Скандални изказвания в Северна Македония към България и български политици белязаха изминалата седмица.

Шефът на Македонската информационна агенция (МИА) Зоран Иванов беше уволнен, след като в публикация в социалните мрежи нарече външния министър на България Екатерина Захариева „фригидна кучка“.

Изказването му последва изявление на премиера Зоран Заев, който в телевизионно интервю пък заяви: „Идва ми да покажа среден пръст на българите“.

Непристойните изказвания в югоизточната съседка на България са реакции на решението на родните власти да блокират началото на преговорите със Северна Македония за членство в Европейския съюз.

„България на този етап не може да подкрепи проекта на преговорна рамка с Република Северна Македония и провеждането на първата междуправителствена конференция“, каза Захариева на брифинг. „Предложеният проект не отразява българските искания и не може да бъде подкрепен в настоящия си вид.“

 „Няма как на този етап да кажем „Да“

на Република Северна Македония за Европейския съюз. България винаги е била приятелски настроена към Северна Македония. Ние във всички трудни моменти сме им подавали ръка, но почти 30 години не може да искаш да си в Европейския съюз и в същото време да честваш един от най-мрачните диктатори – Тито“, категорично заяви Захариева в сутрешния блок на bTV.

Не е лесно да планираш бъдещето в регион като Балканите, където историята често хвърля сянка върху настоящето, написа в редакционен коментар по повод блокираните преговори Associated Press.

Агенцията цитира изказвания на Екатерина Захариева по темата и отбелязва, че българското правителство иска Северна Македония официално да признае, че нейният език има български корени, както и да се откаже от антибългарската реторика. България настоява вместо формулировката „македонски език“ да се използва определението „официален език на Република Северна Македония“, тъй като го смята за диалект на българския, създаден изкуствено след 1944 г., пише AP.

България иска също в текста на пътната карта да бъде записано, че твърдения за присъствие на македонско малцинство в България няма да бъдат подкрепяни под никаква форма, посочва AP и допълва, че според преброяване на населението от 2011 г. около 1600 души от 7-милионното население на България са се обявили за македонци. Историци в София твърдят, че тези хора не са малцинство, а бежанци, които са се преместили в България след Балканските войни в началото на 20-и век, отбелязва агенцията.

Захариева казва, че

България иска правни гаранции

преди да даде зелена светлина за начало на преговорите следващия месец. Северна Македония пък казва, че нейната национална идентичност и език не подлежат на обсъждане, пише AP и допълва, че комисия от известни историци от двете държави работят за изход от задънената улица, но без задоволителен успех до момента.

България, която се присъедини към блока през 2007 г., е активен поддръжник на членството в ЕС на шестте държави от Западните Балкани, вярвайки, че това ще им помогне да подобрят стандарта си на живот и ще предпази региона от влиянието на Русия и Китай, отбелязва AP.

Правителството на Северна Македония заяви в сряда, че остава ангажирано с присъединяването към ЕС. Двумилионната държава подаде молба за членство през 2004 г. и година по-късно получи статут на страна кандидат.

Дългогодишният спор за името на страната, което съвпада със съседна гръцка провинция, караше Гърция да блокира процеса. Този спор бе разрешен, когато в началото на миналата година страната се преименува на Северна Македония, припомня агенцията.

Преди година Франция поиска отлагане на началото на преговорите с мотив, че блокът се сблъсква с твърде много проблеми с оттеглянето на Великобритания и други наболели въпроси.

Лидерите от ЕС най-накрая се съгласиха през март т.г. да започнат преговори по присъединяване със Северна Македония и Албания, но това не може да стане със Северна Македония, докато България има възражения, пише AP.

Полицията в Шумен задържа мъж, заподозрян в извършването на двойното убийство в Шумен – на мъж и жена, съответно на 75 и 68 години.

Престъплението беше извършено преди няколко дни в къща във вилната зона „Под манастира“ край Шумен.

Телата на възрастната двойка са открити от техни близки, които отишли да проверят какво се случва със семейството, след като получили сигнал, че вратата на къщата е разбита.

Единственото, което се знаеше, е, че убийството е извършено с хладно оръжие.

Работи се по всички версии, като основната е, че са убити при грабеж.

Властите съобщиха, че официална информация по случая ще бъде съобщена на брифинг в Съдебната палата в четвъртък.

Ще отложи ли пандемията от коронавирус изборите в България? Този въпрос се задава все по-упорито от коментатори и анализатори, както и от потребители на социалните медии. Редовният вот за Народно събрание трябва да се проведе в края на март, най-вероятно на 28-ми, неделя. Данните за протичането на пандемията в страната в момента и математическите прогнози за протичането й в следващите месеци дават да се разбере, че в деня на изборите тя едва ли ще е утихнала. А това поражда редица въпроси – ще отидат ли гласоподавателите до урните и ще има ли членове на СИК, които да ги посрещнат там? Защото за разлика от САЩ, където имаше и гласуване по пощата, в България то може да е само присъствено.

„Ако говорим за избори в условията на коронавирус, първият въпрос, на който трябва да отговорим, е дали изобщо ще ги бъде тия избори, ще го бъде ли денят“, коментира пред „Свободна Европа“ политологът от „Галъп“ Първан Симеонов.

Конституцията също прави този въпрос уместен. В основния закон има хипотеза, която дава възможност изборите да бъдат проведени не през март, а през май месец. Според член 64, ал. 3 „избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното“.

Това означава, че има възможност парламентарният вот да не бъде организиран в края на март. Според конституцията

изборите се насрочват от президента

т.е. Румен Радев има право да отложи датата за края на месец май.

„На мен ми се струва, че на никого не му се ще отлагане на изборите. Въпреки че в ситуацията с коронавируса изборът е нито едното, нито другото“, коментира Първан Симеонов. Според него, до какъвто и развой да се стигне, винаги ще има трактовки и в двата спектъра.

„Ако изборите бъдат отложени, ще се чуе мнение, че се ползва смъртта на хората за удължаване на властта. Ако не бъдат – че въпреки смъртта на хората, изборите се оказват най-важното“, казва политологът.

И правителството, и президентът засега са категорични, че не обмислят отлагане на изборния ден. Същото казва и председателят на ЦИК Александър Андреев. Неофициално от избирателната комисия обаче коментират, че имат притеснения за съставите на СИК и РИК, които не са постоянно действащи, и много от хората, които досега са били в тях, могат да се откажат да участват.

В ЦИК има притеснения и затова как ще бъде обучена изборната администрация за работата с машините за гласуване, с които за първи път ще се упражнява правото на глас.