Открийте ни и в

САЩ

Милиардерът Джефри Епстийн се обеси в килията си

публикувано

на

Един от най-богатите и влиятелни финансисти в САЩ Джефри Епстийн се обеси в килията си. Той е бил намерен от надзирателите в затвора в Манхатън в 7,30 часа сутринта.

През юли Епстийн беше задържан по обвинения в педофилия и трафик на непълнолетни. След ареста му две от жертвите му дадоха гласност за престъпленията му.

Педофилският остров на Джефри Епстайн

Богатството му се оценява на над половин милиард долара. 66-годишният Епстийн винаги се е радвал на вниманието на медиите и е бил редовен гост на множество телевизионни програми в Америка. Състоянието му позволява той да закупи свой остров на Карибите, където изгражда имение, имащо дори собствен храм.

Островът обаче става арена на престъпленията на милионера.

“На 14-годишна възраст бях сексуално малтретирана от Епстийн. Още имах брекети на зъбите, когато заедно с много други момичета бяхме водени в имението му”, разкрива една от жертвите, Къртни Уайлд.

От документите на делото става ясно, че най-малко 40 непълнолетни момичета са били водени в имението на Епстийн с цел секс, интимни масажи или заснемане на голи снимки. В обвинението се твърди още, че жертва на трафик на хора са станали стотици, може би дори хиляди непълнолетни момичета. Те били предимно от бедни семейства и били примамвани с обещания за бляскав живот.

Джефри Епстийн – сексуалният насилник с влиятелни приятели

“Като малка бях заставена да бъда сексуална робиня на принц Андрю. Между 1999 г. и 2002 г. с мен и с множество други непълнолетни момичета се извършваха оргии”, заявява Вирджиния Робъртс, допълвайки, че ФБР е прикривало милионера и влиятелните му приятели.

Обвиненията на Вирджиния Робъртс обаче не са потвърдени от съда и не са част от делото срещу Епстийн.

Прокурорът по делото Алекс Росмилър разкрива, че органите на реда в САЩ са идентифицирали и разговаряли с десетки жертви на мултимилионера. Като разследването срещу Епстийн е било тайно и продължително заради голямото му влияние.

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

САЩ

Сенатът изслушва шефовете на Google, Twitter и Facebook във връзка със свободата на изразяване

Те трябва да защитят закон, който насърчава свободното изразяване и позволява на платформите да модерират съдържанието

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Сн.: АП/БТА

В Сената започва изслушването на шефовете на Тwitter, Facebook и Google. Причината е, че те защитиха Раздел 230 от „Закона за благоприличие в комуникациите“, който забранява съдебни дела, свързани с публикувано от трети лица съдържание.

Ръководителите на най-голямата търсачка и двете социални мрежи са единодушни: законът за имунитета на социалните мрежи, който редица конгресмени искат да реформират, защитава не само платформите, а и потребителите, включително политиците и организациите, които охотно ги ползват. Този закон е смятан за крайъгълен камък на свободата на словото онлайн.

Според сенаторите, които изпратиха призовка на тези шефове обаче той е най-вече средство за платформите да бягат от отговорност.

Този Раздел 230 „насърчава свободното изразяване и позволява на платформите да модерират съдържанието“, подчертава ръководителят на Фейсбук Марк Зукърбърг в подготвената си реч, която ще прочете в сенатската комисия за търговията.

Без този закон платформите ще цензурират повече съдържание, за да не рискуват да им се търси отговорност, и може да бъдат съдени, защото са премахнали призиви към омраза или насилие, аргументира се той.

Сн.: АП/БТА

„Не мисля, че някой в тази стая или американският народ иска по-малко свобода на словото или повече тормоз онлайн“, се казва пък в текста на речта на основателя на Тwitter Джак Дорси.

Този централен аргумент се вписва в обстановка на напрежение броени дни преди изборите на 3 ноември.

Социалните мрежи са критикувани, особено отляво, че не модерират достатъчно дискусиите и допускат твърде много изказвания, съдържащи расизъм, насилие или обиди.

„Бебето“ Тръмп

Отдясно пък мнозина американски консерватори ги обвиняват, без доказателства, че са пристрастни в полза на демократите.

През юни правителството и някои конгресмени се мобилизираха, за да претворят гнева на Доналд Тръмп към Силициевата долина в реформа на Раздел 230.

Сенаторът републиканец Роджър Уикър, който е председател на комисията за търговията, предложи закон, който ограничава имунитета на платформите, като ги задължава да докажат „разумния и обективен характер“ на решението си при премахване на съдържание.

„При най-малкия туит, маркиран като „неверен“, Тръмп плаче като бебе, при положение, че социалните мрежи са доминирани от консервативните гласове“, каза Хани Фарид, специалист по платформите в университета Бъркли.

Twitter лепна етикет „заблуждаващо“ в туит на Тръмп за гласуването по пощата

„Трябва да внимават какво си пожелават, защото без Раздел 230 всички тези расистки, хомофобски, ксенофобски и ислямофобски скапаняци ще бъдат изхвърлени от платформата“, добави той.

Фарид, който е свидетелствал пред в Конгреса по Раздел 230, подкрепя реформа на закона, но по много по-различни причини от тези на десницата.

Embed from Getty Images

Той упреква социалните мрежи в нехайство, което според него е довело до насилие в реалния свят, от кланета в Мианма до намеси в избори в САЩ и другаде през 2016 г.

„В YouTube (собственост на Google) 70 процента от гледаните видеоклипове са от раздел „препоръчани“. Значи тези платформи не са просто хостове на съдържание, а и издатели, тъй като със своите алгоритми решават какво съдържание виждате“, обясни той.

Монополи

Раздел 230 действително защитава статута на социалните мрежи като хост на съдържание, за разлика от медиите, които са със статут на издател.

Facebook и Тwitter уверяват, че подкрепят повече прозрачност за процедурите им на модериране. Марк Зукърбърг неколкократно е заявявал, че е съгласен да има регулации на съдържанието.

Той дори подкрепи актуализация на Раздел 230, „за да е сигурно, че работи както е предвидено“.
Джак Дорси не отива чак дотам и се тревожи, че евентуална реформа може да подсили съществуващите монополи.

„При някои обстоятелства необмислени регулации може да укрепят фирмите с големи пазарни дялове, които разполагат с нужните ресурси да приложат новите правила в голям мащаб“, предупреди той и подчерта, че Туитър има по-ограничени средства от съперниците си.

Този аргумент може да бъде взет под внимание в момент, когато Google, Facebook, Apple и Amazon са обвинени в злоупотреба с доминиращи позиция.

Embed from Getty Images

Така разсъждават и много активисти, защото Раздел 230 защитава и форумите, и блоговете от вредни последствия в случай на недопустимо поведение на техни потребители.

Според Ширийн Мичъл, член на „Истинския надзорен съвет на Facebook“, който обвинява платформата, че не се бори достатъчно срещу проблемното съдържание, преди да се променя Раздел 230, би трябвало първо социалните мрежи да спазват собствените си правилници.

„Ако прилагаха собствените си правила, нямаше да имаме и половината от тези проблеми“, смята тя.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Любопитно

Мелания Тръмп отблъсна ръката на мъжа си…отново (СНИМКИ, ВИДЕО)

публикувано

на

от

Виж цялата статия

Мелания Тръмп очевидно не беше в настроение да държи ръката на Доналд Тръмп след дебата с Джо Байдън.

Сн.: АП/БТА

И вместо обществото да обсъжда какво си казаха двамата претенденти, фокусът се измести върху първата дама, пише TMZ.

Тръмп казал на Майкъл Коен: По-евтино е да платя на Сторми Даниелс отколкото на Мелания

Сн.: АП/БТА

В края на дебата, когато двете съпруги излязоха на сцената, за да подкрепят партньорите си, да се усмихнат на камерите и да помахат, наблюдателни зрители забелязаха нещо не чак толкова необичайно.

Сн.: АП/БТА

Когато президентът и първата дама тръгнаха да слизат от сцената се хванаха за ръце, но след няколко крачки Мелания Тръмп рязко се дръпна от съпруга си.

Мелания Тръмп се ядоса: Книгата на Уолкоф е пълна с клюки

Сн.: АП/БТА

Президентът трябваше да се задоволи само с леко, приятелско потупване по гърба, докато жена му вървеше уверено напред.

Сн.: АП/БТА

В социалните мрежи потребителите припомниха, че след първия дебат Мелания едва поздрави съпруга си, докато д-р Джил се втурна да прегръща мъжа си Джо Байдън.

Мелания за Сторми Даниелс: "Порно к**ва", Сторми: „По-добре това отколкото такава като теб“

Появиха се и шеги по адрес на първата дама, като много хора смятат, че тя просто не обича да я държат за ръка. „Спомнете си случая от 2017г., когато двойката слизаше от самолета в Израел“. Но примерите не стигат дотук.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

САЩ

4 години управление на Тръмп: С какво ще го запомним?

„Голямата красива стена“ на границата с Мексико е може би най-сполучливата емблема на мандата му

публикувано

на

от

Виж цялата статия
Снимки: БТА

Фигурата на президент на Съединените щати е една от най-важните в света, в който живеем днес. Той е лидер на най-голямата икономика в света и като такъв той има потенциала да влияе върху живота на почти всеки. Е, с какво ще запомним Доналд Тръмп тогава?

 Как светът вижда Америка

Президентът Тръмп многократно е обявявал САЩ за „най-великата държава в света“. Но според неотдавнашно проучване сред 13 държави от Изследователския център Pew той не е направил много за имиджа на страната в чужбина, пише BBC в свой анализ за управлението на Тръмп.

В много европейски страни процентът на обществеността с положителна представа за Америка е най-ниският от почти 20 години. Във Великобритания 41% са имали положително мнение, докато във Франция то е 31%, най-ниското от 2003 г., а в Германия само 26%.

Само 15% от анкетираните смятат, че САЩ са се справили добре с вируса, според данни от юли и август.

 Изменението на климата

Трудно е да се определи в какво вярва президентът Тръмп относно изменението на климата, тъй като той го нарече всичко – от „скъпа измама“, до „сериозна тема“, която е „много важна“ за него. Ясно е, че след шест месеца работа той обезсърчи учените, като обяви оттеглянето на Америка от Парижкото споразумение за климата, което ангажира близо 200 държави да поддържат повишаване на глобалната температура под 2°C.

САЩ са вторият по големина емитент на парникови газове след Китай и изследователите предупредиха, че ако Тръмп бъде преизбран, може да стане невъзможно да се контролира глобалното затопляне, припомня Bloomberg.

Отхвърляйки Парижкото споразумение, президентът заяви, че то ще „затвори американските производители с прекомерни регулаторни ограничения“. Тръмп също така премахна множество регламенти за замърсяване, за да намали разходите за производство на въглища, нефт и газ.

Няколко американски въглищни мини все още са затворени, водени от конкуренцията от по-евтиния природен газ и усилията на държавата да подкрепят възобновяемата енергия. Правителствените данни показват, че възобновяемите източници генерират повече енергия от въглищата в САЩ през 2019 г., за първи път от повече от 130 години.

Излизането на Америка от Парижката климатична сделка официално влиза в сила на 4 ноември, деня след президентските избори. Джо Байдън се ангажира да се присъедини отново към пакта, ако спечели.

Страховете, че изтеглянето на САЩ ще предизвика ефект на домино, не са реализирани, въпреки че някои наблюдатели смятат, че това е изгладило пътя за Бразилия и Саудитска Арабия да блокират напредъка по намаляване на въглеродните емисии.

 Затворени граници за някои

 Президентът Тръмп се спря на имиграцията само седмица след встъпването си в длъжност, затваряйки границите на САЩ за пътници на седем държави, чието население е предимно мюсюлманско. В момента 13 държави са обект на строги ограничения за пътуване.

Процентът на жителите на САЩ, родени в Мексико, непрекъснато намалява по време на мандата на Тръмп. Наблюдава се и общо затягане на броя на визите, което не позволява на хората да се установят за постоянно в САЩ – особено за роднини на вече живеещите там.

Ако има емблема на имиграционната политика на президента Тръмп, това със сигурност е „голямата, красива стена“, която той се закле да построи на границата с Мексико. Към 19 октомври американските митнически и гранични служби твърдят, че са построени 371 мили стени – почти всички заместват вече съществуващи бариери.

Броят на мигрантите, задържани на границата между САЩ и Мексико, достигна най-високото си ниво за 12 години през 2019 г. през пролетта. Повече от половината са семейства, най-вече от Гватемала, Хондурас и Салвадор, където насилието и бедността карат хората да търсят убежище и нов живот другаде.

САЩ приеха почти 85 000 бежанци през фискалната 2016 г., които спаднаха до под 54 000 души през следващата година. През 2021 г. максимумът ще бъде 15 000 души – най-малкото от началото на програмата за бежанци през 1980 г.

 Възходът на фалшивите новини

„Мисля, че един от най-великите термини, които съм измислил, е“ фалшиви новини“, каза Доналд Тръмп в интервю през октомври 2017 г. Според публикациите в социалните медии и аудиостенограмите, наблюдавани от Factba.se, той е използвал фразата около 2000 пъти от първата си публикация в Twitter през декември 2016 г.

Потърсете в Google „фалшиви новини“ днес, и ще получите повече от 1,1 милиарда резултата от цял свят.

По време на надпреварата за Белия дом през 2016 г. „фалшиви новини“ означаваха неверни съобщения, но това значение се измести към нещо по-различно от просто дезинформация.

Президентът често използва „фалшиви новини“, за да атакува новини, с които не е съгласен. През февруари 2017 г. той дори нарече няколко новинарски издания „враг на американския народ“.

От тогава други държавни ръководители започнаха да използват твърденията за разпространение на „фалшиви новини“, за да оправдаят репресиите и преследванията срещу опозиционни активисти и журналисти.

Безкрайни войни“ на Америка

В обръщението си за състоянието на съюза през февруари 2019 г. президентът Тръмп обеща да изтегли американските войски от Сирия, заявявайки: „Великите държави не водят безкрайни войни“.

Тръмп все пак реши да задържи около 500 военнослужещи в Сирия, за да защити петролните кладенци. Президентът намали военното присъствие, което наследи в Афганистан, и до известна степен в Ирак и Сирия. Но американските сили все още са навсякъде, където бяха в деня, когато той встъпи в длъжност.

Има начини за въздействие върху Близкия изток без войски, разбира се. Президентът Тръмп отхвърли възраженията на предишни президенти, като премести американското посолство от Тел Авив в Йерусалим през 2018 г. и призна града, включително окупирания му Изток, за столица на Израел. Миналия месец той приветства „зората на нов Близък изток“, когато Обединените арабски емирства и Бахрейн подписаха споразумения за нормализиране на отношенията с Израел – ход, в който САЩ играха ролята на посредник.

Това беше може би най-значимото дипломатическо постижение на администрацията на Тръмп. Двете държави от Персийския залив са само третата и четвъртата арабски държави в Близкия изток, които признават Израел от обявяването на независимостта му през 1948 г.

 Търговските сделки

В първия си ден на поста Тръмп отхвърли Транстихоокеанското партньорство, търговско споразумение от 12 държави, одобрено от президента Обама, след като го нарече „ужасно“. Оттеглянето е от полза най-вече за Китай, който разглежда сделката като опит за ограничаване на влиянието си в Азиатско-Тихоокеанския регион.

Тръмп също предоговори Северноамериканското споразумение за свободна търговия с Канада и Мексико, което той нарече „може би най-лошата търговска сделка, сключена някога“. Промяната затегна трудовите разпоредби и правилата за снабдяване с автомобилни части.

Президентът искаше Америка да се възползва максимално от търговията със света. Резултатът беше ожесточена търговска война с Китай, в която двете най-големи икономики в света си наложиха взаимно мита върху вноса на стоки на стойност стотици милиарди долари. Това създаде известни проблеми за американските производители на соя и технологичната и автомобилната индустрия. Китай също беше засегнат, тъй като бизнесът премести производството си във страни като Виетнам и Камбоджа, за да намали разходите си.

За 2019 г. търговският дефицит на САЩ със стоки с Китай беше малко под нивото си от 2016 г. Американски компании внасяха по-малко, тъй като се стремяха да избегнат митата на Тръмп.

Въпреки пандемията от коронавирус, която силно влияе върху тенденциите за 2020 г., Америка все още внася повече стоки, отколкото изнася.

 Сблъсъци с Китай

На 2 декември 2016 г. Тръмп (тогава избран за президент) предприе изключително необичайна стъпка да говори директно с президента на Тайван – скъсвайки с прецедента, създаден през 1979 г., когато официалните отношения бяха прекъснати. Кари Грейси, тогавашният редактор на BBC за Китай, прогнозира, че този ход ще предизвика „тревога и гняв“ в Пекин, който вижда Тайван като провинция на Китай, а не като независима държава.

След този ход отношенията между големите геополитически съперници действително достигнаха най-ниската си точка от години.

САЩ раздразниха Китай, като обявиха териториалните му претенции в Южнокитайско море за незаконни, налагайки мита върху стоките му, забранявайки изтеглянето на популярните приложения TikTok и WeChat и поставяйки в черния списък китайския телекомуникационен гигант Huawei заради заплаха за националната сигурност.

 Почти война с Иран

„Иран ще носи пълна отговорност за загубени животи или претърпени щети в някое от нашите съоръжения. Те ще платят много ГОЛЯМА ЦЕНА! Това не е предупреждение, това е заплаха. Честита Нова Година!“, написа Тръмп в новогодишната нощ на 2019 г.

Дни по-късно, за световен шок, САЩ причиниха смъртта на Касем Сюлеймани, най-могъщият генерал на Иран и човекът, който оглавяваше военните операции в Близкия изток. Иран отвърна, изстрелвайки повече от дузина балистични ракети по две американски бази в Ирак. Повече от 100 американски войници бяха ранени, а анализаторите смяха, че страните са на ръба на войната.

Нямаше война, но все пак загинаха невинни цивилни: само часове след ракетните удари над Иран военните му погрешка свалиха украински пътнически самолет, убивайки всички 176 души на борда.

Как се стигна до това? Поредица от взаимни грешки, направени на фона на недоверие.

САЩ и Иран са в конфликт от 1979 г., когато подкрепеният от Иран шах беше свален и 52-ма американци бяха взети като заложници в посолството на САЩ. През май 2018 г. Тръмп засили напрежението, като се отказа от ядреното споразумение от 2015 г., съгласно което Иран се съгласи да ограничи ядрената си програма в замяна на премахването на икономическите санкции. След това САЩ въведоха това, което Белият дом нарече „най-строгия режим на санкции, налаган някога“ – предназначен да принуди лидерите на Иран да сключат нова сделка.

Техеран отказа да се огъне. Санкциите доведоха икономиката на Иран до тежка рецесия и до октомври 2019 г. цената на храната в страната нарасна с 61% на годишна база, а цената на тютюна – с 80%.

Макар че кризата с коронавируса погълна политическото внимание и в двете засегнати държави, дипломатическите им канали остават малко, а точките на възпламеняване многобройни.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Всички права запазени © BG VOICE е най-влиятелният български вестник в Чикаго, САЩ и Канада BG VOICE is the Bulgarian newspaper leader in Chicago, USA and Canada

Повече в featured, Джефри Епстийн
Стрелецът от Ел Пасо пред разследващите: Целта ми бяха мексиканците

Мъжът, обвинен за масовата стрелба в американския град Ел Пасо миналата седмица, признал пред служителите на реда, когато се предал...

Затвори