Българинът научава какво е салата едва преди 100 години

Практически неща, които са свързани с българската национална кухня и си мислим, че са традиция от векове, няма как да са съществували, преди да бъдат открити за света

От: bgvoice 14:20 | 31 юли 2021 г.

Българинът научава какво е салата едва преди 100 години. Това твърди историкът доц. Стефан Дачев. Сн.: bnr.bg Много хора не си дават сметка, че редица храни, които от години ни изглеждат сякаш вечно присъстващи по нашите земи, са дошли от Америка след откриването й от Колумб в края на ХV век, а това се оказва изключително важно за кухнята ни. Как се е развила българската трапеза през вековете, кое е българско, а кое - привнедено, защо салатата не е изконен български продукт? Америка в Европа са пренесени чушките, картофите, царевицата, бобът, доматите, пуйката от домашните птици. Практически неща, които са свързани с българската национална кухня и си мислим, че са традиция от векове, няма как да са съществували, преди да бъдат открити за света, а по българските земи са се появили след още два-три, че и четири века.

„Първата провокация в професионалната ми кариера е отпреди 20 години, когато се занимавах с русофилството и русофобството в България след Освобождението. Тогава констатирах, че Захарий Стоянов, като се опитва да се противопостави на Русия и руските амбиции за намеса в българската политика, стремейки се да постави ясни граници между българската и руската култура, твърде често употребява именно храната и ястията като такъв символичен отличителен белег. В основата на това противопоставяне лежи фактът, че руската култура заема различно кулинарно пространство. Въпреки че сме славяни и православни, близки по език и религия, храната на двата народа е доста различна. Руската кухня е северна, българската е южна, много силно повлияна от ястията на Османската империя. Установих, че при по-стари автори от Възраждането никъде не се говори за ястия, които днес смятаме за символни, като например разните салати - шопски, овчарски и т.н“, разказва доц. Дачев. Според него, салата практически не се е употребявала. Много малко българи, които са пътували по чужбина или са били градинари и са виждали от чужденци да ядат зеленчуци, са правели салати. „Говоря за ХIХ век, по времето на Любен Каравелов, на Раковски... Ако сега прочетете ,,Българи от старо време", ще видите, че никъде не се появява салата, също в ,,Под игото". Когато се е пиелo ракия, ако трябва да се замезва, то е било с плод, най-често сушено грозде. Салатата се появява едва по-късно, след 30-те години на ХХ век започва да се употребява повече и вече след 50-те години, с урбанизацията, с развитието на туризма салатата заема място на трапезата на българина. Шопската салата е продукт на ,,Балкантурист" и няма нищо общо с традициите назад във времето. Тя е творение на 60-те години на ХХ век“, разказва той. Има проучвания, базирани на византийските и латинските автори. Българинът не е ял нищо претенциозно, много се е консумирало зеле. Нали си представяте какво може да се сложи на една трапеза, ако нямате фасул, картофи, чушки, домати... Патладжанът също е донесен по време на османското завладяване и дълго време не се употребява, оризът също идва с турците и за българите е изключително скъпа храна. Затова го ползват предимно богатите мюсюлмани. През Средновековието преобладава като цяло елементарна и примитивно приготвена храна - хляб от ръж и просо, каши и зеле. Обикновената пепелява селска погача се приготвя в жарава, без мая, и е тънка. Храната е най-често постна. Едва след XVIII век започват масово да се консумират чушки, след първите десетилетия на XIX век - царевично брашно за качамак, през втората половина и особено към края на XIX век - боб, а картофи и домати се появяват на трапезата едва през 20-те и 30-те години на XX век.