Открийте ни и в

Първият BG вестник в САЩ

Българите в Северна Америка – някога и днес

публикувано

на

Първите българи в най-старата българска земеделска колония в Съединените щати, основана през пролетта на 1911 година в Ню Мексико

Коянка Димитрова, Държавна агенция за българите в чужбина

Първата българска земеделска колония, възникнала през 1911 г. в Ню Мексико, поставя началото на ново градче, наречено София. Интересен факт са и земеделските стопанства на стотина семейства на бесарабски българи в щат Северна Дакота, специализирани в отглеждането на картофи, житни и бобови култури. Замогналото се първо поколение емигранти вече има възможност да изучи децата си. Започва да расте броят на представителите на интелигенцията. От второто поколение се утвърждават юристи, банкови чиновници, инженери, журналисти, културни дейци. Според сравнителната таблица на д-р И. Гаджев за упражняваните професии и характера на търговските начинания, публикувана в неговия труд, посветен на историята на българската емиграция в Северна Америка, към 1933 г. в САЩ има 35 лекари, десетина зъболекари, над 20 адвокати, стотина инженери и архитекти, 30 банкери и банкови чиновници, петима професори, сто учители. Висок е относителният дял на представителите в областта на изкуството – над 130 музикални директори, диригенти на хорове и оркестри, артисти, художници, оперни певци. Българи упражняват и сравнително рядката професия на летците, наброяващи десетина, сред които и една жена. Сравнявайки образователния ценз на българите от България и на българите от Македония и формите на тяхната професионална реализация, В. Трайков стига до интересен извод. До Първата световна война преселниците от освободените български земи притежават по-високо ниво на грамотност поради обстоятелството, че за две и повече десетилетия свободен живот са имали възможността да учат. Преселниците от Македония идват с по-нисък образователен ценз, но са по-предприемчиви, откривайки първите „малки предприятия” – кафенета, фурни, бакалници, а по-късно разширяват бизнеса си, докато емигрантите от България се насочват повече към интелектуалните. Специфично за духовния и социалния живот на сънародниците ни зад океана не само в първоначалния период на заселване, но и понастоящем, е присъствието на евангелистки мисии. Създадени преди българските православни църкви, те функционират като истински центрове за подпомагане и интеграция на новодошлите, по нищо неотстъпващи на съвременните. Често в тях работят млади хора, посещавали вече протестантските училища в България, особено полезни за своите сънародници с познанията си по английски език и порядките в новата среда. Първата евангелистка мисия е изградена през 1907 г. в Гранит сити с пастор Цвятко Багрянов, издържана от Презвитерианската църква в Илинойс. Тя открива вечерно училище за изучаване на английски език, американско гражданско право и история. Към нея работи неделно училище, създаден е и приют. Към мисията в Чикаго е открит приют за бездомни и читалище. Пастор в създадената през 1910 г. мисия в Сент Луис е Д. Градинаров, заместен след смъртта му от неговата съпруга Севастица – възпитаничка на протестантското училище в Стара Загора, основателка през 1913 г. на първото женско дружество „Българката в Америка”. През 1932 г. в Чикаго функционира евангелистка църква под името „Първа българска християнска църква”. В Торонто са основани също две български евангелистки мисии.

Характерна особеност на българската общност в Северна Америка е развитието на църковно-училищната община като духовен и социален център за поддържане на народностното самосъзнание (непозната за останалите наши емигрантски общности по света). В исторически план тя води началото си от Средновековието. Обучението на децата тогава се извършва в рамките на Църквата като институция, респективно в отделния храм, включвайки възпитание в християнски морал и добродетели, както и грамотност в ползването на богослужебните книги. През първата четвърт на XIX в. се добавят елементи на светско образование със знания по история, землеописание, български език, математика. Тогава (1824 г.) излиза и Рибният буквар на д-р Петър Берон. Този модел на функциониране на църковен храм/община с училище към него е застъпен сред българските общности през целия XVIII и XIX век в днешна Румъния (Трансилвания и Банат) и в Бесарабия до средата XIX век. Изместен от модерното светско образование, той бавно замира. Преобладаващата част от българските емигранти в Америка обаче идват от Македония, където моделът е съхранен до Балканските войни. Именно те са най-ревностните основатели на първите църковни общини, към които малко по-късно се създават училища за децата. Ако направим паралели с останалите български общности по същото историческо време, единственото изключение е в унгарските земи. В Будапеща през 1916 г. е основана БПЦО, а две години по-късно към нея е открито българско училище, което функционира чак до 2011 г. То оставя трайна следа в историята на българите в Унгария с неоценимия си принос за обучението на няколко поколения сънародници в духа на родолюбие и уважение към българските традиции. Едва през 1967 г. във Виена ще бъде създадена втората БПЦО в Европа, а през 1982 г. и третата – в Щутгарт. Днес броят на БПЦО зад граница е 82, основани по инициатива на българските общности в отделните населени места, като към тях по правило не функционират учебни звена за децата на нашите сънародници.

В Северна Америка основаването на български православни църковни общини и съграждането на български църкви започва през 1909 г. Тогава йеромонах Теофилакт (Димитър Малин) полага основите на първия български храм в Гранит сити „Св. св. Кирил и Методий”, а на следващата година – в Стилтън. Първият църковен храм в Канада е построен в Торонто през 1910 г. пак с името на Солунските братя. До него е издигнат по-късно и „Народен дом” за сказки и за нуждите на българското училище. До средата на 30-те години в САЩ и Канада се изграждат 15 храма. През 1921 г. Светият синод на Българската православни църква създава „Духовна мисия в Америка”, а през 1931 г. изработва „Основна наредба” и след още шест години създава епархия за православната българска емиграция в Америка, оглавена от Велички епископ Андрей.

Продължава в следващия брой

 

Българският квартал в Грант сити, 1910 г.

Васил Стефанов е главен редактор на първия български вестник в Америка „Народенъ гласъ“, основан през 1909 година

Самият вестник е изглеждал така

 

BG VOICE - вече и в Instagram, последвайте ни.
За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК

⇩ Коментирайте ⇩

Най-четено

РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА
РЕКЛАМА