сн.,,Бумс бийт”
Преди пет години Бил Гейтс предложи изключителна оферта: той покани за негова сметка учените по света да разработят идеи за справяне с най-големите проблеми в здравеопазването в световен мащаб, включително липсата на ваксини за СПИН и малария, факта, че повечето ваксини трябва да се съхраняват в хладилник и да се приемат с игли, това, че много тропически култури като маниоката и бананите са бедни на хранителни съставки и така нататък.
Оттогава са получени над 1,600 предложения, а най-добрите 43 са така обещаващи, че фондацията на Бил и Мелинда Гейтс ги финансира с общо $450 милиона безвъзмездни средства - два пъти повече от това, което първоначално беше планирано да се даде.
В интервю за ,,Ню Йорк таймс" Гейтс заяви: ,,Бяхме наивни, когато започнахме." Като пример той цитира търсенето на ваксини, които не се нуждаят от охлаждане. ,,По онова време си помислих: Еха, ще имаме един куп термоустойчиви ваксини до 2010 година. Но не сме дори близо до изпълнението на тази цел. Бих се изненадал, ако имаме дори една до 2015 година."
Според Гейтс е необходимо страшно много време, за да измине един нов продукт пътя от лабораторията за клинични изпитвания до производството и приемането в страните от третия свят. През 2007 г., вместо да прави дарения за милиони долари, той решава да опита нов подход и започва да прави стотици дарения за по $100,000. Това на пръв поглед прилича на разпиляване на средства, но учените в развиващите се страни могат да направят страшно много с тази сума. А финансирането спира да е проблем, щом разработката бъде забелязана от пазара.
Но провеждането на изследвания в сферата на биологията е свързано с известни проблеми. Например клиничните изпитвания върху неграмотни лица в бедните страни са евтини и бързи, но морално съмнителни. В същото време етичните стандарти правят изследванията по-бавни и скъпи. Въпреки това г-н Гейтс счита, че термоустойчивите ваксини имат голямо бъдеще. В момента милиарди долари, включително стотици милиони от фондацията му, се изсипват в подобряване разпространението на една дузина съществуващи хладилни ваксини, но така селските клиники се нуждаят от хладилници и електроенергия.
Едно от най-перспективните алтернативни предложения идва от университета ,,Тафтс", където са разработили ваксина за тетанус, чиито протеини са скрити в бактериални спори, които оцеляват и при високи, и при ниски температури и може да се пръскат в носа. Идеята е приложима и във ветеринарния сектор, тъй като голяма част от земеделските производители биха искали да са в състояние да ваксинират сами отглежданите от тях животни.
Първите ваксини в наночастици, които могат да се абсорбират от кожата вътре в ноздрите, пък са разработени с финансирането на Гейтс в института за нанотехнологии на Мичиганския университет. Те са предназначени за хепатит B и грип. В Колумбийския университет пък са получили $5 млн. за ,,лов на молекули", които биха могли да блокират способността на комарите ,,да откриват хора". Финансирането на друг проект е към края си, тъй като разработката вече привлича голям търговски интерес. Проучва се защо имунната система се изтощава по време на дълга битка срещу някои вируси като ХИВ и хепатит C. В крайна сметка учените откриват, че Т-клетките ни започват да развиват ,,инхибиторни рецептори" като самостоятелна защитна мярка. Това обаче блокира ефективността им в борбата с другите инфекции. Учените откриват в организмите на мишки и маймуни антитела, които блокират тези рецептори, правейки белите кръвни телца отново ефективни.
С финансиране от Гейтс Джеймс Дейл от Австралийския технологичен университет успешно е добавил чрез генни модификации витамин А в банани и работи върху добавянето на желязо. А Гейтс ще подкрепи полеви изпитания на продуктите в Уганда. Бананите са основна храна за милиони хора в Африка, в Еквадор и в Индия. Над 12 милиона долара от Гейтс получава ,,БиоКасаваПлюс", консорциум, воден от Университета в Охайо, който търси начини за намаляване на естествения цианид и увеличаване на белтъчините, желязото, цинка и витамините А и Е в нова, устойчива на болести маниока. Маниоката е основен продукт в менюто на 800 милиона души. Изследванията обаче са забавени от еколозите от „Грийнпийс" и „Приятели на Земята", които оказват натиск върху властите в Нигерия и Уганда да спрат полевите изпитания.
Но съпротивата срещу генетично модифицираните култури в Африка, която беше много силна допреди 5 години, постепенно замира под натиска на икономическото развитие и по-високите добиви от ГМО храните и техническите култури.
Най-радикалният проект, финансиран от Гейтс, се съсредоточава върху използването на човешки стволови клетки, които учените заразяват с бавно действащи вируси. Вирусите съдържат гени, препрограмиращи стволовите клетки, по принцип източник на бели кръвни телца, да произвеждат антитела, атакуващи вируса на СПИН.
