Гергана Василева
74-годишният Рангел Попов от 30 г. живее без ток и вода в рухнала кирпичена къща в гр. Съединение. Някога е бил един от най-заможните хора в града, разказват местните. Рангел успял да вдигне огромна къща със собствени спестявания и да си купи автомобил още по времето на социализма. Всичко дължал на трудолюбието си и работата в мините в Мадан. Започнал под земята още на 17 г., след това станал кранист.
Припечеленото вложил в къщата в родното Съединение. Почти сам със собствените си ръце и средства построил двуетажна сграда близо до центъра. Останало му само да я покрие и тогава решил, че всъщност иска да замине за Америка.
„Исках да видя Америка и да стана богат. Правих няколко опита преди това да замина на екскурзия до Западна Германия и оттам да избягам. Четири пъти давах по 200 лв., но все получавах откази от народната власт. Така през 1978 г. реших, че ще бягам", разказа Рангел. Целта му била да стигне първо до Италия. Така, без никой да разбере, миньорът успява да премине границата и за 8 месеца попада в лагер в Триест. Рангел обаче не стигнал до спасението, а само до мъките по големия свят.
„В лагера ме попитаха - къде желаеш да отидеш", връща лентата назад той. Тогава бил на 33 г. Без да се чуди, заявил, че иска в Америка. Така през 1980 г. свободолюбивият българин се озовал в Милуоки. Остава пет години, но мечтата му за бързо забогатяване се разбила на пух и прах. „Всеки ден миех автомобилите на богатите, но богат не станах. Случвало се е даже да се храня по църквите. Накрая американците все пак ми помогнаха да се върна в България", спомня си Рангел.
През 1985 г., когато стъпва отново в родното Съединение, разбира, че къщата, построил със спестяванията си, вече не е негова. Тогавашната власт я национализирала като наказание за бягството му. Сградата от около 80 кв. м и 500 дка двор е превърната в Пионерски дом, а днес е изоставена и пустееща. Намира се само на няколко метра от рухналата кирпичена къща, в която се е приютил дядо Рангел. Имотът е на негов роднина. Самият той така и не създал семейство нито преди, нито след Америка, нито поддържа контакти със свои близки.
„Мъчно ми е да я гледам днес така, спомням си за всяка положена тухла, когато я градих, разказва Рангел и смело нагазва в избуялата трева в двора. - Там трябваше да е кухнята, има и баня. Ако ми я върнат, ще ми трябва само един бойлер", обяснява пенсионерът и показва отвън разположението на стаите. Казва, че няколко пъти с помощта на свои познати от града правили постъпки до общината и общинския съвет да му я върнат. Получил обаче отказ.
„Царят се върна и си взе горите, аз не мога да си върна къщата." Негов покрив днес е единствено порутената кирпичена къща. Сградата е опасна. Половината рухнала, а в останалата що-годе здрава стаичка Рангел преживява на тъмно трето десетилетие. Събира вода от капчука, за да пере. Носи от съседи за пиене и готвене. Свети си със свещи.
Преживял три пъти позора частен съдия-изпълнител да изнася багажа му. Причината е, че собственичката на имота е теглила кредит и не е могла да върне заема.
