Открийте ни и в

Български истории

Отец Грую е починал, открили са колата му

Той беше в неизвестност от петък на обед

публикувано

на

Отец Грую
Отец Грую на Богоявление в Чикато Сн.: Николай Василев

Уважаваният български свещеник от Чикаго поп Грую Цонков е починал, а властите са открили автомобила му, научи BG VOICE. Той беше в неизвестност от петък.

Изглежда, че свещеникът е получил сърдечен удар докато е шофирал,но не е катастрофирал. Не е ясно все още дали сам се е откарал до болницата или се е обадил на 911. Той е починал в болницата. Власите са откирили колата му на паркинга на лечебното заведение.

В петък сутринта отец Грую отишъл както всеки ден в църквата “Св. София” в чикагското предградие Дес Плейнс. Камерите в храма показват, че той е бил там до около 11:10 ч. На записите се вижда как върши обичайните си дейности, влиза в олтара. След това отецът закарва племеника си на летище O’Hare където следите му се губят.

Според мобилният оператор телефонът на отец Грую е изключен в 11:40 ч.

„Днес е изключително тъжен ден за българската общност в Чикаго и САЩ. Напусна ни любимият на всички нас свещеник, поп Грую. Едва ли има православно семейство, мъж, жена или дете, което да не познава или да не е било на свещенослужение на поп Грую. За мен той беше доброжелателен, мъдър и обичащ службата си към Бог човек. Но освен добър мирянин и свещеник, той беше и приятел на всеки, прекрачил Храма или потърсил неговата помощ и съвет“, пише генералният консул на Чикаго Светослав Станков като допълва, че българската общност в Чикаго загуби верен приятел.

Отец Грую е бил диабетик и страдал от високо кръвно налягане.

Поп Грую беше на 68 години.

Той е роден на 7 юли 1953 година и е син на свещеник. Завършва Семинарията в София след което служи като свещеникв Карлово и Пловдив. През 1990 г. идва в Съединените Щати, първоначално в Детройт, а през 1993 г. се мести в Чикаго.

Отец Грую и Митрополит Йосиф

Отец Грую и Митрополит Йосиф

Отец Грую е сред радетелите и главни действащи лица при изграждането на новата сграда на българската църква в Дес Плейнс. В нея се помещава и училището към църквата „Света София“. Много са учителите, които започват „американската“ си кариера като преподаватели по роден език именно тук, в църквата. Много са и децата, преминали обучението си по български език в училището.

През 2002 година с откриването на новата сграда по идея на тогавашния координатор на училището и член на църковното настоятелство – госпожа Боянка Иванова – училище „Света София“ , както и училището към църквата „Иван Рилски“ са лицензирирани

През годините двама български президенти – Петър Стоянов и Росен Плевнелиев, много министри от различни правителства, депутати, представители на държавни учреждения и организации при посещенията си в Чикаго идват в църквата и в училището към нея.

Отец Грую е наследен от съпругата му Пепа, син Димитър и внук.

Екипът на BG VOICE изразява най-искрените си съболезнования на семейството и близките на отец Грую.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

История на имиграцията

Старите снимки – легенди за емигрантите в САЩ

Архивните ленти разказват истории за удивителни хора

публикувано

на

Виж цялата статия
Пристигащите на Елис айлънд са стресирани и съсипани от пътя, но пълни с надежда за бъдещето им.

Казват, че снимките крадат! Когато снимаш някого, сякаш открадваш от неговата самоличност, от неговата душа, от това, което то е и което ще бъде. Дори някои народи, които, разбира се, са по-изостанали в развитието си, отказват да бъдат снимани нито с фотоапарат, нито с камера, защото според вярванията им запечатването на лицата им, на действията им, може да доведе до тяхното унищожение, като бъдат обезличени, умишлено или не, от някой, който според тях може да злоупотреби с образите и движенията им!

Това, естествено, са просто вярвания, които нямат силата на рационални събития, но има и един друг аспект на снимането, когато говорим за образна екзотика – и това е снимането на емигранти.

Фотографът на остров Елис, където пристигали всички имигранти от света, бил много нахален – когато фиксирал някого, докато не го снима, не се отказвал, независимо дали ставало дума за човек, двойка или дори и цяло семейство. Това разказват очевидци, а иначе историята е значително по-пъстра и понякога дори и обикновена, но нерядко и напълно необикновена. Фотографът имал за цел да документира присъствието на новите емигранти на „острова на стридите“, както наричат Елис айлънд, още когато те пристигали. Той искал

 да улови страховете и радостите им

надеждата в очите и опасението от неуспеха. Това е била задачата му, която впоследствие се развива и достига нови измерения и намерения.

Пътуването от Европа до САЩ е едно истинско приключение за онези, които са избрали пътя на мечтите си!

Повече били търсени етническите типове. Целта била да се хванат расови черти, като по-късно щяло да стане дума и за расови различия. Какво да се прави, епоха, тогава именно се заражда този тип мислене – расовото, за расовите различия и несъответствия, нещо, което в Европа ще достигне много повече развитие и дори ще се превърне години по-късно в начин на водене на политически борби. За съжаление расовата теория ще вземе връх в Германия по-късно и ще стане началото на нацизма, който доведе до Втората световна война!

Хората, които пристигали от целия свят на остров Елис, дори и не подозирали какво ги очаква. Те не можели да откажат да бъдат снимани, защото дори не знаят защо ги снимат. Те просто се оставят на процедурите, които възприемат като нещо стандартно, задължително и нещо, през което се налага да преминат, за да достигнат до обетованата земя, до Америка. Не са рядкост и случаите, когато някои от тези клетници, пристигнали в „новите земи“ откъде ли не,

дори не са виждали фотоапарат

и въобще не знаят какво правят с него фотографите…!

Това, разбира се, са по-скоро изключенията, отколкото правилото, но нека не забравяме, че в онези години в САЩ пристигат наистина хора от цял свят. На някои места техническата революция е достигнала по-пълноценно, на други – не чак толкова, а на някои може и да не е дошла все още, въпреки че говорим за първата половина ХХ в. все пак!

На старите ленти били запечатвани странни хора, с още по-странно излъчване, които имали черти повече на измъчени животни, отколкото на човешки същества, но това се дължало и на изнурителното пътуване през океана, както и на начина на живот, който те са водили в регионите, от които пристигали в Америка с презокеанските лайнери. А днес в музея на остров Елис могат да се видят някои от споменатите фотографии, които ни разказват за едни времена, които сякаш не са се случили, но всъщност са били напълно реални.

Багажът и хората, хората и багажът… – всичко в една снимка!

 „Случайните“ фотографии

Понякога фотографите на „Острова на стридите“ лично ровели в багажа на емигрантите, уж да им помогнат, да им съдействат, само и само за да открият някаква живописна носия, екзотична шапка, накит, туника, ботуши, уникални колани и други вещи, които са интересни и са различни от обичаите в САЩ. Така те не просто попадали на ефект, а вече го и търсели, създавали сюжет, за да представят клетниците на остров Елис, за да ги впишат в историята на американската емиграция и в историята на това място – преходен лагер от стария към новия живот на цели семейства.

Хората били карани понякога дори да обличат техни национални носии, които носели в багажите си, за да бъдат снимани с тях. Имало дори оборудвано студио за снимките, които се проявявали на място. Така веднага образите влизали директно в историята на Елис айлънд и на САЩ, те бивали запечатвани като уникални и придавали допълнителна екзотика.

Тези антропологични портрети често са публикувани в списания, които правели екстремистка пропаганда.

Тези списания се опитвали нагледно да докажат неравенството между расите и непълноценността на някои от тях, като призовавали Америка да се пробуди и да ограничи достъпа на тези хора до своята територия. Цели народи са били анатемосани от тези списания, защото според тях така се внасяла поквара в САЩ.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

История на имиграцията

Как статия за „Гласът на Америка“ вкара българин в затвора

Историята на Славчо Нелчинов от средата на миналия век вероятно прилича на много други

публикувано

на

Виж цялата статия
По време на така наречения „народен съд“ в България са „осъдени“ хиляди невинни и на практика е унищожен елитът на нацията ни.

Признавам си, от доста години се канех да пиша за Светослав (Славчо) Нелчинов, но не знаех много за биографията му. Запозна ни общият ни приятел – софийският адвокат и бивш политзатворник Иван Манов, вечна му памет, в София през 1995 или 1996 г., вече не помня.

Но кой е Светослав Нелчинов? Шести състав на т.нар. народен съд го осъжда на една година строг тъмничен затвор. Обвинението е, че като главен челник (ръководител) на Българския младежки съюз „Отец Паисий“ (БМСОП) е „допринесъл за разпространението на фашизма“ в България и за присъединяването на страната ни към тристранния пакт.

Присъединяването обаче става на 1 март 1941 г., а Нелчинов е обвинен заради статия, писана от него по повод предавания на радиата ВВС и „Гласът на Америка“ за вътрешния лист на съюза, от където е препечатана във вестник, излизащ в Ксанти, Североизточна Гърция! Статията е писана две години след присъединяването на страната ни към тристранния пакт и следователно няма как да е повлияла за влизането ни в него! Това обаче не вълнува

 така наречените народни съдии

и Нелчинов попада в затвора! Излиза, че една статия за радиопредаване на едно известно американско радио – „Гласът на Америка“, представлява вина, за която се лежи в затвора…! Уви, и това е България през 1945 г.!

Логото на Радио „Гласът на Америка“, което заедно със „Свободна Европа“ и радио „Монте Карло“ бяха сред най-слушаните от дисидентски настроените българи във времената на комунизма в България.

Светослав Нелчинов е роден на 30 септември (13 октомври нов стил) 1914 г. в с. Брегово, Видинско, където баща му Иван Николов Нелчинов е училищен директор. Родът е от Македония, а Иван Нелчинов е деец на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и седем пъти е вкарван в затвора. През 1913 г., след сръбската окупация, семейството напуска Охрид. Светослав Нелчинов завършва право в Софийския университет през 1939 г. и става адвокат. След преврата на 9 септември 1944 г. и окупацията на България от съветската армия и последвалото й болшевизиране адвокатските му права са отнети, както впрочем на почти всички юристи, които не са споделяли комунистическите идеи.

„…Нас ни имаше и ще ни има, независимо дали се опитваха да ни обявят за несъществуващи посредством присъди от така наречения народен съд, или чрез

 някоя омачкана хартийка

на прокурорско постановление…“! Така завършва собствения си текст самият Светослав Нелчинов в статията си, която е почти монография: „Моят живот и Българският младежки съюз „Отец Паисий“ в документалния сборник „Български младежки съюз „Отец Паисий“ на ИК „Гутенберг“, на съставителя Бойко Киряков, издаден през 2002 г.

Животът ме срещна съвършено случайно с този невероятен човек, българин и великан на духа и словото – Светослав Нелчинов. Какви унижения и несгоди търпи този достоен Човек – арести, затвори, фалшиви присъди, недохранване, въшки, студ, но никога не каза една лоша дума за България… НИКОГА…!

Радиоговорителят Робърт Браун през 1942 г. Първите предавания на „Гласът на Америка“ се излъчват от Германия. Сн.: VOA

Той остави у мен нещо, което и днес ме държи жив като българин – да почитам Бога, да обичам Родината си и да вярвам на армията си!

Видяхме се само няколко пъти, докато бях председател на софийската секция на патриотичната организация „Млада България“ – клон на „Мати Болгария“ на Петър Константинов.

Въпреки напредналата си възраст, Нелчинов беше един от

 моторите на нашата организация

заедно с Иван Манов – доктора и няколко други патриоти – ветерани, във времената след 10 ноември 1989 г., когато думата „патриотизъм“ все още не беше толкова изопачена, а надеждата за ново национално Възраждане все още беше сравнително чиста и почти реално осъществима…!

Земният си път Светослав Нелчинов приключи преди 17 г., през 2003 г.


Създаването на БМС „Отец Паисий“

 През 1930 г. в софийската Втора мъжка гимназия ученици родолюбци създават организация с цел възкресяване на идеалите, характерни за нашето Възраждане. Желанието им е да противостоят на комунистите и на легионерите сред съучениците си, чиито спорове редовно се израждали в побоища. Подобни групи се появяват и в други столични гимназии. През 1931 г. е образувана младежка група към Всебългарския съюз „Отец Паисий“, основан от бележити общественици и учени като професорите Георги Генов, Стефан Баламезов, Илия Георгов, Спиридон Казанджиев, Михаил Арнаудов, Димитър Мишев, Гаврил Кацаров, Петър Мутафчиев. Самостоятелният БМСОП се появява през 1933 година. Негов челник е именно Светослав Нелчинов.

И понеже дори и снимка не можах да открия на Светослав Нелчинов, искам поне да го опиша така, както ще го запомня завинаги. Чисто бяла коса, строен, въпреки достолепната си възраст, с красиви очила, вечно навлажнени и зачервени очи, сякаш плаче, вероятно от някакво заболяване и една неподправена, сякаш неизличима, вечна усмивка на лицето. Това миловидно изражение на този невероятен българин никога няма да го забравя, всички красиви и отвътре хора са усмихнати. Говореше бавно, приглушено и невероятно убедително!

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Български истории

Българската легенда за Феникс, Китайчето и Мадам Сун

„Българската кръв много яко тече във вените ми“, казва синът на знаменитите проф. Марин Върбанов и принцеса Сун Хуай Куей

публикувано

на

Виж цялата статия
Феникс Върбанов обича да се връща в софийския си дом.

„Много съм трогнат, че ще участвам в рубрика за успели българи зад граница – вълнува се Феникс. – Истината е, че българската кръв много яко тече във вените ми. Така го усещам…“ През целия си живот художникът Феникс Върбанов, син на световноизвестното семейство на проф. Марин Върбанов и китайската принцеса Сун Хуай Куей, прехвърля мостове по три евразийски маршрута. В триъгълника София – Париж – Пекин той търси своите корени.

Повече от 40 години наследникът на енигматичната фамилия живее и твори в Париж, но често си идва в България. Говори и пише на перфектен български език, тъй като е роден и израсъл в София. Вече направи няколко изложби в Родината си – в София и Пловдив. След 2 експозиции във Франция днес Феникс отново готви изложба в София, в галерия „Сердика“. Не е изневерил на стила си – графика в големи формати – платна с размери 178 на 96 см. Работи с туш върху китайска хартия, която позволява да се намачка и да се създаде релеф.

Марин и Сун в София.

Феникс признава, че понякога се е чувствал в сянката на изключителните си родители. Баща му проф. Марин Върбанов е създател на cпeциaлнocттa „Teкcтил“ в Xyдoжecтвeнaтa aкaдeмия в София, на гoблeннaтa ceкция в унивepcитeтa Hю Cayд, Cидни, Aвcтpaлия, и на катедрата по текстилна пластика в Ханджоу, Китай. Новаторът „сваля гоблена от стената“ и го превръща в текстилна пластика.

Майката на Феникс, Мадам Cyн

„cpивa“ Kитaйcкaтa cтeнa

зa зaпaднaтa кyлтypa, вкарва там първата западна модна марка – „Пиер Карден“ – и прави първия ресторант с европейска кухня „Максим“ в Пекин. Тя съветва Бертолучи за кино шедьовъра „Последният император“ и дори се снима в него… Безпрецедентната за Китай сватба между Марин и Сун отваря врати за смесени бракове в крепостта на Мао Дзъдун.

Фината и изискана Мадам Сун е любимка на артистичния свят и в София, и в Париж.

Феникс Върбанов се ражда в София през 1962 г. и учи тук до VII клас. С умиление си спомня летните ваканции при баба си Тота, майката на баща му, в Оряхово, на Дунава – как тя му готви вкусни манджи и му дава стотинки за бонбони и понички.

Феникс пред творбите си в парижкото си ателие.

През 1976 г. семейството му се премества в Париж. Баща му е поканен да създаде ателие за съвременни гоблени, а 14-годишният Феникс изпада в културен шок – без приятели, незнаещ езика, трябва да учи в лицей. „Живяхме 3 години в „Сите дез Ар“ („Градчето на художниците“) – спомня си Феникс. – Там прорисувах графика с мастило в черно-бяло, по цял ден цъках едни сюрреалистични рисунки под влиянието на любимия ми Салвадор Дали.“ На 18 години той постъпва в художествената академия в Париж, учи рисунка.

Марин и Сун с децата си Боряна и Феникс.

Името му е дадено от баща му. „Феникс означава възраждане и сигурно е имал предвид да се възроди чрез мен“, смее се художникът. Сестра му Боряна е с 5 години по-голяма от него. „Имаме и китайски имена. Моето е Сяо Сун („Малкото борче“), а на Боряна е Сяо Хонг („Дъга“)“, обяснява художникът. През 2008-ма, на 46 години, Феникс решава да приеме християнството. „Кръщаван съм в Кремиковския манастир при отец Александър, беше много трогателно“, споделя той пред „Труд“.

И днес сред китайците, решили да сключат брак с чужденец, се носи от уста на уста

романтичната история на Марин и Сун

родителите на Феникс. Легенда, достойна за филм. Бъдещият знаменит художник Марин Върбанов се ражда през 1932 г. в Оряхово, остава сирак на 2 години и е осиновен от бездетните Тота и Иван Върбанови. Докато е в гимназията в Оряхово, непрекъснато рисува.

След първата година в Художествената академия в София, където учи скулптура, заминава да следва китайска живопис в Националната художествена академия в Пекин. „Между другото, като малък на баща ми са му викали Китайчето в Оряхово заради дръпнатите очи. Съдба“, казва Феникс.

Юго, Феникс, Сара и Ернест Върбанови.

В Пекин Марин среща Сун Хуай Куей, изящна като порцеланова статуетка. Студентката отличничка е прикрепена към българчето, за да му помага и… двамата се влюбват лудо. Любовта им обаче е невъзможна. Родената през 1937 г. Сун е от стар аристократичен род с вековни традиции. Баща й е виден китайски интелектуалец – филолог, писател, преподавател по древнокитайски език, историк. Майка й завършва американски колеж, следва химия и преподава английски език.

А кой е Марин? Бедно момче от Оряхово, син на дърводелеца Иван и на неграмотната Тота. И срещу тях – една китайска династия с цялата си хилядолетна история и с наследницата си, принцесата Cyн. „За да ги омилостивят, родителите ми скалъпват набързо легендата, че татко е оряховски принц“, смее се Феникс.

Пиер Карден и Мадам Сун с един от моделите на дизайнера.

Когато в академията разбират за любовта им, предупреждават Марин да стои далече от момичето. На Сун пък заявяват, че връзката й с чужденец е направо национално предателство.

Двамата се срещат тайно

Разменят си бележки, които крият в хралупата на едно дърво в парк далече извън Пекин, като до там стигат на велосипеди. Находчивата Сун измисля тяхна си „сигнализация“ – ако е сплела косите си на една плитка, значи могат да са заедно след занятия, ако е на две плитки – срещата е невъзможна.

Упоритата и предприемчива Сун решава да се бори срещу табуто и издейства някак благословията за брак от външния министър Чжоу Енлай, дясна ръка на Мао. През 1957-ма в Пекин се ражда първото дете – Боряна. Две години по-късно, през 1960 г., Марин и Сун се връщат в България.

В София, за да се издържат, пекинската аристократка Сун мие чинии в студентския стол. В мизерните условия обаче Марин е щастлив, Сун го вдъхновява и той твори денонощно. Става преподавател по текстил, после доцент и професор в Художествената академия. Основава катедрата „Текстил и мода“. След 3 години живот в таванска стаичка семейството се премества в къща на ул. „Оборище“. Междувременно през 1962 г. се е родил Феникс и Сун хвърля пъпа му в академията. Буквално.

Изящната, харизматична и общителна Сун с отличен български, френски, английски и руски много бързо се превръща в една от софийските градски легенди. Семейството събира столичната бохема в дома си. Дизайнерите, работили в Центъра за нови стоки и мода, още помнят изисканата и стилна Сун, която е дизайнер, но би била и изключителен модел. Рангел Вълчанов снима екзотичната дама във филма си „Слънцето и сянката“, по-късно тя участва и в сериала „На всеки километър“.

През 1976 г. Върбанови се преместват

във френската столица

Марин прави много самостоятелни изложби, но съдбоносна и за двамата се оказва 1980-та. На панаира на изкуствата и галериите в Гран Пале модният дизайнер Пиер Карден се влюбва в творбите на Марин и урежда цялата му изложба да се представи в галерията му „Espace Cardin“ в Ню Йорк. Карден е очарован и от фината и елегантна Сун. Оплаква й се, че няма никакъв достъп до комунистически Китай.

Сун отваря за Карден вратите за „Забранения град“, създава истинска търговска модна империя и открива ресторант Maxim’s в Пекин. Така се ражда Мадам Сун – името, с което е известна в цял свят и до днес. В ресторанта, често посещаван от светски знаменитости, режисьорът Бернардо Бертолучи среща Мадам Сун и е покорен от нея. Тя му издейства разрешение за снимки в „Забранения град“ за кино шедьовъра „Последният император“, а той й връща жеста с малка роля във филма – на една от императриците.

През 1989-та Марин Върбанов си отива на 56 години от рак на белите дробове. Сун остава вярна на своя Марин до края на живота си през 2006-а, когато си отива – също от рак на белите дробове. Погребана е в семейната гробница на рода си в Пекин.

Мадам Сун с Ален Делон в Париж.

От двете деца на Марин и Сун Боряна е пазителят на семейната памет. Тя е завършила стенопис в Париж. Скътала е любoвнитe пиcмa мeждy Cyн и Mapин, кoитo ca пъхали в корубата на дървото. Сега те са в мyзeя „M+“ в Xoнкoнг. Там са и кapтинитe нa Сун, и гoблeнитe нa бaщa им. Боряна живее с дъщеря си Марина, родена от брака й с българин, в Пекин. Там е известна с китайската фамилия на майка си – Сун (Song). Тя също често си идва в България, а в момента, заедно с Марина, е в Париж при брат си.

Феникс, съпругата му, французойката Сара и синовете Юго (на 22 г.) и Ернест (на 19 г.) много обичат да си идват в България. В София имат апартамент на тиха уличка в кв. „Изток“, който са превърнали в ателие. Лятото

винаги са в Созопол

Това лято Феникс два пъти си е идвал в България и за пръв път е посетил Велико Търново, за да се потопи в българската култура. Обича българския фолклор и като диджей е покорен от „мистерията на българските гласове“. Обича българската кухня, готви в Париж сарми и мусака, а в България обожава шкембе чорбата. „По темперамент съм си българин“, смее се той.

Тази година семейството е празнувало Коледа тихо и в тесен кръг – Сара и Юго са с ковид. „Пожелавам си през 2022-ра повече любов и хармония между хората от различните етноси, баланс, в който човек може свободно да се изразява, да твори. И да се маха най-после този ковид“, казва Феникс.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА