Джохар Царнаев бе осъден в петък на смърт от същото съдебно жури от 7 жени и петима мъже, които преди това - на 8 април, го признаха за виновен за използване на оръжие за масово унищожение и убийство. През юли, когато ще навърши 22 години, Царнаев все още ще бъде жив. Впрочем самата присъда ще бъде изпълнена, ако изобщо това се случи, след още доста съдебни перипетии и след много години, дори десетилетия. Докато председателстващият процеса федерален съдия Джордж О'Тул е правно задължен да изпълни решението на журито, в момента то не е нищо повече от препоръка. Съдията официално обявява присъдата няколко месеца след като тя е вече взета. Кога точно - не се знае, но според експерти това няма да се случи преди края на лятото.

По време на 20-минутното четене на решението в съдебната зала цареше мъртва тишина. Още преди началото на заседанието съдията предупреди, че всеки емоционален възглас ще се счита за неуважение към съда. Самият Царнаев изслуша решението на журито с каменно лице, а след като то си тръгна, бе изведен от съдебните изпълнители през странична врата. По всяка вероятност Царнаев ще продължи да стои в затвора „Форт Девънс", близо до Бостън. След като съдията прочете решението, ще го преместят в „Тери хот" в Индиана, където се намират единствените федерални камери за смъртници. Там той ще е най-младият затворник.

Обвинението срещу Царнаев съдържаше 30 точки, по 17 от които се предвижда смъртна присъда. Журито установи, че той заслужава смърт по шест от тях. За най-тежкото наказание е достатъчно да го признаят само по едно от обвиненията. Членовете на журито отхвърлиха основния коз на защитата - че Царнаев е бил под силното влияние на радикализирания си брат и дори се е страхувал от него. Само двама от 12-те заседатели са повярвали на твърденията на адвокатите му, че Царнаев изпитва угризения за извършеното. Те бяха подсилени при разпита на монахинята Хелен Прежан, която е прототип на героинята от филма със Сюзан Сарандън „Dead Man Walking". Прежан заяви, че няколко пъти е посетила Царнаев в затвора, където той й казал, че съжалява за това, което той е направил. Но след кръстосан разпит прокурорът успя да установи, че тя на практика е активен борец срещу смъртното наказание.

По време на заседанието срещу Царнаев застанаха жертви на бомбения атентат по време на маратона в Бостън на 15 април 2013 г. Тогава загинаха трима души, а 264-ма бяха ранени, като 17 от тях преживяха ампутация на крайници. Един от пострадалите е Марк Фукарил, чийто крак е бил откъснат, а другия - ранен тежко. Той обясни, че досега е претърпял повече от 70 операции и всекидневно трябва да гълта по 60 хапчета, за да живее. Танцьорката Адриана Хаслет Дейвис е загубила крака си, а съпругът й - голяма част от крайниците си. Той постоянно чува шумове в ушите и се лекува в психиатрична болница.

Царнаев ще се сдобие скоро с нови адвокати, които ще направят нов прочит на документите по делото. Те вероятно ще обжалват присъдата на Първия апелативен съд в Бостън. Най-вероятно процесът да стигне и до Върховния съд. Смисълът на подмяната е новите юристи да погледнат делото от друг ъгъл, за да подготвят по-успешно защитата му. Тъй като става въпрос за хиляди страници, новите адвокати ще се нуждаят от много време. Специалисти очакват те да се възползват от факта, че в Бостън са много силни настроенията срещу смъртните присъди. С времето болката от атентата ще отшумява, а хората по принцип са склонни да проявяват съчувствие към подсъдимите.

От 1988 г., когато бяха приети настоящите закони за смъртното наказание, в САЩ по тях са осъдени 234 души. Журито прати 154-ма на доживотен затвор, а 80 - на смърт. До момента са екзекутирани едва трима, включително Тимъти Макуей, бивш артилерист, който взриви през 1995 г. офис сграда в Оклахома сити. Той бе осъден на смърт през 1997 г., а изпълнението бе сравнително скоро - четири години по-късно. Вторият бе наркобаронът Хуан Раул Гарсия, който бе осъден за три убийства през 1993 г. и екзекутиран през юни 2001 година. Последният, осъден на смърт на федерално ниво, бе ветеранът от войната за освобождението на Кувейт Луис Джоунс. Той бе пратен на електрическия стол за отвличане, изнасилване и убийство на военнослужещ. Осъдиха го през 1995 г., екзекутираха го през март 2003-та. През следващите 12 години не е имало федерални смъртни присъди. Няколко души все още очакват окончателното приключване на делата им, други междувременно починаха, преди да е огласена присъдата. Имаше и самоубийства.

Повечето смъртни присъди са на щатско ниво, като това тежко наказание е узаконено в 32 щата, но най-много смъртници „излъчват" Тексас, Мисури и Флорида. Приблизително половината от осъдените очакват екзекуцията си в продължение на повече от 10 години, а някои и повече от 20.