След Brexit българските кандидат-студентите пренасочиха своя интерес от Острова към САЩ, коментира пред "Монитор" Снежана Тенева, която е консултант по висше образование. Тя уточнява, че след като страната ни се е присъединила към Европейския съюз през 2007 г., интересът към образование в Америка е намалял заради възможността за безплатно обучение в някои европейски страни, но гимназистите отново се преориентират зад Океана. Възможността за стипендии, покриващо изцяло или голяма част от разходите за образование и престой, и избора на комбинирана специалност спрямо интересите на кандидат са част от причините, които привличат родните гимназисти. За учебната 2019-2020 г. в САЩ учат 757 български студенти, от които 334 са бакалаври. Най-привлекателни за тях са СТЕМ специалностите – точни науки, технологии, инженерни науки и математика, икономика и бизнес, право и технологии. Най-много студенти пък има в Харвардския университет, Станфордския университет, Принстънски университет, Йейлския университет, Масачузетския технологичен институт... Американските ВУЗ-ове привличат българите и с различни финансови пакети които покриват образователните им разходи, храна, квартира, медицинска застраховка, учебници, местен транспорт и джобни. Йейлският университет например предлага стипендия в размер на $77 452 за специалност „Филмово изкуство“– толкова трябват и за първата година на новоприет студент, като по този начин семейството няма да има допълнителни разходи. За обучение в „Компютърното инженерство“ в Университета „Корнел“ пък трябва да се броят $74 025. С финансовия пакет, предложен от ВУЗ-а, семейството ще трябва да задели само $3500, за да може да изпрати детето си да учи там. Малко повече излиза обучението в специалност „Икономика“ в Северозападния университет. Там на година обучението излиза $78 236, докато вузът предлага финансов пакет на стойност $72 936. Така допълнително студентът трябва да си осигури $5300. Половината от стойността на обучението по „Биология“ осигурява Университетът в Денвър. Стипендията е на стойност $33 000, докато за година разноските са $65 000. Размерът на финансовите пакети за следващите години е същият, като студентът само най-често трябва да поддържа само успех. "На практика това означава, че за 4-годишното си обучение в Америка кандидат-студентите се борят за над четвърт милион долара стипендия", подчертава Тенева. Освен за потребностите на студента, в САЩ има още три вида финансова помощ – стипендии за академични, спортни или артистични постижения, работа в кампуса до 20 часа или институционален заем от $6 -7000, който обаче се връща. Така всяка година на 1000 колежи и университети предоставят над 8 милиарда долара в стипендии. Снежана Тенева обяснява още, че Америка е отворена към чуждестранни студенти и посочва три предимства за тях – по-лесен прием, по-щедри стипендии, както и с визата си F1 да работят, след като придобият диплома. Студентите от STEM направления имат право да работят 36 месеца, докато във всички останали специалности 12. За това време те могат да приложат знанията, които са получили по време на обучението си, и да натрупат известна сума от заплатата си. За приема освен добри академични резултати, пък най-голяма тежест имат есето, в което кандидатът обяснява защо иска този ВУЗ и специалност и как ще му помогне, както и извънкласните дейности, в които взема участие, уменията му, постиженията, гражданската позиция.