Този, който пие ракия, пуши цигара, яде сланина и не желае да има хранителни навици, няма други да му плащат лечението. Така премиерът Бойко Борисов защити в началото на седмицата лансираните от здравния министър Петър Москов реформи в здравеопазването и в частност данъка върху вредните храни по време на форум "Власт, лекари и пациенти - заедно в реформата".

Въпреки че преди време самият той призна в парламента, че като дете е "ял филия с мас и е играел със скъсани гуменки", сега премиерът се обяви срещу сланината.

Според Борисов лошото хранене и вредните навици са  първопричината за високата смъртност и големия брой инфаркти и инсулти и за да бъде изградена добра култура, се въвежда данък "вредни храни". Всички проучвания обаче сочат, че най-вреден хранителен режим и навици имат хората с ниски доходи, които не биха имали пари и сами да си платят лечението. "Не може толкова милиарди да се харчат в здравеопазването и да продължаваме да отчитаме по-голяма смъртност и заболеваемост", заяви Борисов.
"Трябва да предпазим децата и да припомним на родителите, че като им купуват по 3 сладоледа на ден, не им правят добро, защото след 20 години ще имат сериозни последици", коментира Борисов. 
Борисов заяви още, че правителството продължава традицията да се отпускат повече средства за здравеопазване и през следващата година. Той коментира, че започнатата здравна реформа е добра, има цел и своите добри примери и като такъв даде ВМА, която при новото си ръководство за 10 месеца е намалила разходите си с 21 млн. лева.
Здравният министър Петър Москов защити промяната във финансирането на болниците, планирана от следващата година. "Не е справедливо болници с малко договорени клинични пътеки и ниска използваемост на леглата да получават същите средства, колкото големи лечебни заведения, оказващи и спешна помощ", посочи той.
Москов се противопостави на твърденията, че въвеждането на задължителната здравна карта е администриране и не е подчинено на нуждите на здравната система. Реалната нужда от болнични легла в страната е 26 095, а те в момента са 48 600. Част от тях ще бъдат трансформирани в легла за продължително лечение, обясни Москов. В ЕС осигуреността с болнични легла е 4 на хиляда души население, а в България - с близо 40 на сто повече, посочи той.