сн. ,,Дарик”
Бившият шеф на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов има защо да харесва диктаторите. Самият той дължи цялата си кариера на диктатурата в България. Но колкото и да има носталгия към времето на Тодор Живков, да хвалиш управлението му сега не е модно. Затова пък да обрисуваш с най-красни бои далечните времена на друг диктатор - Стефан Стамболов, е дори похвално. ,,Животът и дейността на лидерите са необикновени. Съдбата често не ги щади. Но те са достойни нейни партньори, макар рядко да получават приживе признание", споделя в предговора на новата си книга ,,Лидерът Стамболов" авторът Димитър Иванов. И продължава: ,,Ето защо колкото по-отговорни и по-малко суетни са днешните държавници, толкова по-близо са до ,,еталона Стамболов".
Дотук добре, ще каже читателят! Но какво толкова е сътворил Стамболов, че ни го сочат за пример? Отговорът на безпристрастния съдник историята, е:
Първо, направил е себе си горещ родолюбец, последователен политик, способен държавник. И е заплатил за това с главата си, разсечена от ятагана на завистта и злобата. Второ, формирал е национална доктрина върху идеите на най-светлите умове на Българското възраждане, съставил е програма за нейното осъществяване и я е следвал като председател на парламента, регент и премиер-министър в продължение на 10 години. За тогавашните условия и съизмеримо с резултатите в изграждането на модерната българска държава, това десетилетие е равно на следващия половин век.
Трето, запазил е и укрепил независимостта на страната. Тя трудно, но възходящо поема самостоятелен път на политическо развитие. Балансирайки между желанията на Великите сили, Стамболов създава оптимални външнополитически условия за признаването на България и нарастването на международния авторитет.
Четвърто, наложил е европейска по дух държавноправна и административна уредба, ръководейки се от тезата, че българското общество може да решава националните си задачи със собствени сили.
Пето, управлявал е с твърда ръка, умиротворил е страната и активизирал стопанската дейност, довела до по-голям износ на българска продукция и до приток на чужди капитали в националната икономика.
Шесто, отстоявал е последователна, национално обоснована и материално обезпечена духовна политика: висше училище, гимназии, театри, музеи, читалища и църкви в България, а също в Македония и Тракия (тогава в границите на Турция).
В тези шест точки е държавническият кодекс на Стамболов, разчетен у нас едва след век. Европа и светът са го оценили още в мига на смъртта му.
Авторът на обемистия и приносен труд споделя още надеждата си, че щом България е родила веднъж лидер като Стамболов, не е възможно това да е последното й съзидателно усилие. В което пък се усеща и искрица надежда у някогашния шестак Иванов, че кой знае - един ден, когато ЕС се разпадне и няма вече кой да контролира страната, току-виж пък диктатурата отново пуснала корен за радост на почитателите й.
