е по-рисковано, отколкото в България. Причината е, че в затворите и арестите зад Океана нападенията са по-чести, а затворниците – с повече права.

Както в американските филми, професията надзирател не е безопасна в САЩ. Георги обяснява, че като си вършиш работата професионално, нямаш проблеми, но никога не си застрахован. Не крие обаче, че е получавал заплаха от затворник. Един от тях се заканил, че ще открие къде живее и на улицата униформата няма да го спаси.

След 6 г. в шерифството Георги решава, че е дошло време да постигне следващата си детска мечта – да стане пожарникар. След като издържа тестовете, се оказва в пожарната на Норфолк, където огнеборците гасят пожари, ала в същото време са и парамедици, оказващи първа медицинска помощ при постъпване на сигнал на тел. 911. До днес работи там. Харесва работата си, но обяснява, че това, с което не се свиква, е

Да се изправяш лице в лице със смъртта

Досега не може да забрави дежурство, при което е повикан да окаже помощ на 25-годишно момиче, скутерът  се оказва пометен от кола, която е минала през кръста на момичето. „През цялото време ме питаше дали ще оживее. Обещах й , че ще живее, и с колегата направихме всичко необходимо по обездвижването. Закарахме я до близката болница, ала по-късно разбрахме, че е починала. Почувствах се зле, бях  дал надежда, а после разбирах, че не е могла да се пребори”, разказва той.

Екип на пожарната в Норфолк в действие

 

Разбира се, не липсват и комични ситуации по време на работа. При едно от дежурствата Георги и колегите му са изпратени на адрес, където дъщеря открила майка си „припаднала”. Когато пристигнали на място, се оказало, че жената просто спи дълбоко. Щом чула суетенето около себе си, пенсионерката се събудила и учудена попитала какво прави екипът на 911 в дома. След това ги помолила да подадат чаша вода, и без това са дошли на крака.

За да си пожарникар в Америка и на ниво, ти се налага да учиш и работиш непрекъснато. Всяка година огнеборците покриват физически тестове, които са решаващи за оставането им на работа. Така през цялата година са принудени да поддържат добра физическа форма. За целта във всяка служба има силов кът за тренировки.

При въвеждането на ново оборудване или екипировка пък всеки служител се запознава с нея първо теоретично, след това на живо, минава през тестове за работа с нея, покрива сертификати, които са важни за оставането му в професията.

Засега Георги не мисли да се връща в България, казва, че това може да стане като се пенсионира.

Продължете по-нататък

Български истории

143 децибела: „Гинес“ обяви българка за най-мощния глас на планетата (ВИДЕО, СНИМКИ)

публикувано

на

от

Смиляна Захариева не може да скрие сълзите си при новината от „Гинес“

Тя е усмихната, позитивна, емоционална, чаровна! И има най-мощния глас на планетата. Българската народна певица Смиляна Захариева получи официално доказателство за това чрез сертификат от “Гинес“. През миналата година тя спази всички указания и изисквания на Книгата на рекордите, като изпя „Излел е Дельо хайдутин” с невероятните 143,8 децибела. Този рекорд я вписа съвсем официално в „Гинес“, а новината за успеха дойде преди дни – в средата на юни.

До този момент в Книгата за световните рекорди стоеше постижението на Ник Стефънсон, който обаче достига своите над 123 децибела с викане.

Смиляна е завършила фолклорното училище в Широка лъка. Обиколила е света с великолепния си глас и навсякъде събира възхищение и възторжени аплодисменти.

Смиляна Захариева не може да скрие сълзите си при новината от „Гинес“

 

Силата на гласа на българката е около 15 пъти по-силен от средната височина на човешкия глас.

При нормален разговор човешкият глас достига до 30 децибела, а при пеене може да се развие до 110. Захариева обаче влиза в Книгата на рекордите за Гинес с постижение от над 140 децибела. Според учените такава сила на звука може да спука тъпанчето на човек и се равнява на

звук от изстрел от огнестрелно оръжие или прелитащ самолет

Захариева обаче смята да използва силния си глас и родопския фолклор, за да лекува. “Зная, че гласът ми въздейства, вълнува и променя аура. Тази сила и специфичност ще ги използвам за лечение на хората с помощта на Родопите и чановете”, написа тя в профила си във фейсбук, след като обяви там и новината, че е получила сертификат от “Гинес”.

Смиляна е трябвало да изпълни конкретно многото подробни указания на екипа от Книгата на рекордите, за да стане собственик на сертификата.

„От „Гинес“ ми поставиха условието микрофонът да е отдалечен от мен на 2,5 метра и да е поставен на 1,5 м височина, независимо от това къде се правеше. Уредите отчетоха 113,8 децибела”, обясни Смиляна.

Българката и екипът й по време на изпълнението, което се превърна в рекорд

Има специална формула, която изчислява загуби в далечината. С 6 децибела например се намалява силата на гласа на всеки половин метър.

“Ако микрофонът е на 2,5 метра отстояние от мен, реално от устата ми до уреда аз губя 30 децибела. Като се пресметнат степента и силата на разсейване на звука за тези 2,5 метра, то те се равняват на 143,8 децибела”, разказа преди време тя.

От „Гинес“ имали редица условия към вида на залата, ако опитът се провежда на закрито, както и към вида на шумомера, с който е измерена мощта на гласа на Смиляна.

Искали са шумомерът да е от най-високия клас

на пазара. Тъй като подобно устройство струвало доста скъпо – 7500 евро, за опита й помогнали от фирма.

Те не поставили на пловдивчанката никакви финансови условия. След това трябвало да бъдат изпълнени и останалите изисквания на Книгата за рекорди. От „Гинес“ поставили условие, ако опитът се изпълнява на открито, външният шум да е под 60 децибела. Но тъй като опитът зависел от това дали ще има вятър или не, то Смиляна решила да ползва студио.

Друго условие от „Гинес“ било певицата да не впръсква нищо в гърлото си и затова пловдивчанката решила да не пие дори вода, за да не компрометира опита си, който бе проведен на 27 септември м.г.

Решението на „Гинес“ с придружаващия го сертификат пристигнало на 18 юни т.г.

До последно тя пазела в тайна деня на опита си, за да могат с екипа й да се съсредоточат върху поставените цели и изисквания. “Заложих на астрологията за определянето на дата”, разказа още Смиляна.

Тя не за първи път покорява с мощния си глас

публиката. Преди време при нейно изпълнение уред отчете мощ на гласа й от 131.17 децибела. Тогава народната певица от Пловдив подаде данните от замерването към екипа на „Гинес“.

Заради предишния рекордьор, който стигнал високите децибели с викане, представителите на „Гинес“ насочили пловдивчанката да се включи в състезание за крещене, но тя категорично отказала. Не се отказала обаче да намери начин да покаже, че гласът може да бъде красив, мощен и въздействащ, без да се крещи истерично.

 

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено