Открийте ни и в

Български успехи в чужбина

Българин даде нов образ на американските и канадските пари

публикувано

на

Капитолия от банкнота от 50 щатски долара

Макар електронното разплащане да навлиза все повече във всекидневието ни, парите в брой са все още необходимост. Използваме ги механично, без да се замисляме за значението им. За Хубен Черкелов, наш художник в Ню Йорк, те дори ни дават възможност да се доверяваме един на друг и да успяваме да живеем заедно, макар и много различни. „Парите са средство за комуникация и имат религиозна страна”, казва той. – Например, дори без да говоря на китайски в магазина или ресторанта на китайския квартал, ние комуникираме чрез вярата, че моите $100 са точно толкова, а аз се доверявам, че ми дават стока за същия номинал”, обяснява творецът. Той рисува американски монети и банкноти, а също и такива от цял свят. Въпреки дълбоките си познания по история на изкуството и създаването на парични символи в различните страни Черкелов няма претенцията да задължава зрителя с определена интерпретация на картините си и смята, че всеки е свободен да вижда в тях каквото поиска. Така някой може да ги възприеме като въплъщение на историята, друг – на успеха, а трети – на нещо съвсем различно.

Идеята за рисуването на американските центове дошла от времето, когато преди навлизането на мобилните апарати на Черкелов му се налагало да се обажда от улични автомати и да ползва поне по една шепа монети от 25 цента. Банкнотите пък му се стрували донякъде скучни и безцветни, защото били предимно зелено-бели. В рисунките си с щатски долари нашият художник използва техника, каквато се прилага при същинското печатане на пари с покриване на хартията (в случая платното) със специално фолио. Разликата е, че той използва различни цветове, които на пръв поглед са нетипични за доларови изображения, но които придават футуристичен и леко загадъчен облик на иначе познати обекти. В колекцията си с монети пък художникът има картини както със стандартни знаци по метала, така и с такива от малко известни колекторски емисии като канадските монети с Батман и Робин, емитирани през 2016 г. и продавани на цена от $20.

Черкелов пристига в Америка през 2000 г. с пълна стипендия, отпусната му от Института по живопис в Санта Фе. След като завършва, се премества в Ню Йорк и работи за големия американски скулптор Том Сакс, известен с изложбите си, в които преплита модата или известни марки като „Макдоналдс” с темата за насилието и използва оръжия в аранжировките си. Картини на Черкелов са били излагани в Музея на Бронкс, в други зали в Ню Йорк, Гринуич, Кънектикът, Шарлът, Северна Каролина, столицата Вашингтон. Освен това в Европа сънародникът ни е имал изложби на  Венецианското биенале в Италия, в Национална галерия в България и Националния археологически музей. За тази година той е имал три самостоятелни изложби – в Ню Йорк и в България. Преди да стъпи на американска земя, нашенецът също се е занимавал с изкуство и е бил член на групата XXL, свързвана най-вече с несъществуващата днес едноименна галерия XXL на площад „Македония” в столицата. В началото на 90-те години тази група от млади творци се бореше срещу политиката и социалните тенденции в България.

В момента художникът ни работи неуморно в студиото си на Таймс скуеър по изработката на 10 творби, които трябва да завърши през 2020 г. и в които могат да се открият връзки с комикси. Такива примери са Швейцарската банкнота „Джакомети”, Леонардо да Винчи в Коста Рика и Лигата за справедливост върху канадски монети. Сред произведенията ще има и две скулптури – на Дарт Вейдър, които са от монета в Нова Зеландия. Идеята на този проект е да се покаже до колко поп културата е заменила религията и политическата догма. “Работя и с инженер, който ми дава практически съвети за това кое е възможно като реализация и колко би струвало”, разкри българинът. Творбите най-вероятно ще бъдат завършени чак през 2020 г., защото проучвателната работа отнема голям период от време.

Черкелов би искал хората да го възприемат художник, който вижда едновременно милалото, настоящето и бъдещето и който може да мултиплицира творчеството си по различни начини и успява да въздейства на зрителя по различен начин.

 

Хубен Черкелов

Паисий Хилендарски от банкнота от два лева

Изображение от комикс за Батман от канадски монети

 

Български успехи в чужбина

Българин от Ел Ей получи награда “Еми” за анимация (ВИДЕО)

публикувано

на

от

Калоян Атанасов ще получи награда “Еми” в категорията дневна тв продукция за анимацията “Гарван: Легендата”, съобщава “24 часа”.

Героите на 20-минутния анимационен филм са озвучени от Опра Уинфри, певеца Джон Леджънд и актрисата Лиза Коши. Атанасов е нарисувал образите в анимацията. Той работи в американското студио “Баобаб” и е едва на 24 години.

Българинът ще получи официално наградата си в петък, когато ще се проведе церемонията в зала “Пасадена” в Лос Анджелис пред 3-хилядна публика.

Калоян Атанасов живее в САЩ от малък, заедно със семейството си. Той работи предимно над кратки анимации и филми с виртуална реалност. Кал, какъвто е творческият му псевдоним, завършва колежа по изкуства и дизайн “Ринглинг” във Флорида през 2016 г. “Гарван: Легендата” не е първият му голям успех. The Wishgranter е 5-минутна анимация, в която той е режисьор и художествен директор. За нея печели над 20 награди от различни филмови фестивали по света.

“Гарван: Легендата” е анимация, която разказва историята на група горски животни. Сред тях е пъстър песнопоен гарван, който се озвучава от Джон Леджънд. Птицата има мисия да открие Всевишния и с нежния си глас да го убеди да прекрати ледовитата зима на Земята, където всички животни са заплашени от измръзване.

Продължете по-нататък

Български успехи в чужбина

Евдокия бележи гол след гол по терените на САЩ

публикувано

на

от

Тя е млада и красива, родена е не много отдавна в малкото българско градче Хаджидимово, а днес бележи гол след гол по футболните терени на Америка за отбора на “Флорида Гълф Коуст Юнивърсити“.

Преди дни Евдокия Попадинова бе избрана за футболистка № 1 на България и макар да е българската футболна звезда при жените, тя от години живее и играе в САЩ. Не я е яд, че в Родината й се гледа пренебрежително на женския футбол, защото смята, че това е проблем на тези, които не са информирани за този спорт.

„Надявам се хората да не ми се обидят, но затова

обичам толкова Америка

Там съм чужденка, приемат ме с отворени обятия и се радват на успехите ми. Американците имат най-добрите атлети в почти всеки един спорт. Не разбирам защо в България на женския футбол трябва да се гледа с насмешка. По-скоро трябва да се чудим как да го популяризираме, за да се запалят повече момичета, които един ден могат да прославят нашата страна“, смята Евдокия.

Тя стана футболистка № 1 на България за трета поредна година. А големите й успехи в Америка се изразяват в 14 гола в 19 мача. И 7 асистенции.

„Това е доста трудно, имайки предвид, че повечето мачове побеждавахме с по 1-2 вкарани гола. Който си мисли, че е лесно да се вкарва всеки мач, много се е объркал. Постоянството изисква усилена работа. Силното ми оръжие като цяло е моята бързина. Почти никога не се задоволявам с направеното. Напротив, старая се да постигам все повече и повече“, споделя българката.

Тя разказва, че след първите й 5 мача всички останали отбори я познаваха доста добре.

„Слагаха повече защитнички около мен. Съперничките ме

ритаха и бутаха

с цел да ме ядосат и да ми изкарат картон, надявайки се това да ми повлияе и да не отбележа гол. За мое щастие все пак продължих да вкарвам почти всеки мач“, разказва Евдокия.

А на въпроса дали съотборничките й в Америка знаят нещо за България, отвръща: „И да не са знаели, вече знаят. Със сигурност някои от момичетата ще дойдат да ме посетят в България един ден.“

Отборът й “Флорида Гълф Коуст Юнивърсити” е добър, но шампионатът е изключително оспорван. Тимът й се намира в NCAA Division 1, което е най-високата лига при университетите в Америка. В цялото първенство се състезават над 300 отбора.”

“Понеже Америка е голяма държава, първенството е разделено на няколко конференции. Победителите от всяка конференция се изправят един срещу друг в националния шампионат. Отборът ми е печелил конференцията доста години наред. Надявам се с моята помощ да имаме повече успехи и в националния шампионат. Там играем срещу много и различни университети, някои от които са много престижни. Университети, от които са излезли звезди като Алекс Морган, Карли Лойд, Аби Уамбак. Отборът ми започна да пише история през миналия сезон и моята цел, докато съм там, е това да продължи”, казва футболистка № 1 на България.

Евдокия си има приятел американец

бизнесмен, а не футболист. „Искам луксозен живот – като по филмите. В нашата съблекалня не е толкова по-различно, много е забавно, танцуваме. О, случва се в женския футбол да бъдеш харесан от друга жена. Благодаря, но не си падам по жени“, споделя с усмивка талантливата българка.

Футболните идоли на Евдокия са Роналдо и Стоичков. Няколко български футболисти пък са й давали уроци и съвети. Сред тях са капитанът на “Лудогорец” Светослав Дяков и футболистът на ЦСКА-София Станислав Манолев, които са от Благоевград. Познава се от години и с Даниел Златков, по-популярен като българския Роналдо.

Евдокия играе за Северозападния университет в Охайо с пълна стипендия. „В Америка можеш да постигнеш много неща. Футболът ми даде много и ми се отплати най-добре в Америка“, признава тя.

Продължете по-нататък

Български успехи в чужбина

Български режисьор с голяма кинонаграда в LA

публикувано

на

от

Поредно голямо отличие за българския талант в САЩ. Игралният късометражен филм “Мотиви” на младия български режисьор Джоузеф ал Ахмад взе голямата награда “Най-добър късометражен филм” на кинофестивала в Лос Анджелис (Los Angeles Film Awards). Българинът грабна и приза “Почетен режисьор”. Отличията бяха огласени на 2 януари, а през миналия месец лентата взе и три номинации и награда “Най-добра филмова музика” на филмовия фестивал “Призма” в Рим.

“Мотиви” е криминална драма и е продукция на най-стария филмов университет в света – ВГИК в Москва, където българският автор се обучава като редовен студент в 4-ти курс.

В главната роля на филма е

звездата на руското кино Михаил Богдасаров

Сценарист е Роман Бобильов, cъсценаристи са Джоузеф ал Ахмад и Виолета Георгиева, също от България. Музиката на филма, която спечели голямата награда на фестивала в Рим, е дело на композиторите Николай Бабухин и Даниел Цовин (руснак от български произход).

Семейна сага, попечителство, стари сметки в бизнеса и един куп възли за развързване поднася на зрителя късометражната криминална драма. Действието в нея се развива в Москва. Виден руски бизнесмен е бил посетен в дома си от свой колега, а малко след това е намерен застрелян в колата си в подземен гараж. Заплетеният сценарий вкарва зрителя в лабиринта на търсене на извършителя и най-вече на мотивите, подбудили го към това престъпление.

Лентата получи отзвук в САЩ

“Изключително добре направен филм във всички аспекти на киноизкуството”, пише в своята публична рецензия Рой Зафрани, председател на журито на Los Angeles Film Awards, САЩ.

“Режисьорът Джоузеф ал Ахмад умело променя енергията във всяка една сцена, перфектно контролирайки цялостното настроение в течение на филма. Резултатът е една вълнуваща история, пълна с неочаквани обрати и непредотвратими конфликти. Зрителят се опитва да разгадае мотивите на всички персонажи и какви са причините зад действията им”, отбелязва Рой Зафрани.

Джоузеф ал Ахмад не скри радостта си от наградата и призна, че е доволен от резултата. “Благодарен съм на моя университет ВГИК за подкрепата, която ми бе предоставена. Работих с изключителни млади актьори, които тепърва ще покажат на световното кино на какво са способни. За мен бе чест главната роля във филма да изиграе Михаил Богдасаров”, каза той.

“Най-вече съм благодарен на моя снимачен екип, който работеше усърдно, доказвайки, че истинската любов и себеотдаване в една идея може да предизвика високо ниво на ентусиазъм и резултатност.

Снимачният колектив бие рекорди

по своята интернационалност. Във филма работиха руснаци, американци, украинци, българи, евреи, испанци и други националности, което е доказателство, че за изкуството няма граници”, каза младият творец. Той изрази надежда филмът да бъде показан и на различни фестивали в България.

Джоузеф ал Ахмад е роден в София. Завършил е Националната гимназията за приложни изкуства “Св. Лука” в столицата, след което е приет в Университета за филмово изкуство в Москва – ВГИК, който тази година навършва 100 години. Има седем самостоятелни изложби като художник, а като режисьор – три късометражни документални филма. “Мотиви” е първата игрална лента на автора.

Продължете по-нататък
Реклама
Реклама
Реклама

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама Enter ad code here

Най-четено