Социологът Иван Кръстев бе човекът, който според многото източници от правителството е успял да убеди Бойко Борисов да смени Ирина Бокова с Кристалина Георгиева

Кеворк Кеворкян

Къде са сега плъховете, които направиха конспирацията, къде е сега кривогледият оракул Кръстев, къде е фалшивият Митов - министърът разсилен, къде са тия, които спретнаха заверата с Кристалина Георгиева, къде е самата тя? И въпросът изобщо не е в това какви са били шансовете ни в ООН - въпросът е в позорния ни автоканибализъм, в себеизяждането. Заприличали сме на ония паяци, които, като няма какво друго, умъртвяват себе си.

Още през 1992 година имахме председател на Общото събрание на ООН - покойния Стоян Ганев. Подиграваха му се, че не знаел английски, лъжеха, че бил зет на генерал от КГБ и още неща от този сорт. Говореха го същите, които направиха сега заверата.

Пет души са, по дяволите, но успешно усмърдяват въздуха в клетата ни държавица с вечните си глупотевини за БКП, ДС, КГБ, Кремъл - все една и съща плоча. Пребройте се да се видите колко сте жалки и си припомнете откъде сте произлезли. Стоян Ганев бе, може би, единственият истински декомунизатор - прав или крив, обаче освободи около 200 души от външно министерство. За разлика от юначния Филип Димитров, който пък освободи българската земя - и я превърна в пустош. За разлика и от Костов, който беше клечал пред вратите на БКП, за да го припознаят като свой. „Обичам ви, обичам ви" - скимтеше той, като оня джак ръсел, който обича магазина „Джъмбо" заради лакомствата, които продават там. Но нито един от уволнените дипломати не направи донос до ООН, за да компрометира по някакъв начин Стоян - понеже така щеше да злепостави и България.

А каква държава сме сега, щом търпим комбинациите на Кръстевци? Какво търси Иван Кръстев - син на комунистически идеологически полицай - при Бойко? За какво му са тия тарикати? Защо изобщо води разговори с тях - че и ги слуша, и им се плаши? Дребни селяндури, но все се сънуват като големи завераджии. Все въртят някакви „големи" игри - макар че по света за нищо ни нямат и няма да ни имат. След този позор пък съвсем. Сега върви мълвата, че сме имали две кандидатки, за да може португалецът да спечели спокойно. Басни за баламурници. Както винаги, себе си лъжем най-охотно.

И все пак - кой организира това абсолютно пропадане на България - и етично също.

Беше пълен позор да се самоунижаваме по този начин. И сега завераджиите пак ви се хилят, че всичко минава и заминава, че у нас всяко чудо е за три дни. А пък само те, които все подхранват позорни мискинлъци, са вечни.

Хванете го Иван Кръстев в някое предаване и го разпорете - ако сте истински телевизии. Но не сте, няма нито едно предаване, което да придърпа този измислен фанфарон за ухото, да го извади пред публиката - и да не му слуша мазните приказки, които дрънка от четвърт век, а да го пита защо направи тази завера срещу собствената си държава. Няма да се намери такова предаване.

България влезе в скверно-анекдотичната история на световната дипломация - и ще си остане там завинаги. Провали се грозно и самата Кристалина Георгиева. Тя направи пробойна в кариерата си, която не може да бъде запълнена по никакъв начин. Не съществува разумно обяснение защо толкова въодушевено участваше в тази истерична интрига. Тя се виждаше в ролята на генерал Радецки, който пристига с гръм на Шипка/ООН. Възторжеността й беше направо отблъскваща, докато се изживяваше като някаква спасителка на ООН - а след провала си изтърси, че организацията не е дорасла за жена - може би за самата нея. Отгоре на всичко изглежда смяташе, че конспиративните й усилия са по-важни от публичното й представяне.

Самото й участие в заверата трябва да бъде специално изследвано - защо го направи, защо изобщо влезе в тия балкански козни: Бокова е така, пък Сталин/ова - иначе.

Сякаш беше забравила, че поначало влиянието й в голямата дипломация е несравнимо с това на Бокова, която 10 години е начело на малкото ООН. Така стана жертва на хора като Кръстев, които мишкуват по кьошетата.

Накрая и Бойко изпусна една реплика, който дълго ще му тежи. Нямал желание да осигури на една комунистическа фамилия (Бокови) следващите пет години. Много хора ще са разочаровани от тия думи и ще решат, че и той е замязал на Методи Андреев, а това ще е абсолютно фиаско за него. Странно е да използва подобни аргументи - и да забрави за Кръстев. А там е проблемът - в кръстевщината, в лекетата, които подмолно го манипулират.

С репликата си Бойко раздразни дори и хора, които иначе му симпатизират. Освен всичко друго тя е и нелогична: ако се огледа на заседание на кабинета си - дори само там - ще види как си противоречи. Понеже ще види Кунева примерно. А ако погледне назад, ще види бившия правосъден министър Христо Иванов, когото бранеше със зъби и нокти, а той пък е направо от болшевишка фамилия. Другите да не ги изреждаме.

Когато ровиш за Бокова, ни напомняш за Сталин/ка. Не е достойно, нито пък смислено това, издава обърканост. По-добре разръчкай кръстевщината. Толерантността към нея също не може да бъде разбрана от публиката.

И не бързайте много, защото, ако Бокова стане заместник генерален секретар на ООН - какви ще ги дъвчите тогава? Не си създавайте врагове покрай една процедура: имаме чудесен резултат с Бокова - въпреки че се насрахте чудесно с дивотията с Кристалина.

И трябва да знаете, че онова, което се говори днес в България, се чува надалеч - и има по-голямо значение за „партньорите" ви от шушуканията на лисунгерите. Чула се е и репликата на Бойко - и тя не може да бъде адмирирана заради своята преувеличеност и пристрастност.

Отдавна е известно, че ласкателите край Бойко за нищо не стават. Сега стана ясно, че и пощенските му гълъби не струват - понеже са проскубани, кривогледи, продажни.

Как няма нито един човек до него, който да му подскаже да се извини за ООН. Това ще го извиси в очите дори на ония, които не го харесват. Може да си „безалтернативен" - но дори на Победителя, на Падишаха не е забранено да използва думата „извинявай".

А несъстоялият се комунизъм отдавна не може да служи за аргумент. Само дребните душици на Прехода го използват. Той е нелепото извинение на посткомунистическите запъртъци за собствените им провали.