Открийте ни и в

Българи в чужбина

Българи продължават традицията на обичан в Малибу ресторант

публикувано

на

Боян с наградата ” Малибу чойс”, дадена на ресторанта му

Ако питате жителите на Малибу, Калифорния, къде да прекарате свободното си време, те ще ви кажат да отидете в мола „Малибу кънтри март” („Malibu Country Mart”). А ако искате съвет за място за здравословно хапване, те ще ви пратят в заведението „John’s Garden” в същия шопинг център. Мястото е собственост на 35-годишния ни сънародник Боян Кинов, който е запазил основната му концепция, но е въвел и нови ястия и напитки с български привкус. През лятото например често можете да си купите таратор. Също така почти винаги се предлагат освежителни и енергийни напитки с розова вода.

„John’s Garden” e ресторант снак-шоп. В него се продават пакетирани здравословни закуски от внимателно селектирани доставчици и местни производители, но също така се приготвят пресни сандвичи, супи, салати, шейкове, прясно изцедени сокове и прясно бутилирани лимонади. Приготвената на място храна се купува вътре, а когато стане готова, се взема през прозорец отвън и се консумира на външни маси в мола. “Гледаме да имаме най-здравословната селекция от продукти”, казва братът на Боян, Калин, който помага в управлението на заведението. „Имаме и марки, които не спадат към здравословните, като „Кола-Кола” и „Сникърс”, но от тях не може да се избяга”, допълва той.

Здравословното хранене е много силно застъпено в Малибу и в цяла Калифорния. Всеки ден в тази категория на пазара се появяват нови продукти, отварят се различни магазини или ресторанти. Боян и Калин казват, че следят тенденциите и се стремят да ги приложат сравнително бързо, за да бъдат максимално конкурентоспособни. Например те от доста време предлагат редица продукти с киноа (салати, снаксове, чипсове), сокове от краставица, спанак и целина, напитки с розова вода (от България), разредена с вода и витамин В12. Братята са се прочули и с таратора, който правят през лятото. Калин разказва, че през април при тях влязъл един дядо и питал за българската супа с краставици. „Човечецът беше дошъл от доста далеч само заради таратора, но ние нямахме тогава, защото започваме да го продаваме по-късно през годината, когато е по-топло”, уточнява той.

Печеливш ход се оказва и приготвянето на плодови шейкове по стара рецепта – със сладолед, пресни плодове и мляко. Двамата братя са въвели и напитки, обогатени с канабидиол (CBD), нещо, за което ще чуваме тепърва, но което набира популярност в хранително-вкусовата промишленост. Канабидиолът е основна съставка на медицинския канабис. Той няма психотропно действие. Известно е, че действа успокояващо и кара хората да се чувстват пълни с енергия. Добавя се и в алкохолни коктейли в някои барове. Тази година дори Coca-Cola и Pepsi обявиха, че скоро може да правят газирани напитки с канабидиол.

За да върви бизнесът, Боян разчита на по-големия си брат Калин и двамата си поделят отговорностите по ръководството. Боян е натоварен със сключването на договори с доставчици, развиването на нови бизнес идеи и планове, търсенето на партньори, а Калин се занимава с всекидневните оперативни решения и управлението на персонала, който в момента се състои от осем души. Двамата обаче винаги обсъждат всички големи решения заедно.

Ресторантът е любим на няколко поколения жители в Малибу. Той е създаден през далечната 1975 г., като преди това съществува под формата на бизнес за доставка на храна по домовете с малък камион. Много от ястията в менюто заедно с наименованията им са запазени от самото начало и възрастни клиенти често разказват на нашите сънародници как в миналото са си поръчвали същия сандвич като днес и как изпитват огромна радост, че техните деца и внуци могат да вкусят нещо от онези години.

Различни салати и сандвичи, правени в „John’s Garden”, са били обявявани за победители в класации на медии и търговски панаири. Пресен пример за това е прочутият им вегетариански сандвич с тиквени семки, хумус и козе сирене, който по-рано през тази година оглави класацията на списание „Чалкборд” за най-вкусен сандвич без месо за района на Ел Ей. През миналата година пък заведението грабна приза „Malibu Choice” на вестник „ Малибу сърфсайд нюз” за най-добро място за деликатесни сандвичи. Много звезди също хапват тук. Преди няколко години „Дейли мейл” писа, че Кортни Кардашиян също е била забелязана да обядва в ресторанта със свои приятели.

Боян започва работа в пълния с история снак-шоп през октомври 2007 г., след като вече е бил четири години на американска земя заедно с родителите си. Преди това той е работил за компанията „Ел Ей байт” като доставчик на храна от ресторанти по домовете. Боян разказва, че първо се запознал с друг българин, Светлин Димов, който сега живее в Чикаго и който по онова време бил мениджър на „John’s Garden”. „Бяхме на парти, смяхме се и се веселихме цяла вечер, след което в края на вечерта си разменихме телефоните”, спомня си Боян. „Може би шест месеца по-късно Светлин ми се обади с оферта за работа като касиер”, обяснява сънародникът ни и допълва, че след дълги уговорки приел предложението.

С времето Боян се издига от касиер до позицията асистент мениджър. „После Светлин беше приет за бакалавър в „Бъркли юнинвърсити”, което допринесе за възможността да стана главен мениджър.” Боян вече не само знаел в детайли как се управлява ресторантът, но станал най-довереният човек в кръга на Джим Мусанте, син на Джон Мусанте, основателят на „John’s Garden”. Боян описва Джим като най-общителния и приятен за работа човек.

През септември 2011 г. Джим Мусанте провежда дълъг и задълбочен разговор с Боян и му споделя, че иска да продаде ресторанта. „Аз приех това като предложение, но Джим вече имаше други шест души с милиони долари, които също имаха интерес, и първоначално не бях сигурен, че нещо изобщо ще се случи”, разказва българинът. „Без пари, но с уважение и лоялност аз реших, че ще направя всичко по силите си да стигна до спогодба с Джим и накрая успях”, разкрива също той. Сделката била почти изцяло на ръкостискане. „Доверието ни един към друг беше доказано многократно и нито един от нас не се почувства застрашен”, споменава още Боян. Официално той става собственик на ресторанта през 2012 г., а две години и половина след това започва да му помага и Калин.

Жителите на Малибу не спират да посещават заведението, след като българинът застава начело. Той бързо се превръща в един от любимите собственици и всички признават, че е съхранил традициите на мястото. Нашият предприемач се отплаща с решения, които поставят хората в общността на първо място. Например – създава салата, посветена на един от касиерите на вратата в заведението. Служителят работил на касата 37 години и за съжаление вече не е между живите. Той бил познат с репликата си „Be good out there”. Точно част от този рефрен („Be Good”) Боян сложил за име на салата с риба, маруля, пармезан, парчета портокал, червени чушки, каперси и ядки. „Мога да кажа, че съм горд и щастлив да съм собственик на една реликва в Малибу и да работя с брат си и приятели. Това за мен е истинският семеен бизнес”, казва Боян. Старите собственици Джим и Джон също понякога посещават ресторанта, макар че Джон е вече на 98 години.

Планът за втори магазин винаги се върти във въздуха за Боян и Калин. Те наблюдават пазара на имотите и чакат да се отвори подходяща възможност за този ход.

 

Боян (вляво) и Калин на изложение за храни (3636 file)

Кортни Кардашиян в “John’s Gargen”, снимка “Дейли мейл”

 

Българи в чужбина

Мартин, покровителят на българите в Европа

публикувано

на

от

БОРЯНА АНТИМОВА

Когато сред българските общности в Европа се спомене името Мартин Ширков, реакциите обикновено са: „Оооо, той е неформалният лидер и будител на сънародниците ни, защитник и покровител на слабите, беззащитните и онеправдани българи в Холандия и цяла Европа.“

„Защо е това интервю сега? Не давам интервюта. Не искам да афиширам това, което правя – каза пред „Труд“ Ширков. – Имам един „наблюдател“ на делата ми. Тръгнах да се надпреварвам с Бог. Аз помагам – той ми помага 3 пъти повече. Аз отново помагам – той отново ми връща 3 пъти повече. Така и не можах да го надмина, но до края на живота си ще подкрепям хората в нужда. И щом

позитивните примери въздействат

ще разкажа за себе си.“

Малкият Мартин, роден във Велико Търново, ляга и става с мечтата един ден да бъде велик футболист. Когато е на 11 години обаче, ескалатор на Централна гара в София прекъсва завинаги мечтата му – откъсва част от пръстите на единия му крак. Втори инцидент: когато е в VI клас, прави фатално изказване в час в онова тоталитарно време, че „фашистите са освободили селото от партизаните“. Гонят го от училище и се чудят в кой интернат да го пратят. Затова пък много рано открива, че има талант на предприемач.

На 14 години започва да урежда строителни ремонти за гурбетчии от Родопите, дошли в София да изкарват хляба си. Те се събират около заведението „Попското“ до Семинарията и често се оглеждат за невръстния Мартин, защото винаги им намира работа. „Чудех се как да изкарвам джобни и обикалях из „Лозенец“, „Младост“ – разказва той. – Отивам в някой блок, казвам: „Добър ден, имате ли нужда от боядисване на стени, от смяна на дограма?“ А домоуправителят вика: „Ти не си ли много малък?“ Казвам: „Да, малък съм, но майсторите са заети, затова аз им търся работа.“ Майсторите ми отчисляваха по 20% комисиони и на месец си изкарвах по 500-600 лева – страшно много пари тогава.“

В офиса си на немското издание Strazen Journal

В „зората на демокрацията“ младият Ширков вече е натрупал опит като предприемач на ремонтни дейности и се захваща с все по-крупни сделки. Урежда строителни ремонтни дейности в още нераздържавените предприятия. „В един момент към мен буквално се сипеха пари. Бях само на двадесетина години“, казва Мартин. От първата си голяма сделка

получава 20 000 лева и си купува мерцедес

„Буквално не знаех какво да правя с парите си“, казва мъжът.

Типично по български, когато Мартин се замогва, около него започват да се навъртат разни партийни лидери и хора от висшата администрация за спонсорства, за уреждане на сделки, за да „лапат“ комисиони. „Няма да забравя една среща с човек, който и сега е на власт, каза ми: „Ние тебе ще те унищожим, бе!“ И действително ме смачкаха. През мен минаха доста политици. Счупиха в мен искреното и чисто желание да помагам на по-слабите. В един момент натискът стана нетърпим, взех си жената и децата и заминах за Холандия. Не съм искал да емигрирам, вярвай ми, те ме принудиха!“

Така през 1998 г. семейството му се оказва в чужда страна, без да знае езика и сред холандци, които не желаят чужденци. Полека-лека изплува в непрекъсната борба за правата си. Талантът му като предприемач се разгръща и в Ротердам, където се установява със семейството си. Днес владее 7 езика и е притежател на голяма компания за рекламни дейности – холдинга „Мултимедия инженеринг“, като притежава патенти на много свои изобретения на продукти, свързани с рекламата.

През 2011 г. регистрира фондация „България“ с основна цел подпомагане на българите при техните първи стъпки в чуждата страна и издава вестник „Емигрант“. „Като откривахме офиса,

че като засвири български оркестър

че като се развяха знамена, че като се хванаха нашите на хорото… И на мига пристигнаха 10 патрулки с полицаи да проверят законни ли сме“, смее се Мартин.

Той и фондацията му започват яростна битка за отваряне на трудовия пазар в Холандия за чужденци. „Искаха от всеки българин, пребиваващ в страната, да си плаща здравните осигуровки – 110 евро на месец, а в същото време не даваха възможност да изкарва законно доходите си“, възмущава се Мартин.

В Европарламента в Брюксел с Христо Стоичков, който заради личната си съпричастност към каузата за отваряне на трудовия пазар за българи е награден с грамота и обявен за почетен член на фондация „България“, 2012 г.

През 2012 г. той организира протест пред холандския парламент в Хага за отваряне на трудовия пазар за емигранти. Пристигат журналисти от CNN, Euronews и други големи медии и събитието влиза в световния новинарски обмен. Тогава председателят на Европейския парламент Жозе-Мануел Барозу кани председателя на фондация „България“ на разговор. Българинът събира група от юристи и общественици и заедно с Христо Стоичков отива на срещата. След това на българите в Холандия се разрешава да регистрират собствени фирми за малък бизнес.

Един ден нашенец му се оплаква, че 2000 сънародници буквално бедстват, след като няколко години са се хранили с продажба на едно списание. Издателите му решават да не го дават повече на чужденци. „Марин ме помоли за заем за билет, да се прибере в България. А нали всички тези хора бяха дошли в Холандия, за

да издържат близките си в родината

Тъпчеха се по 10 души в една стая, за да си поделят наем от 700 евро. Казах му, че ще му дам колкото пари му трябват, но да изчака с връщането си“, разказва българинът.

Ширков решава сам да създаде списание, за да осигури на сънародниците си хляб, докато си намерят нещо по-стабилно. Адвокатът му се чуди на акъла: „Ти някога издавал ли си списание? Как ще стане?“ „Като имаш самолет, си намираш пилот“, е отговорът на Ширков. Той регистрира списание Straat Journaal, а снаха му намира в интернет холандски журналисти, които да го правят. Основните теми са социални – истории на хора, които се борят с живота и оцеляват. Ширков вади на сънародниците си разрешителни за продажба на печатни издания пред супермаркетите и машината се завърта.

„Съпругата ми Ани е душата и сърцето на всичките ми инициативи, тя се занимава с разпространителите на списанието“

Така хората без доходи, вместо да се унижават с протегната за милостиня ръка, изкарват достойно прехраната си. От цената на списанието 2 евро те отчисляват 1 евро за разходи по производството му, останалите пари са за тях. Холандците с добри сърца им дават по едно или повече евро отгоре и така свързват двата края. Ширков им организира и безплатни курсове по холандски, за да могат да се защитават. „Днес първите продавачи вече имат хубава работа, купили са си къщи с ипотека, помагат и на близките си в България и живеят достойно“, казва Мартин.

Славата му се разнася и в съседните страни и той издава второ списание – на немски,

за бедстващите хора от Германия

– Strazen Journal. Постепенно включва като разпространители и бедстващи хора от Румъния, Полша, Русия и други страни. Храни всички с топли български банички. Прославя се като покровителя на бездомниците.

Често отчисленията от 1 евро не достигат за покриване на разходите и Ширков дофинансира производството на изданията със собствени средства. „Много искам да издам такова списание и на български език. Да, знам, че ще е в малък тираж и ще съм на загуба, но ме е срам да гледам как хора, работили с години за България, ровят по кофите“, споделя Ширков.

През 2012 г. той започва втора яростна битка срещу председателя на една крайна националистическа холандска формация – „Партия на свободата“. Герт Вилдерс е против пребиваването на чужденци в страната с аргумента, че отнемат работата от холандците.

Същата година в Холандия се случва нещо подобно на нашумелия у нас случай с норвежката служба за защита на децата Barnevernet. Социални работници в Холандия отнемат безогледно деца от родители емигранти, които според тях малтретирали рожбите си. „Представи си, детето ми е палаво и буйно, постоянно се бие с някого в училище и вечно е в синини и драскотини – обяснява Мартин. – От училището директно ме обвиняват, че малтретирам детето си. Идваш ни на гости с детето си и те прибират и моето, и твоето дете, защото, видиш ли, живеели в условия на семейно насилие.“

„В училищата тогава раздаваха анкети на децата, включително и на нашите българчета – разказва Мартин. – А някои от

сънародниците ни не знаят добре холандски

и ги предупредих да внимават при отговорите. В анкетите имаше въпроси от сорта: „Страхуваш ли се от баща си?“ Ако детето пише: „Да“, обявяват, че е малтретирано. Ако пише: „Не“, казват, че е оставено на произвола и не се грижиш за него. Отнемат ти го и го пращат при разни недобросъвестни приемни родители, и Бог да му е на помощ…“ Тогава няколко българчета са изтръгнати от майките си, а много сънародници са изплашени, вземат си жените и децата и се връщат в Родината. Ширков плаща от джоба си на юристи и успява да измъкне 4 българчета от социалните.

Днес в офиса на компанията му непрекъснато пристигат българи, на които помага да се оправят с непознатите холандски институции. И продължава да подпомага финансово първите стъпки на сънародниците си в непознатата страна. „Днес във фирмата ми работят много холандци, уважаван съм и си партнирам с всички институции в страната. Днес не аз чакам холандеца да ми плати заплатата, а той чака аз, българинът, да му я платя“, казва с гордост Ширков.

„Дали искам да се върна?… Божеее, сърцето ми плаче за България! Мечтая за това и ще го направя – казва силно развълнуван мъжът. – А сега ще трябва да спрем с интервюто, защото ще пътувам в друг град, там българин има проблеми… Е, не мога да се спра да помагам! Така съм устроен.“

 

Продължете по-нататък

Българи в чужбина

Най-големият детски център в света е проектиран от 24-годишна българка

публикувано

на

от

24-годишната Симона Хаджиева спечели в Италия конкурс за проектирането на най-големия детски център в света. Наскоро Симона се дипломира от Университета по архитектура и строителство (УАСГ) и ще трябва да промени изцяло бивша фабрика за керамика на брега на езерото Маджоре в Лавено-Момбело, която се простира на площ от 27 000 кв.м. Българската студентка

определя детската градина „като мистериозно пространство, което подбужда въображението на децата“. “Идеята се роди, разглеждайки всички снимки за съществуващата фабрика. Усещането за нея или по-скоро това, което е останало от нея, е за една гора от колони“, обяснява Симона Хаджиева. Идеята на младата архитектка, която е работила върху проекта 5 месеца, е това да бъде детски център, който е предназначен също и за възрастни, или едно семейство да прекара един ден или уикенд на територията на комплекса. Така дипломната й работа я прави победителка на международния конкурс Kid’s Factory. Работата на българското момиче е отличена сред 402 проекта и 30 финалисти, оценени от авторитетно жури. Те избират на първо място проекта на Симона, която получава награда от 10 000 евро. Проектът предвижда запазване на някои от съществуващите сгради, но също и организиране на различни пространства за отдих и игра на децата, а очакванията са центърът да привлече много туристи в тази красива част на Италия.  Начинът, по който Симона Хаджиева вдъхва живот на огромното помещение, за да го превърне в най-големия детски център в света, впечатлява италианците.

Симона Хаджиева е от Смолян, но планира втора магистратура в чужбина. Обяснява, че й се иска да види друга култура и архитектура, за да може да даде на България всичко, което е научила. Тя е категорична, че държи да се върне и да направи всичко възможно за подобряване на средата, но в същото време се надява проектът й да бъде реализиран, както предвижда наградният фонд на конкурса.

Продължете по-нататък

BG успехи в САЩ

Българче стана шампион по плуване в Илинойс (ВИДЕО)

публикувано

на

Българче стана шампион на 90 метра (100 Yards) при децата до 10 години на щатското състезание по плуване в Илинойс. Велизар Филипов успя да преплува дистанцията за 1 минута 2 секунди и 55 стотни (1:02.55) и с това счупи досегашния рекорд в категорията от 2014 година. „Много съм щастлив, че успях да го направя”, казва Велизар Филипов. Той стана шампион в стила гръбен гроул, един от четирите плувни стила, контролирани от Международната федерация по плуване (ФИНА).

Младата българска надежда признава, че не е било лесно, защото успехът идва след усилени тренировки. Филипов плува от 5-годишна възраст и е в отбора на треньор Джурис от Lattof YMCA в Дес Плейнс от 3 години. „Трудно беше да  победя, защото момчето, което спечели второ място, никой не го е побеждавал досега”, каза за BG VOICE Велизар.

Той казва, че е избрал плуването, защото не му харесвали другите спортове, но не е било „любов от пръв поглед”, защото и плуването не му допадало съвсем в началото. Българчето обаче започнало да се радва на успехите си и това го мотивирало да продължи. Филипов тренира по 5 дни в седмицата и има пълната подкрепа на семейството си. „Беше невероятно изживяване да видим нашето момче да стигне до първото място. Той тренира 5 дни по 2 часа и почти всяка седмица има състезание”, казва майката на Велизар – Дима Филипова.

Дни след победата си на състезанието, което се проведе в Индиана, Велизар Филипов се класира трети на друго местно състезание за плуване. „Надявам се да продължа все така”, казва малкият плувец. „Всички ни поздравиха за успеха му”, казва Дима Филипова с гордост. Максималната скорост за плуване в този стил е 1.84 метра в секунда за възрастни, защото гърбът използва различни мускули в горната част на тялото.

 

Продължете по-нататък

Най-четено

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама