Сн.: Тод Хейслър/„Ню Йорк Таймс”

Синя жена привлякла вниманието на 64-годишният Веселин Дитрич във влакче от метрото PATH миналия август. Той пътувал към Манхатън, където имал лекция за България. Мъжът се вторачил в нея, защото е почти сляп с едното око. Жената уловила съзерцанието и го попитала какво зяпа. Минути по-късно поискала от него да напусне вагона на метрото, а когато той отказал, го заплашила, че ще повика полиция. Кондукторът чул разправията и повикал полиция. Пристигнали трима униформени от Порт ауторити.

След като разпитали жената, те казали на Веселин, че няма да има обвинения, но поискали от него да се легитимира. Той отказал. Полицаят му заявил, че ще бъде обвинен във възпрепятстване на служебно лице, и българинът си казал името и домашния адрес. Полицаят обаче попитал от коя държава е мъжът. Той категорично отказал да даде тази информация с мотива, че не е задължен, и след известна разправия бил отведен с белезници в участъка, където му бил връчен обвинителен акт за непорядъчно поведение, с което е предизвикал публично неудобство и раздразнение, и отказвайки да предостави информация за произхода си (disorderly conduct "by causing public inconvenience and annoyance and refusing to provide pedigree info"). Видео от спирката на метрото показва, че Веселин не е буйствал или размахвал ръце пред полицията, а се е държал спокойно по време на разговора с тях.

Повече от година след инцидента делото продължава да се точи в съда на градчето Хубокен, Ню Джърси, където живее Веселин Дитрич. Типично такива дела в това малко градче приключват за месец-два. Последно делото беше отложено от 13 за 20 декември т.г. Именно това разтакаване е причината Веселин да се чуди дали не е нарочно.

Той е известен в общината на Хубокен като активист срещу корупцията и несправедливостта в администрацията. От години е член на местната организация на активисти People for Open Government. Всичко започнало с един теч в апартамента му през 2004 г. След като не успял да се разбере с хазяите да бъде оправен, той се зачудил защо властите не са глобили собственика на апартамента. Веселин поискал всички документи за апартамента от местния борд по строителството. Но не ги получил без битка.

След това научил, че някои чистачи в местните държавни училища получават над 100 000 долара годишна заплата. И в този случай поискал всички документи от общината. Така се заформили

серия от конфликти между него и чиновниците

които често завършвали в съда или на по-горни инстанции. Сега Веселин се чуди дали забавянето в съда, което му коства пропуснати дни на работа и съдебни разходи, няма за цел да го накаже за тази му взискателност към градските власти.

В предишните месеци прокуратурата е предложила няколко варианта за споразумение на Веселин, но във всички тях той е трябвало да се признае за виновен. Нещо, с което той не е  съгласен. Случаят, макар и частен, задава сериозен конституционен казус за правата и задълженията на хората в САЩ. И не би било никак чудно, ако се стигне до разглеждането на делото и във Върховния съд (The Supreme Court). Дитрич е напълно готов да обжалва, ако бъде признат за виновен.  А прокуратурата на Хубокен, Ню Джърси, вече е заявила пред съда желанието си българинът да прекара известно време зад решетките, ако той загуби делото. Наказание,  което би било крайно необичайно за човек с първа присъда - обикновено се налага глоба.

„За мен това е най-важният въпрос - дали има такава политика в Порт ауторити да пита за родната страна. Това не ми е ясно", заяви пред BG VOICE от дома си в Хубокен Веселин  Дитрич. Властите отказват коментар по случая, който е привлякъл вниманието на местните медии, както и на влиятелния New York Times.

Според сайта на American Civil Liberties Union хората не са задължени да отговарят на въпроси на полицията откъде са родом. Според едно от ключовите дела, създали прецедент в американското право, State v. Camillo, отказът да се даде на полицай име, дата на раждане и номер на социалната осигуровка не е престъпление.

Пред един от вестниците представител на Порт ауторити е заявил, че макар да няма такъв закон, полицаите им понякога питат за произхода на хората, с които говорят, ако сметнат, че може да има нужда от преводач. Което едва ли е случаят с Веселин Дитрич, защото той работи точно това.

Веселин идва в САЩ през 1987 г. Родом е от Варна. Занимава се с компютри и работи дълги години за Fred Alger Management, чиито офиси се намират на 93-ия етаж на Световния търговски център в Ню Йорк. На 11 септември 2001 г. той е на почивка в България.

Терористите убиват 33-ма от неговите колеги

„Сега се събираме често с останалите четирима колеги, които оцеляха, и почти винаги плачем", разказва Веселин. Сега работи като преводач, а в съда се защитава сам. Завършил е право в България, а после и в САЩ, но не е успял да вземе бар-а и никога не е практикувал. Гледайки назад, не е сигурен защо не е отговорил на въпроса откъде е родом.  Може би защото е видял много несправедливост в родината си или нещо друго. „Ако знаех, че ще отнеме повече от година от времето ми, вероятно щях да им кажа откъде съм", казва Веселин дни преди решителното заседание на съда.