Президентът Доналд Тръмп през 2018 година е поискал помощ от китайския си колега Си Дзинпин, за да спечели изборите тази есен. Това твърди бившият съветник по национална сигурност на американския държавен глава Джон Болтън. Случката се е разиграла на вечеря на среща миналата година, като Тръмп казал, че увеличените покупки на селскостопански стоки от Пекин от американски фермери биха помогнали за изборните му перспективи. По време на среща на четири очи на срещата на високо равнище на Групата на 20-те през юни в Япония, Си се оплакал на Тръмп за китайските критици в Съединените щати. Но, пише Болтън в книгата си, която ще бъде издадена през следващата седмица, „Тръмп веднага прие, че Си има предвид демократите. Тръмп заяви одобрително, че има голяма враждебност сред демократите." "Тогава той зашеметяващо насочи разговора към предстоящите президентски избори в САЩ, като намекваше за икономическата способност на Китай да повлияе на продължаващите кампании, умолявайки Си да гарантира, че той ще спечели“, пише Болтън. „Той подчерта значението на земеделските производители и увеличените китайски покупки на соя и пшеница в резултат на изборите. Бих отпечатал точните думи на Тръмп, но правителственият процес на преразглеждане на публикациите реши друго.“ На същата среща Си защити и изграждането на лагери в Китай, настаняващи до 1 милион уйгурски мюсюлмани в Синдзян - и Тръмп даде знак за одобрението си. „Според нашия преводач, пише Болтън, "Тръмп каза, че Си трябва да продължи с изграждането на лагерите, което той смята, че е точно правилното нещо." Епизодът, описан от Болтън в книгата му “The Room Where It Happened: A White House Memoir”, има поразителни сходства с действията, които доведоха до процедурата по импийчмънт на Тръмп, след като президентът се опитал да окаже натиск върху украинския си колега да разследва сина на съперника му от Демократическата партия Джо Байдън в замяна на военна помощ. Обвинението за Китай идва и на фона на непрекъснати предупреждения от американските разузнавателни агенции за чуждестранна намеса в изборите през ноември, тъй като Русия избра да подкрепи Тръмп през 2016 г. А относно самия скандал с Украйна Болтън цитира лични разговори с Тръмп, потвърждаващи „quid pro quo“, които Тръмп отдавна отрича, включително срещата от август. Мемоарите от 592 страници, получени от The Washington Post, са най-съществената, критична дисекция на президента от вътрешна администрация досега, идваща от консерватор, който работи в републиканските администрации от десетилетия и е дългогодишен сътрудник на Fox News. Той представя Тръмп като „хаотичен“ и „смайващо неинформиран“ главнокомандващ и очертава дълга поредица от тревожни срещи между президента, неговите топ съветници и чуждестранни лидери. Книгата е обект на ескалираща правна битка между дългогодишната консервативна външнополитическа ръка и Министерството на правосъдието, което във вторник заведе дело с цел да блокира публикуването й, като твърди, че съдържа класифициран материал. Адвокатът на Болтън заяви, че книгата не съдържа класифицирана информация и е преминала през тежък процес на преразглеждане. Тръмп и съюзниците му няколко дни планират как да блокират или атакуват книгата. Кайли МакЕнани, прессекретарят на Белия дом, заяви в сряда, че произведенето все още съдържа класифицирана информация.
Болтън описва книгата като основана както на съвременни разкази, така и на собствените му бележки и включва множество подробности за вътрешни срещи и директни цитати, приписвани на Тръмп и други политици. Искането за подпомагане на изборите от Си е една от многобройните случки, описани от Болтън, в които Тръмп търси помощ или одобрение от авторитарни лидери. Много от същите тези лидери също се радваха да се възползват от президента на САЩ и да се опитват да го манипулират, пише Болтън. В един телефонен разговор от май 2019 г. например руският президент Владимир Путин сравни венецуелския лидер на опозицията Хуан Гуайдо с номинираната за кандидат -президент на Демократите Хилъри Клинтън, част от това, което Болтън нарича „блестящ показ на пропаганда в съветски стил“, за да привлече подкрепа за венецуелския лидер Николос Мадуро. Твърденията на Путин, пише Болтън, „до голяма степен убеждават Тръмп“. През май 2018 г., пише Болтън, турският президент Реджеп Ердоган връчи на Тръмп меморандум, в който твърди невинност за турска фирма, която е разследвана от прокуратурата на САЩ за Южния район на Ню Йорк за нарушаване на иранските санкции. „Тогава Тръмп каза на Ердоган, че ще се погрижи за нещата, като обясни, че прокурорите в Южния окръг не са негови хора, а са хора на Обама, проблем, който ще бъде отстранен, когато те бъдат заменени от неговите хора“, пише Болтън. Бившият съветник казва, че е бил толкова разтревожен от решимостта на Тръмп да направи услуга на автократи като Ердоган и Си, че той насрочил среща с генералния прокурор Уилям П. Бар през 2019 г., за да обсъди поведението на президента. Бар се е съгласил и дори сам изразил притесненения от изявите, създадени от поведението на Тръмп. Неуспешен опит за импийчмънт на президента беше направен през януари от Демократическата партия. Болтън обаче мълчи по въпроса дали смята, че действията на Тръмп, свързани с украйнската афера, са били неминуеми и е дълбоко критичен по отношение на начина, по който Демократите са управлявали процеса по импийчмънт. Но той пише, че е намерил решението на Тръмп да задържи военна помощ за оказване на натиск върху новоизбрания украински президент Владимир Зеленски за „дълбоко смущаващо“ и че се е опитал да работи вътрешно, за да се противодейства на това, съобщавайки загрижеността си на Бар и адвокатското бюро на Белия дом. „Мислех, че цялата афера е лоша политика, съмнителна юридически и неприемлива като поведение на президента“, пише той. В мемоарите си Болтън описва съветниците на президента като често управлявани от Тръмп и твърди, че различни служители - включително началникът на щаба Джон Ф. Кели, държавният секретар Майк Помпео и самият Болтън - всички искали да подават оставки заради отвращение или безсилие. Като се има предвид експертизата на Болтън и ролята на Белия дом от 2018 до 2019 г., книгата е силно фокусирана върху епизодите и решенията на външната политика, от Украйна и Венецуела до Северна Корея и Иран.
