Ликът на Борисов наднича иззад разкъсани плакати от изборите на 12 май, сн. Димитър Дилков

Партията на Бойко Борисов - ГЕРБ, излезе първа на предсрочните парламентарни избори в България в неделя с 30 процента от гласовете. Малко вероятно е обаче тя да успее да състави правителство, при положение че трите останали формации, които влизат в парламента, заявяват, че не желаят да сътрудничат с нея. Борисов е изключение на българската политическа сцена. Широкоплещестата му фигура, директният език, народните му корени и вкусът му към оръжията превърнаха този бивш каратист, издигнал се до ченге номер едно в България, в чудотворец в очите на гласоподавателите, които през 2009 г. го избраха за премиер, виждайки в него преди всичко човек на действието.

Той е нещо като българския Берлускони, който пуска грубовати шеги, но и осъществява проекти, казва преподавателят по право Христо Христев, акцентирайки върху инфраструктурните строежи, извършени в най-бедната страна в Европа. Този човек е политическо животно и не се отказва лесно. Ако на 20 февруари под натиска на протестите срещу високата цена на тока той подаде оставка, това беше с намерение да се наложи с нова сила на предсрочните избори, състояли се преди една неделя.

Оттеглянето му беше грижливо подготвено. Високопарните му изказвания, че не иска да участва в управление, при което полицията бие хората, и заплахите от протестите заменят политическите дебати, и че не иска да вижда кръв по улиците, бяха достатъчни да накарат протестиращите да се приберат у дома и да бъдат погребани дебатите по социалните въпроси, но не и за лесното му преизбиране. Критиците му го обвиняват в авторитаризъм. Борисов и вътрешният му министър Цветан Цветанов възродиха методите на политическата полиция от времето на комунизма, твърдеше по време на кампанията бившият премиер демократ Иван Костов.

Скандалите за подслушвания или публикуване на компрометиращи досиета, налели масло в огъня на опонентите му, за многото сенчести зони, обгръщащи миналото на първия човек в България, вече нямат чет.

От 1991 г. Борисов е собственик на частна охранителна компания (дейност, често свързвана с престъпните среди). Изявен спортист, син на апаратчик, той става телохранител на сваления последен комунистически диктатор Тодор Живков. Свързаният с "Уикилийкс" сайт "Биволъ" твърди, че е бил вербуван от тайната полиция под агентурния псевдоним Буда, което заинтересованият отрича.

По-късно Борисов се грижи за сигурността на престолонаследника Симеон Сакскобургготски, който като министър-председател през 2001 г. го издига във вътрешното министерство. Обещанията му да се справи с организираната престъпност в момент, когато България беше разтърсвана от ожесточено разчистване на мафиотски сметки, му осигуряват кметството в София, където се задържа два мандата и където създава движението си ГЕРБ - десноцентристка партия, която бързо го издига на власт.

Тирадите му срещу корупцията залъгаха западни инвеститори и дипломати независимо от неособено последователните му методи. Резултатите му обаче са толкова скромни, че го подозират, че играе ролята на арбитър между различните олигархични кланове със съмнително натрупани състояния, които стоят в основата на корупцията в страната, и че иска да се наложи над тях, както руския президент Владимир Путин.

Как говорят българските политици

Българският политик все още не владее изкуството на словото така, че да е ясен за аудиторията. Това твърди Надежда Сталянова - преподавател по български език в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя представи изследване на университета за предизборната реч на политиците в България. Изследвани са и изказвания на евродепутати. Установено е, че много политици обичат да използват умалителни форми: "Цветанов съм го гледал в очичките" (Бойко Борисов), "Всеки преди да пусне бюлетинката" (Стефан Данаилов), "Тази бедна държавица" (Волен Сидеров). Друго характерно са диалектите. Най-типичен пример в това отношение е Татяна Дончева: "все ощи", "данъцити", и Десислав Чуколов: "дикември", "след осимдисет и дивета година". Друга неправилна книжовна употреба е замяната на окончанието "- ох" с "-ъх/-ах/ при глаголи от минало несвършено време - "Хората се възмутиха и не излязаха да гласуват", "Написах, подписах и отнесах". Тези примери са от изказвания на Мая Манолова. Преподавателите дадоха и примери за неправилна употреба на бройната форма - "ЦИК има 21 члена. Комисия с 9 члена" при Михаил Константинов, "30 кмета" - Цветан Цветанов, "200 депутата" - Цецка Цачева.

Елен Деспик-Попович, "Л'иберасион"