Открийте ни и в

Интересно

Българинът, който разби табутата в Холивуд

публикувано

на

Стивън Апостолоф напътства една от „билетопродавачките” си

Ако си хлапе, родено в Бургас в края на 20-те години на XX век, едва ли можеш да предполагаш, че след няколко десетилетия ще се превърнеш в един от култовите b-movie режисьори в Холивуд. И дори ще измислиш нов киножанр! Всъщност едва ли ще си чувал изобщо за Холивуд. Но пък няма да се изненадаш, ако в собствената си родина останеш едно от милионите напълно анонимни човешки същества.

Точно това е историята на Стефан Апостолов, който през 40-те години бяга от комунистическия режим в България, установява се в Холивуд, прекръства се на Стивън Апостолоф, избира си творческия псевдоним A. C. Stephens и не след дълго става култов режисьор на еротични филми, който има вземане-даване със знакови ъндърграунд кинаджии като Ед Ууд. И въпреки това остава абсолютно неизвестен в родината си, която над 4 десетилетия фанатично клейми упадъчната западна култура.

На 15 март обаче Стивън Апостолоф излиза от анонимност покрай документалния филм „Татко снима мръсни филми“, който е програмиран за излъчване премиерно в България в рамките на „София филм фест“. Идеята за лентата се ражда през 2005, когато журналистът и режисьор Йордан Тодоров получава странен имейл от свой приятел: „Виж кой снима еротичните сценарии на Ед Ууд!“

Ед Ууд е знаков b-movie режисьор и сценарист

който през 50-те и началото на 60-те бълва неуморно второразредни научнофантастични и хорър филми, радващи се на огромен интерес сред определен тип публика. На всичкото отгоре провокира консервативното следвоенно американско общество, като се издокарва в пищни женски одежди. Възмутени кинокритици му лепват етикета „Най-лошият режисьор на всички времена“, с който той се гордее особено много, а феновете му приемат с неподправена любов.

Именно контактите на българина с култово име като Ед Ууд провокират Йордан Тодоров да проучи живота му. Той се свързва със сина на Стивън Апостолоф – Кристофър, и се оказва, че режисьорът е починал няколко месеца по-рано. Въпреки това решава да направи филм за него и се свързва с продуцента от „Агитпроп“ Мартичка Божилова.

Работата по проекта продължава повече от 5 години и привлича интереса на гиганта HBO. Благодарение на тв канала „Татко снима мръсни филми“ ще се завърти не само в конкурсната документална програма на СФФ. През април ще тръгне по българските кина, а през септември или октомври ще бъде показан и по HBO. Телевизията ще излъчи дебютно у нас и най-известната лента на Апостолоф – „Оргията на мъртвите“ (1965). В нея участва и американската актриса от български произход Надежда Добрев-Клайн, която пристигна на „София филм фест“ специално за родната премиера на „Татко снима мръсни филми“. „Стивън Апостолов е бил много колоритна фигура, един неподправен бургаски мачо. Решихме да разкажем за него, защото е

българската следа в сексуалната революция в Холивуд

bg-voice-56_385през 60-те години. Всъщност с филмите си той разбива табутата в Америка“, разказа продуцентът Мартичка Божилова. Освен че руши табута зад океана, Стивън Апостолов има в актива си още едно постижение – създава филмовия жанр сексплойтейшън. Това е подвид на експойтейшън киното и

разчита на голите сцени, за да вкара зрителите в салона

Според наблюдатели въведеният от Стивън Апостолоф жанр „официализира“ и проправя пътя на порнографията към големия екран в началото на 70-те. Днес най-големите почитатели на експойтейшън филмите са Куентин Тарантино, Робърт Родригес и Илай Рот и при снимките те често използват похвати, измислени от първопроходци като бургазлията.

Самият Стивън Апостолоф подхождал с нескрита ирония към творчеството си. Запитан какво го е накарало да снима еротични филми, той отговаря: „Едно време циците бяха такова табу, че се наложи да измислим цял жанр само за да ги покажем.“ И макар b-movie продукциите да са известни не само с наивния си сюжет, но и ниското си кинематографско изпълнение, българинът държи на своите си принципи: „Вярвам в нещо – ако съм в ресторантския бизнес, ще ви предложа качествена храна и питие. Ако съм в кинобизнеса, ще ви дам хубави момичета с големи бомби. Наричам ги „билетопродавачки“. И как иначе!“

 

Михаил Чипилов, „Монитор“

 

Плакатът на най-известния филма на Апостолоф „Оргията на мъртвите”

Актрисата от български произход Нина Добрев-Клайн е в София за премиерата на документалната лента „Татко снима мръсни филми”

 

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

Интересно

Астронавтка на НАСА ще гласува за президент на САЩ от космоса

Кейт Рубинс е в Звездното градче в Русия и се подготвя в средата на октомври да се отправи заедно с двама космонавти на шестмесечна мисия на Международната космическа станция

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. АП/БТА

Астронавтката на НАСА Кейт Рубинс съобщи пред Асошиейтед прес, че възнамерява да подаде гласа си на президентските избори в САЩ от космоса, на повече от 400 километра над Земята.

Рубинс е в Звездното градче в Русия и се подготвя в средата на октомври да се отправи заедно с двама космонавти на шестмесечна мисия на Международната космическа станция.

„Мисля, че за всички е много важно да гласуват“, каза Рубинс. „Щом можем да го правим от космоса, убедена съм, че хората могат да го направят и на Земята“.

Повечето от американските астронавти живеят в Хюстън. Законът в щата Тексас позволява електронно гласуване. От контролната зала на мисиите на НАСА препращат електронната бюлетина до МКС и след това препраща вече попълнената бюлетина към местната избирателна комисия.

Според Рубинс е въпрос на чест да имаш възможността да гласуваш и от космоса. И преди американски астронавти са го правили. Рубинс и Шейн Кимброу вече са подавали бюлетини от борда на МКС.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Берковица – градче като длан под могъщия Ком

публикувано

на

от

Виж цялата статия

„Ах, каква чудна природа тука, в това непознато райче.“ Кой ли не би възкликнал като народния поет, щом дойде в Берковица и поеме свежия въздух, вкуси от меката балканска вода, от ароматните малини, ягоди, кестени и усети нейната възрожденска и днешна романтика, нейната задушевна българска атмосфера.

Старинна и съвременна, Берковица е свила гнездо под могъщата стряха на връх Ком. Когато се гледа от връх Калето, тя изглежда като градче на длан, като огромен зелен килим, нашарен от белите домове, изпъстрен с червените багри на покривите. Колко щедра е била природата тук! Вековни кестени, букови и смърчови гори покриват хълбоците и полите на планината. Бистра и пенлива, Берковска река шуми в хладната долина. Погледът спира на отсечените скали на Врачанския балкан, извива надясно към легендарните Тодорини кукли, занича в Петроханската седловина, на северозапад към Чипровското краище и поречията на Огоста и се връща по китната долина на река Бързия.

Пшеница и овце с червеномеден цвят

 отглеждат обитателите на Берковския край още от шестото хилядолетие пр.н.е. Те дават названията на върхове, на млекарски треви – комунига, къпина, и на Млечния път (Кумовата слама). Така и до днес ги наричат тук.

През желязната епоха – първото хилядолетие пр.н.е., Берковският край е обитаван от тракийското племе мизи, а през средата на хилядолетието тук отсядат сродните трибали. Траките изграждат крепости по стратегическите височини, обработват желязо и плавят злато в поречията на Златица и Врещица.

Началото на новата ера се ознаменува с римското господство над местното тракийско население. За развитието на икономиката и културата през първите векове говорят богатите находки в разкритата римска вила край с. Калиманица, разкопките на Берковското кале.

Преди повече от век Феликс Каниц пише: „Берковица има очарователен вид. Разположен сред гористи хълмове и сенчести усои, разхладен от безкрайно течащи води, той без съмнение един ден ще стане

място за летен отдих

 на хората от земите около Дунава.“ Предвиждането на Каниц се сбъдва. В началото на нашия век, наред с популярния национален балнолечебен курорт Вършец, добива известност и Берковица като планински, климатичен, пък и като плодолечебен курорт.

Берковските туристи построяват първата туристическа хижа в местността Покоя. Всъщност туристическото движение в Берковица започва още след Освобождението от османско иго, когато Иван Вазов повежда дружина от млади берковчани към връх Ком.

Над село Бързия, при цепене на гранит край реката, бликва минерална вода. Започва сондиране и едновременно с това се изгражда и балнеолечебница. Наблюдават се благоприятни биоенергетични условия за лечение, закаляване и спорт. Всичко това прави възможно почти целогодишното курортно използване на тази зона, която е твърде подходяща за климатотерапия при сърдечносъдови, ендокринни и кожни заболявания, неврози, бронхиална астма и др.

Днес националният курорт Берковица е една блестяща перла върху зеления губер в полите на Западна Стара планина, която мами любителите на природата, на историческите забележителности, на красивата панорама.


Часовниковата кула

Най-отличителният архитектурен паметник в центъра на града – негов символ и емблема – е старинната часовникова кула.

Строена е през 1762-1764 г. и е висока 21,42 м, но имената на майсторите не са известни. Тясна дървена стълба извежда до върха на кулата, където са монтирани часовниковият механизъм и камбаната. Кулата е увенчана с островърха шапка, покрита с ламарина. Най-отгоре е поставена от тогавашните власти металическа емблема – полумесец и знаме. Върху нея на 4 декември 1877 г. руски войник привързва бронзов кръст, израз на победата над Турция.

Часовниковата кула – съвременница на Паисиевата история, днес се издига като пилон над спокойния градски площад. Часовникът неизменно измерва времето с медения си звън и съобщава, че го има българското.


Вазов и Берковица са неделими

Иван Вазов живее в Берковица около година и половина – през 1879-1880 г. Тогава той е млад, но вече известен поет, пристигащ, за да поеме задълженията си на председател на окръжния съд. В Берковица той попада сред красива и девствена природа и сред оригинални личности, които се съдят за имоти, клевети и кучета и които по-късно стават персонажи от негови произведения.

Вазов признава, че това е един от най-плодотворните периоди от живота му. Той записва много народни песни, предания, легенди, действителни случки, разкази на участници или очевидци на едно или друго събитие и използва това градиво за своето творчество.

Къщата музей „Иван Вазов“ е открита през 1957 г. Правят впечатление нейната украса и наредба. На горния етаж вниманието привлича резбованият потон в голямата одая с долапи, камина, стенописи и миндерлъци. След основен ремонт на 15 февруари 1980 г. е открита новата експозиция на музея. Тя запознава с целия творчески път на поета, но главно място е отделено на берковския му период.

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък

Интересно

Събират се книги за българска библиотека на остров Тенерифе

Инициатор е сънародничката ни Нели Кирилова, която от години живее в Испания. Тя е дарител и на първите книги

публикувано

на

от

Виж цялата статия
сн. Pixabay

Създадоха българска библиотека на остров Тенерифе. В момента в България е започнала кампания за попълване на колекцията от книги на български език, съобщи bTV. Инициатор е сънародничката ни Нели Кирилова, която от години живее в Испания, а по идеята работи от две години.

Първите 70 книги във фонда са от личната й сбирка, те наброяват над 1000 тома. Библиотеката е наречена DAS VIDA, което в превод означава „Даваш живот“.

„Първоначално започнахме с лични срещи, от ръка на ръка раздавахме книгите, но февруари месец получихме покана – библиотеката да бъде в един прекрасен биомагазин и тя вече е публично достояние. По време на карантината се наложи да затворим първата седмица, при нас ограниченията са много строги, но реших, че сега е моментът, хората не бяха на работа, имаха достатъчно време да четат и направихме верига от хора, които разпространяваха книгите“, разказва Нели Кирилова.

В кампанията се включва и русенското читалище „Ангел Кънчев“, което дарява осем кашона с книги.

„Това, което е като многоекземплярност за нашата библиотека и не ни е нужно, решихме, че можем да бъдем полезни на българите в чужбина. Страхотно, е че сънародниците ни искат по някакъв начин да поддържат българщината, да бъдат съпричастни“, казва библиотекарката Кармен Димитрова.

Нели се радва, че среща голяма подкрепа от страна на българите в България. „Една от нашите идеи е да разпространяваме български автори, да се чете за тях, за съвременни български автори, защото много от хората са в чужбина над 20 години. Искаме да ги каним да гостуват в Испания“, споделя българката.

Българската общност в Тенерифе има и други инициативи, които ги свързват с родината – танцов състав, благотворителна асоциация, а през октомври ще отвори врати и първото българско училище.

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК
Продължете по-нататък
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА

Предишна публикация:
Райна удължава турнето си в САЩ + СНИМКИ

Райна изненадва с богат репертоар и супер настроение на концерта си в Чикаго Препълнени зали и заведения посрещат Райна на...

Затвори