Д-р Преслав Наков Понятието „фалшиви новини" стана част от всекидневието ни. Но то, оказа се, няма само забавна страна, защото редовно присъства в изказвания на президента Тръмп, а е феномен, който може да навреди на обществото, тъй като чрез него манипулацията е много лесна. Към проблема за фалшивите новини спадат и фалшивите медии изобщо, фалшивите профили на хора в социалните мрежи, както и платените тролове. Пресен пример за това как хората се лъжат масово от такива неистини е историята със Спас-Александър от Кочериново, който във фейсбук използва снимките на нищо неподозиращия французин Александър Мартинез, представяйки се за Александър Николов, експерт по различни въпроси, включително и тези на българите в чужбина, и завлече най-малко 40 души с пари, пратени му уж за самолетни билети. Той беше арестуван през октомври миналата година в София, а мнозина смятаха, че живее в САЩ или в Европа. Този случай е показателен, защото излъганите се почувстваха истински и лично измамени. Много от тях (включително и българи в Америка и Канада) имаха високо мнение за един фалшив човек и когато истината излезе наяве, бяха дълбоко разочаровани, даже разгневени, и не можаха да отминат случая с махване на ръка, както може би са правили с изказванията на Тръмп за фалшивите новини или с недостоверни информации в различни сайтове. Ето защо е важно да умеем да разпознаваме неистинните новини, медии, твърдения и профили и да не им вярваме. „Борбата с фалшивите новини е като борбата със спама, казва д-р Преслав Наков, който заедно с екип от учени е разработил приложения за идентифициране на фалшиви новини. - Несъмнено можем да направим много, но няма да успеем да изкореним явлението напълно. Целта е да държим фалшивите новини в поносими граници, както се случи със спама." Наков е старши научен сътрудник в Катарския институт по компютърни изследвания.  Научните му интереси са в областта на компютърната лингвистика и обработката на естествен език (английски, арабски, български и др.), машинния превод, лексикалната семантика, използването на уеб като корпус и компютърната обработка на биомедицински текстове. Наков е завършил магистратура по изкуствен интелект в СУ „Св. Климент Охридски" през 2001 г. и докторантура в Калифорнийския университет в Бъркли през 2007 г. В Катар д-р Наков има два проекта, които ръководи и които са свързани с борбата с фалшивите новини. Първият е мегапроект, чиято цел е борбата с фалшивите новини, включително разкриване на пристрастността на медиите и изобличаване на пропагандата. Целта е да се даде информация на хората какво четат, както и да се покажат различни гледни точки по някои дискусионни теми. Вторият е многогодишен проект с Масачузетския технологичен институт, част от който също се отнася до проверката на факти и борбата с дезинформацията. В двата проекта участват учени от различни националности, но формално няма включени други българи от страна на Катарския и Масачузетския институт. „Ние си сътрудничим със студенти и преподаватели от Софийския университет, които допринасят много за нашата работа, разкри Наков. - Няколко студенти вече успешно защитиха дипломни работи по темата „Фалшиви новини" и в момента продължават своето развитие като докторанти в престижни университети по света." Научните разработки, които ръководи Наков, са с различна степен на готовност за потенциално практическо приложение. Някои от тях са свободно достъпни за използване като приложения. ClaimRank (http://claimrank.qcri.org) например е средство в помощ на разследващите журналисти, което се фокусира върху автоматичното идентифициране на твърдения (напр. в политически дебати), които са потенциално интересни и следва да бъдат приоритизирани за проверка. Друго общодостъпно приложение е анализаторът на пропаганда в новините Proppy (http://proppy.qcri.org/). По отношение на фалшивите новинарски сайтове Наков и колегите му са разработили инструмент за автоматично анализиране на достоверността на информацията на целия уебсайт, както и за предсказване на водещата му политическа идеология (лява или дясна). „За целта анализираме съдържанието и структурата на уеб сайта, както и информацията за него в социалните мрежи и Уикипедия. Този инструмент поддържа множество езици и може да анализира сайтове не само на английски, но и на български, арабски, немски, френски, италиански, холандски, унгарски, гръцки, турски и други", обяснява българинът и допълва, че сега участва в тестване на агрегатор на новини с вградени функции за проверка на достоверността на информацията на определени уебсайтове, както и анализ на пристрастността им, който работи на мобилни устройства. Отново заедно със студенти и преподаватели от Софийския университет Наков е работил и по търсене на платени тролове, които манипулират форума на популярен български новинарски сайт както на ниво потребител, така и на ниво коментар. „Интересното тук е, че потребители, обвинени, че са тролове от други потребители във форума, в много отношения се държат като платени тролове" отбелязва той. В този проект освен анализ на текста се наблюдават и неща като кога пише потенциалният трол (дали е в работен ден и в работно време), колко е активен (дали е хиперактивен, но само в определени дни), опитва ли се да доминира дискусията (например стреми ли се да бъде първият коментирал под дадена статия) и други. Начинът, по който Наков и екипът му работят по темата за фалшивите новини, е структуриран в няколко стъпки. „Първо, събираме подходящи учебни данни, после разработваме съответния програмен код, след това публикуваме резултатите в научни статии, накрая пускаме съответни демонстрации и приложения", каза нашият учен. Преслав Наков е автор на над 100 научни публикации с около пет хиляди цитирания в областта на компютърната лингвистика.