Какво е усещането да се върнеш в Родината, ако нямаш никакви спомени от нея? Калоян Георгиев, който живее в Канада от 4-годишен, се е опитал да опише тъкмо това в новата си книга, написана с добра доза хумор ,,After The After" (там той е с псевдоним Марти Грегор, илюстрациите са на Елица Григорова). Още каламбура (играта на думи) в заглавието демонстрира какво може да очаква читателят.

Калоян (или Марти) живее в Монреал, който в по-голямата си част е френскиговорещ. Неговите родители обаче като достойни българи, следващи непрекъснатото чувство за борбеност и, разбира се, водейки се от желанието за допълнителни силни усещания - не само тези, породени и съпътствани от емиграцията - се установяват в преобладаващо английскиговорещата част на града. ,,Аз, разбира се, посещавах, както изискват местните закони, френско училище. Повечето от моите съученици, а и приятелите ми от квартала бяха англофони и като резултат от всичко това се оформих като момче, добре владеещо двата езика - френски и английски. За сметка на това българският ми сериозно изоставаше", разказва Калоян. Единствено у дома му се говорело на български и за него било истинско геройство да напредва в майчиния си език. Но това е нещо, което мнозина българи в Америка знаят много добре.

Той обаче напреднал до такава степен, че родителите му единодушно и без никакво колебание го записват на съботно българско училище, организирано от разни будни глави от местната BG общност. ,,Не знам колко напреднах с езика, но в това училище се запознах с доста деца, предимно мои връстници, а впоследствие с някои от тях станахме добри приятели. Освен това си мисля, че именно там започна оформянето на тази моя черта, която ме караше да намирам иронията и смешното във всяка една ситуация." Всъщност всичко това е описано в книгата.

Калоян много често си дава сметка, че когато е в компания, където канадците са мнозинство, разсъждава и се държи като тях със съответния манталитет. Обратното също се оказва възможно и вярно. ,,Беше ми и интересно, и загадъчно. Чувствах, че трябва да намеря начин и време да опозная българското в мен", споделя той.

Една драматична случка изиграва решаващата роля: Някакъв луд влязъл в училището му и започнал да стреля навсякъде. ,,Беше хаос - куршуми летяха напосоки, имаше много паника, много кръв, момичетата пищяха, дойде полиция, дойдоха линейки. Не беше филм, а всичко ставаше пред очите ми. Като по чудо имаше само една жертва - моя съученичка на 19 години. Имаше и ранени. Аз бях един от тях. Беше ужасно.

Всичко това се отрази на моето душевно състояние. Въпреки усилията на моите родители да ми помогнат те не можеха да извадят това от мен. Пратиха ме на психолог. След срещата ми с него се почувствах още по-зле. Имах нужда от промяна - на обстановка, на ритъма, на начина на живот, на осмислянето... Имах нужда от лечение. Реших сам да се погрижа за себе си. Наслагвайки всички мои чувства и желания, решението дойде от само себе си - да отида в България." И отива.

Установява се в трънското село Студен кладенец, откъдето всъщност е родът му. Той е правнук на д-р Стамен Георгиев, открил някога бацила лактобацилус булгарикус - една от малкото гордости, останали на многострадална България днес. Живее в къща без интернет, където през зимата водата в тръбите замръзва. Мобилните телефони губят обхват, точно при къщата няма сигнал. Студен кладенец е безлюдно село - зимно време има само няколко души жители, а лятно нарастват до 20-ина с пришълците от градовете, дошли да прекарат топлите месеци на чист въздух. Калоян обаче не страда от самочувствие, че е внук на велик откривател. „Откритието на пеницилина е по-важно", усмихва се той. Не се притеснява да ползва външна тоалетна, както са правили векове наред неговите предшественици.

Държавата, която неговите родители напускат за по-добър живот, сега се оказва спасителен пояс за техния син, който търси по-добър свят. ,,От малък все слушах за ФСБ, за музика, театри, за живота по времето на Бай Тошо, за българските планини, за морето и какво ли още не. Понякога това ме правеше щастлив, друг път носталгичен по миналото на родителите ми, в трети момент - тъжен, защото не можех да изживея тези силни усещания. Бях слушал доста, но исках сам да се докосна до всичко това."

Пътуването и престоят му в България и в някои други страни в Европа са изпълнени с какви ли не изживявания - понякога смешни, понякога тъжни. Затова и решава да пише за всичко това. ,,After the After" са преживяванията и усещанията на един български канадец. Книгата е преплетена от отделни разкази  - низ от случки и приключения, които са част от един личен живот. Можете да я намерите в ,,Amazon".