Мирослав Пенков
Искате да направите перфектния подарък на дядо си в България? Тогава потърсете в някоя интернет-книжарница името Мирослав Пенков (може и на латиница). Най-вероятно първо ще попаднете на история, в която главният герой откупува от руснаците балсамираното тяло на основателя на съветската държава Ленин и го подарява на любимия си дядо. “Да си купиш Ленин” е само една от творбите на младия българин Мирослав, написана на английски. Пенков пристигна в Арканзас, за да учи, но всъщност не това бе най-големият му удар в Америка. Тук той написа няколко неща, заради които бе забелязан дори от Салман Рушди. Разказът “Buying Lenin” бе включен включен в The Best American Short Stories 2008 - антология, която всяка година публикува най-добрите разкази на Америка. Нейни редактори през годините са били Джойс Каръл Оутс, Джон Ъпдайк, Маргарет Атууд, Реймънд Карвър, Стивън Кинг. А през 2008 е бил именно Салман Рушди.
Втората книга на Мирослав - “От Изток на Запад”, е горчив, леко фантастичен портрет, на родната му България. Подобно на “купувачът” на Ленин и Пенков се появява в САЩ, за да учи в колеж, но авторът специално уточнява, че всички прилики свършват дотук.
"Аз не обичам да взаимствам в разказите си своя личен опит", казва Пенков пред npr.org. "За мен, това не е смисълът на моето писане. Много бих искал да измисля собствена България със своя собствена история и фолклор". Пенков споделя, че обича да си играе с героите, да ги поставя в различни ситуации, които нямат нищо общо с тези, в които той е попадал. Като например лицата в “От Изток на Запад” – двама влюбени, разделени от река, която тече на границата между България и Сърбия.
Носе, както го наричат приятелите и семейството му, копнее за братовчедка си Вера, която е от другата страна на реката. Но не им е писано да са заедно. "До края на историята този герой губи всичко", казва Пенков. "Въпреки това аз не смятам, че това е тъжна или депресираща история, защото вярвам, че главният ми герой в края на краищата ще открие свободата”.
Историите на Мирослав се люшкат напред-назад във времето и прекосяват океана. Той казва, че пише на английски, въпреки, че съзнава някои трудности, които му създава това. “В началото се чувствах малко нещастен и ограничен, защото трябваше да променя начина си на изразяване. Когато преведох историите си на български език, те вече не звучаха по същия начин”. Той признава, че в английския има определена “икономия и простота”.
Мирослав Пенков (21.08.1982, София) завършва I АЕГ, в САЩ специализира психология. Още в българския си период дебютира в списание “Зона F” с разказа с разказа "В мъртво тяло" (1999). Привлечен е към екипа на списанието от главния му редактор, писателя Агоп Мелконян. Следват публикации в "Съвременник", "Сега" и "Пламък", през есента на 2000 от печат излиза сборникът му "Кървави луни", а разказът "Съседната стая" от него печели годишната българска награда за късо произведение в стил фантастика.
